by PC Mania
Време е и аз да се включа към своите колеги и да изровя от съзнанието си онези игри, които са ми направили най-голямо впечатление през годините…
X-Com: Terror from the Deep
(Microprose / Microprose, 1995)
“Денят на независимостта” тъкмо бе започнал да се върти по кината и да впечатлява със своите разрушителни специални ефекти. А обаче аз се бях покрил в селото на баба ми и спасявах света тайно от извънземното нашествие с моя елитен X-Com отряд.
Макар и да не се различава кой знае колко от своя предшественик UFO Defense, продължението на тактическата стратегия е една от най-великите походови заглавия, създавани някога.
За онези от вас, които никога не са имали удоволствието да играят на тази игра, вашата цел е, от една страна, да построите и развиете своята тайна база, посветена на битка с извънземните нашественици. И от друга – да реагирате на бедствените сигнали във всяка една точка на света. Някой е забелязал летяща чиния над Бразилия? Изстрелвате своя изтребител-прехващач от базата си, който, ако има късмет, ще свали НЛО-то на земята. С това обаче вашата работа не се изчерпва. Трябва да изпратите екип от вашата организация, който да проучи мястото на катастрофата. А там почти винаги има оцелели иноземци. И те въобще не са щастливи от факта, че сте свалили летящата им чиния…
И тук идва може би най-интересният елемент от X-Com – походовите тактически битки с извънземните нашественици. Дали ще избиете всички до крак, ще се опитате да хванете някое зелено човече живо, за да го изследвате в лабораторията си, или пък единственото нещо, което ви интересува, е технологията на пришълците, която впоследствие ще се опитате да изкопирате в своите технически центрове?
Ех, хубави времена бяха… Днес множество игри се опитаха да изкопират този геймплей, но нито една не успя да го направи както трябва. Препоръчвам ви оригинала горещо…
Blackthorne
(Blizzard Entertainment / Interplay, 1994)
Вероятно малцина от вас знаят, че освен със стандартните WarCraft, StarCraft и Diablo игри, Blizzard са известни с още едно свое творение, силно повлияно от класическия геймплей на Prince of Persia. Blackthorne.
Тук обаче, вместо с мечове, ще се саморазправяте с огнестрелни оръжия и по-специално – с вашата вярна пушка двуцевка! Предвид перспективата, от която се играта, Blizzard успява да измисли един доста хитър и елементарен начин, по който да направи битките интересни и привлекателни. И вие, и вашите противници могат да се прикриват, опирайки гръб в стените, и по този начин да избягват идващите към тях куршуми. Всеки един от вашите врагове има различна схема, по която стреля. Например два бързи изстрела, пауза, прикриване, трети. Ако запомните, че конкретният вид враг прави именно това, можете да използвате паузата, за да го гръмнете. Но това, разбира се, е в началото. По-нататък нещата стават все по-сложни и по-предизвикателни, намесват се и бомби и разбира се – десетки платформър елементи…
Към всичко това можем да прибавим и увлекателната история. Действието в Blackthorne се развива на планетата Туул, която стотици хиляди години е съществувала без знанието на земляните. Някога на нея имало всезнаещ шаман на име Торос, който ръководел своя народ мъдро и справедливо. Когато дошло времето да предаде своя трон на един от двамата си сина, той не можел да реши кого да избере. За да разреши дилемата, Торос ги завел в пустинята и се самоубил. От неговото тяло се появили два камъка – светъл и тъмен. Образували се две кралства – Андрот на светлия камък и Ка’дра’сул на тъмния. Така всяко едно от момчетата получило собствена земя, която можело да управлява независимо от другото. Докато хората на Андрот приели камъка и го уважавали безкрайно, тези от Ка’дра’сул се отрекли от него. Това обаче се отразило пагубно на последните, които бил трансформиран в чудовища…
Междувременно един ка’дра, наречен Саралак, успял да завземе властта и нападнал царството на Андрот. Знаейки каква ще бъде съдбата на светлия му народ, крал Вларос решил да предпази Кайл, своя син, като го изпрати на Земята…
Двадесет години по-късно Кайл живее на нашата планета, забравил за своя дом на Туул. Сега той е известен командир и наемник. Галадрил, магът на Андрот обаче, успява да се свърже с него и го призовава на помощ. Така Кайл най-накрая се завръща на своята планета, за да победи Саралак и да спаси своя народ от тиранина…
WarCraft II: Tides of Darkness
(Blizzard Entertainment / Blizzard Entertainment, 1995)
Сигурен съм, че тази игра няма нужда от каквото и да било представяне. С нея битката за Азерот между хора и орки се пренесе по земя, въздух и вода!
Колко безкрайни следобеди съм прекарал с нейната сингълплейър кампания, изигравайки я отново и отново и наслаждавайки се на нейните прекрасни анимации, които се превърнаха в запазена марка на компанията. И колко безсънни „нощни” в мултиплейър сражения. Само аз и недоволните ми учители и родители си знаем.
Без съмнение – това бяха златните времена за RTS стратегиите, когато се вихреше безспирна конкуренция между титаните Blizzard и Westwood. Днес не ни остава нищо друго, освен да гледаме с умиление към далечната 1995-та…
Black & White
(Lionhead Studios / Electronic Arts, 2001)
„В Black & White можеш да правиш магии, като рисуваш символи по екрана с помощта на мишката!“ Първият път, когато чух това от един приятел, останах буквално потресен. За да илюстрира по-нагледно какво има предвид, той хвана една пръчка и направи някаква фигурка в прашната земя пред нас. „Нещо подобно, само че на екрана на монитора. И резултатът е огнена топка!” Още не можех да повярвам, че подобно нещо наистина съществува. Трябваше да видя Black & White на всяка цена!
И в момента, в който я пуснах, се влюбих. За първи път концепцията добро/зло бе развита по един почти перфектен начин. Като прибавим към това и уникалната интеракция с вашето същество, което усвояваше редица трикове благодарение на уникалния изкуствен интелект, разработен от гениалните Lionhead, и получавахме една от най-нестандартните игри, появявали се на този свят.
Една от малкото, в които можете да се подвизавате като истински и всевластен Бог!
Little Big Adventure
(Adeline Software International / Electronic Arts, 1994)
Ако кажа, че съм превъртял тази игра поне 20 пъти, ще ми повярвате ли? Имаше момент от моето съществуване, в което можех да ви разкажа всичко, което трябва да направите в нея, за да я превъртите. Нещо като живо walkthrough! Толкова много ме беше впечатлила.
Little Big Adventure ни пренася на измислената планета Туинсън, огрята във всяко едно полукълбо от по едно слънце. Тя се населява от всевъзможни по вид същества, кое от кое по-странни или смешни на външен вид. Тук откриваме Гробос, които приличат на кръстоска между слонове и хора, зайцеподобните Рабибънис и не по-малко интересните обли Сферос. Единствено т.нар. Куечс напомнят за човешки същества…
За съжаление обаче нейните жители са тормозени от тиранина д-р Фънфрок, който управлява света със своята армия от клонирани войници.
Вие поемате управлението на младия куечс Туинсен, който е вкаран в лудницата заради пророческите си сънища. А вашата цел, макар и ясно формулирана, в никакъв случай не е проста – трябва да избягате и да победите злия тиранин Фънфрок, като намерите четири разпръснати из целия свят артефакта.
Това, което правеше Little Big Adventure уникална игра, от една страна, бе уникалната атмосфера, бликаща от нейния свят. Шарената визия, уникалните същества и страхотният дизайн на всяко едно кътче в огромната Туинсън, което ще посетите, изумява всеки път. От друга обаче, към всичко това откривахме и не по-малко интересен геймплей – кръстоска между платформър и екшън-приключенски елементи с RPG. Добавете и щипка нелинейност в структурата на света и получавате едно малко големичко приключение!
Автор: Петър Йорданов