Трол да се наричаш, първа радост е за тебе

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 28 авг. 2011

В този материал ще си поговорим за троловете. Но не за онези, които живеят под мостовете и събират такса на всеки странник, който реши да премине през тях (или в крайна сметка го изяждат). Става въпрос за онези нещастни твари, които използват монитора като своеобразен виртуален щит, за да скрият комплексираната си природа или просто за да хейтят безпричинно.

Безспорно едно от най-големите качества на глобалната мрежа е

анонимността

която ти предоставя. Всеки има право да каже онова, което мисли или чувства, без да се страхува, че от това би последвала физическа саморазправа. Ако сравним сърфирането с пиянството, едва ли ще сгрешим. След няколко чаши бира/водка или каквото друго алкохолно питие си пожелаете, оковите на комуникацията падат, а ние започваме да се социализираме в пъти по-лесно и свободно. Вършим неща, които в трезво състояние не бихме направили. Съответно – идват и последствията. Насилие, буйства, социално отхвърляне. В интернет обаче тези последствия отсъстват напълно. Тук ние заобикаляме общоприетия етикет на общуване и на практика можем да се държим както пожелаем, често превръщайки се в хора, които публикуват офтопик съобщения, пречат на нормалната дискусия, провокират останалите потребители с откровено заядливи коментари, дразнят ги и дори ги обиждат. Накратко – става интернет трол. Според Wikipedia това е “човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chat rooms), блогове, коментари към вестникарски статии и др.п., с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор.”

Кому е нужно това обаче?

Едва ли има една конкретна причина, която кара хората да се държат по този начин. По всяка вероятност става дума за съвкупност от фактори, които, примесени в едно цяло, довеждат до подобно поведение. Загубата на нашата идентичност често ни кара да прескачаме социалните норми. Да речем, че вашият учител се подхлъзне на двора в училището по доста нелеп начин. Ако наоколо няма други хора, едва ли ще започнете да му се хилите и да го сочите с пръст. Напротив – социалната норма изисква да отидете и да му помогнете. Вероятно това и ще направите. Ако обаче на двора е пълно с други деца и изведнъж всички започват да го сочат с пръст, да му се смеят и да подхвърлят различни коментари, шансът да се присъедините към тях и да придобиете колективната идентичност на тълпата, губейки своята собствена, е доста по-голям. Сигурен съм, че всеки от вас е изпадал в подобна ситуация.

Същото важи и за интернет троловете

Подобен тип поведение е и компенсаторно. Например проблеми с комуникацията на живо. Нищо чудно да е и социално низвергнат. Ако срещнете един интернет трол на живо, вероятно няма да го разпознаете като такъв. Обикновено това са свити и затворени в себе си същества, които имат (сериозни) проблеми с общуването. Често това са хората, които открито дразните в училище, които блъскате в коридора, защото са ви погледнали накриво или които дори не забелязвате, когато ви поздравяват свенливо. Разбира се – това едва ли важи в пълна сила за всички интернет тролове. Някои просто са си идиоти по природа в най-общ смисъл, които буквално се хранят с вниманието, което останалите потребители наивно им предоставят (оттам и прословутият израз Do not feed the troll).

Важно е също така да отбележим, че зад някои интернет тролове същестуват и изключително интелигентни хора, които се крият зад маската на глупостта. И почти винаги имат някаква цел, която първоначално остава открита. 

Какъвто и да е случаят обаче, троленето е равнозначно на емоционален тормоз. Често дори сериозен. И всякакви опити да се отговори на подобен тип човек са равнозначни на пълен хаос. 

Сега е моментът троловете да се включат и да кажат защо изпитват нуждата да се държат по подобен начин. Сигурен съм, че няма да прочетем нито един смислен и аргументиран отговор (ако въобще някой се включи). Очаквам изказвания от типа “защото мога”, “защото е забавно”. Но да видим…

Автор: Владимир Тодоров