by PC Mania
Повечето ми любими игри са цели поредици, а не отделни заглавия. Грабва ме цялостната концепция за света на играта, който се разгръща в частите в различна светлина и ако създателите и наистина поголовно не омажат нещата, си оставам фен на идеята за дълго време.
Quest for Glory
(Sierra/Sierra, 1989 – 1998г.)
Още в невръстна възраст имаше едно заглавие, което ме спечели за фен на жанра и оказа огромно влияние върху гейм-предпочитанията ми занапред. Quest for Glory е поредица, която забърква елементи от няколко жанра с преобладаващ привкус на класически куест в големия магически казан и години наред ви дава да пиете по лъжичка от еликсира, който се е получил.
Поредицата праща героя ни в четирите посоки на света, като всяка част на играта носи частичка от един общ пъзел – всеки отделен свят е населен със същества от митологията на различни култури и е обвързана с един от елементите – въздух, вода, огън, земя (пица?:P). Когато сте превъртели някое от предходните приключения и сте го обикнали, е истински носталгично и емоционално преживяване да се срещнете години по–късно със стария магьосник или да отидете в градината на Ерана. Чувствате се все едно наистина виждате стар приятел, загубен във времето. Атмосферата на всяка част е уникална. Като двата ми най-любими свята все пак са първият с елфи, гноми и великани и четвъртият – населен със същества от славянската митология. Разбира се, интересен е и вторият, където се лутате в пустинята и се сблъсквате с джинове и тумби арабски разбойници. Най-малко ме грабна може би петата част, където нещата се въртят около гръцката митология.
Така или иначе всяка една част на играта е велика в моите очи, тъй като тя ме въведе в магическия свят на куестовете. Затова, ако сте я пропуснали, просто изберете с кого ще играете – магьосник, крадец или бабаит – и вижте сами за какво става дума.
Monkey Island
(LucasArts/ Telltale Games, 1990 – 2010г.)
Много игри вплитат забавни коментари тук-таме, за да ви накарат да се усмихнете. Monkey Island поредицата – не. Тя е изцяло базирана на специфична хумористична логика в един свят на смешни абсурди и идиотизъм. Тази игра е високо в класацията на мнозина като мен, които са пирати по призвание и простаци по душа. Тук страхът от порцелан е логичен и всички знаем, че това е нормално. Доблестта и честността са за глупаците, а денят е спечелен от клечестия хитряга Гайбръш Триипууд, който винаги има някое ново нестандартно решение в ръкава.
Цялата вселена на играта издига в култ хумора и абсурда и грях ви на душата, ако поне не сте пробвали някоя от игрите. Личният ми фаворит е третата част.
Shadow of Destiny
(Konami/ Konami, 2001г., 2003г. за PC)
Това заглавие не е част от поредица и не е особено известно. Все пак се класира в личната ми класация от любими игри и исках да му обърна внимание, точно защото е силно вероятно да сте се оставили да ви отмине незабелязано. Тук най- завладяващото нещо е историята и тя е поднесена по един уникален начин. Играта по-скоро наподобява интерактивен филм, в който взимате определени решения, отколкото на стандартна приключенска игра. Визията е силно повлияна от манга-стила, а историята разказва за древен алхимик, който някъде в забравени времена е надробил солена попара, която вие сърбате днес. Някъде между нестандартния геймплей, в който трябва постоянно да избягвате наближаващата ви смърт, и развиващите се паралелно кратки истории в различни светове, можете да съедините цялата мозайка, ако превъртите приключението с всички възможни финални сцени, и да разберете защо тази игра ми направи такова впечатление. Ако ви кажа сама, просто ще ви разваля удоволствието. Успех.
The Black Mirror
(The Adventure Company/Future Games, 2003-2009г.)
Първата част в трилогията засега остава ненадмината, третата предстои тепърва да ни зарадва съвсем скоро. Втората беше интересна, но не постигна ефекта на първата.
Това е една приказка за лудостта, предопределена от древно проклятие. Първата част беше истински разтърсващ хорър куест, който остана с финала си в паметта на всички, които са я превъртяли. Уникална атмосфера, уникална история, уникално приключение.
Включете се в разследването на поредица от убийства в древното имение, където всеки ден се случва нещо загадъчно и мистериозно.
Tomb Raider
(Eidos Interactive / Core Design / Crystal Dynamics, 1996 – 2010 г.)
Лично за мен тази поредица е безкрайно любима! 🙂 Моля ви, не ме замеряйте с домати!
Лара Крофт като екшън героиня е сред знаковите фигури в гейм-пространството. Смесицата от феминизъм, сексапил, екшън елементи и древни проклятия се оказва благодатна среда за вдъхновение на различни креативни студиа и гейм-дивелъпъри, които творят с променлив успех през годините. Идеята в сърцевината на поредицата обаче остава непроменена и именно тя грабва вниманието ми. Лара Крофт надниква в светове, повлияни от различни култури, и се докосва до древните митове, които оживяват. В тази атмосфера на митични богове и злодеи тя трябва да разчита не само на оръжията си, но и на ума си, за да се справи с капаните, оставени за иманярите, които си врат носа, където не им е работата. Да, има някакъв елемент на повтаряемост в идеята всеки път да спасяваме света от сигурна гибел, но в сърцето на играта е страстта към приключения и откривателство.
Дано новото приключение, което се очаква да излезе съвсем скоро успее да улови именно този дух, особено осезаем в първите части на приключението.
Автор: Лили Стоилова