by PC Mania
След като Иво Цеков повлече крак, е време и аз да се включа към тази интересна инициатива, да се разровя из чекмеджетата на съзнанието си и да извадя петте заглавия, които са ми направили най-голямо впечатление през моя близо 20-годишен геймърски стаж.
Might & Magic VI: The Mandate of Heaven
(New World Computing/3DO, 1998)
Влюбен съм в цялата поредица Might & Magic и всичко, свързано с нея – от Heroes, до Dark Messiah. Но играта, която ми направи най-голямо впечатление от всички, бе безспорно шестата част от ролевата сага…
В техническо отношение тя представляваше един огромен скок. И въпреки че действието продължаваше да се развива на един относително малък отрязък от целия екран, Might & Magic VI успяваше да те грабне и да те пренесе директно в Енрот. Огромен свят, нелинейна структура на геймплея, без почти никакви бъгове…
Една от игрите, която възроди компютърните RPG-та? Безспорно.
Трябва да си призная, че Might & Magic VI все още стои на моя хард диск и в дни на скука и отегчение от лъскавите заглавия, обичам да изпълнявам по някой и друг куест и да се срещам със стари познати герои от света, който Heroes IV с лекота унищожи.
Quest for Glory: So You Want to Be a Hero
(Sierra/Sierra, 1989)
Ролева игра и куест в едно? Кой би предположил, че подобно нещо би имало подобен успех? Избирате си герой – крадец, воин или маг – и се впускате в едно посочи и цъкни приключение, примесено с невероятен хумор, увлекателна приказна история и дори битки!
Ако решите да опитате това невероятно заглавие, най-добре се насочете към неговия VGA римейк, който вижда свят няколко години по-късно – през 1992. В десетина мегабайта са натрупани приключения, които ще ви задържат пред монитора с часове. Нещо, което в днешно време се случва все по-рядко и по-рядко с всяко следващо заглавие…
А, да – и ако все пак решите да посетите света на Quest for Glory – не излизайте от града през нощта. Всеки приключенец трябва да знае, че през нощта в гората дебнат зомбита, които искат да те изядат!
The Lord of the Rings Online
(Turbine, Codemasters, Warner Bros. Interactive Entertainment, 2007)
Някой да е изненадан от този факт? Пристрастието ми към играта си личи във всеки един материал, новина или коментар, написан по темата. Макар че всячески се опитвах да бъда максимално обективен.
The Lord of the Rings Online не е най-яката MMORPG игра, правена някога. Не е и най-красивата. Нито пък е най-успешната. Тя обаче е единствената, която ти позволява наистина да изследваш необятния свят, създаден от гениалния английски писател и филолог Дж. Р. Р. Толкин… Във абсолютно всичките му детайли и подробности. И това далеч не е леко начинание. Вижте само колко много гейм-производители се провалиха в абсолютно същия опит, но боравейки с други, не по-малко успешни лицензи като Warhammer и Conan…
Трябва да си призная, че първият път, когато научих, че The Lord of the Rings Online няма да включва всички територии на Средната Земя в премиерния си ден, останах доста разочарован. Сега обаче разбирам какво е било първоначалното намерение на Turbine. Свят като този не може да бъде пресъздаден от днес за утре. Нужно е време, усилие, внимание към детайла. И всяка нова територия, която авторите добавят към The Lord of the Rings Online, потвърждава това.
Gothic
(Piranha Bytes/Xicat Interactive, 2001)
Първият път, когато видях тази игра, бях наистина изумен. Отворен свят, в който всеки един герой в него си има своя рутина. Става рано сутринта, отива да работи, почива си към обяд, излиза на разходка, малко преди да се стъмни и накрая – ляга да спи в малката си къщурка, в която вие съвсем спокойно може да се промъкнете, да го убиете и да го ограбите…
Едва ли ще е пресилено, ако ви кажа, че познавам света на Gothic, и на трите части, като дланта на двете си ръце. Всяко едно селце и колибка, всяка една пътечка… Всеки път, когато се завърна в него, имам чувството, че съм като у дома си. Колко игри успяват да предизвикат подобно усещане у вас? При мен се броят на пръсти…
Dragon Age: Origins
(Bioware/EA, 2009)
Убеден съм, че последното заглавие не се нуждае от представяне. Духовният наследник на Baldur’s Gate, нарекоха го някои. Други пък го оприличиха с брутален фентъзи епос. А за трети – това бе играта на годината, дори на десетилетието…
Няма как да не се съглася с всички.
Както бях написал в ревюто на играта, да се пише за подобно чудо е все едно да се опиташ да преразкажеш или рецензираш някой роман от поне 1000 стр. Особено RPG. При това на Bioware. Онези от вас, които вече са имали удоволствието да се разходят из нейния свят, знаят за какво точно говоря.
А тези, на които тепърва им предстои да се докоснат до света на Dragon Age: Origins, мога да кажа само едно. Ужасно много ви завиждам!
Автор: Владимир Тодоров