by PC Mania
Нека си го кажем направо – ако ще си вземате този телефон, по-добре е да имате PlayStation 3. Сътрудничеството с конзола е основният му замисъл и главната причина да съществува. Не че не е добър и сам по себе си, но ще е като да си купите само врата от жигули. Ако я поносите, ще се стоплите, а като я пуснете, ще ви олекне, но не е направена за това.
Въпреки че Aino не е така бленуваният от някои хора PSP phone, той все пак предлага няколко възможности за бъзикане на конзолата. Естествено, тях тествахме първо. Конзолата PS3 беше осигурена с любезното съдействие на Съседа (мой съсед). Операцията по свързването на двете устройства се оказа не чак толкова елементарна, колкото бихте очаквали. Първо трябва да ъпдейтнете софтуера на PlayStation-a до последна версия, за да разпознае телефона. После трябва да включите опцията Remote Play, да въведете специален код, да си напишете името и паролата от PlayStation Network, да се поровите в WiFi настройките (може и през 3G), да направите още две-три стъпки, които вероятно съм забравил, и сте готови. Така получавате възможността да сърфирате из менютата на конзолата, както и да разглеждате съдържанието, записано на нея, като филмчета, снимки и т.н. Бързам да уточня, че не можете да играете игри през телефона.
Като цяло, заключенията от теста са доста противоречиви. Когато се свързвахме през рутера на Съседа, всичко си беше цветя и рози, но когато пробвах от моя, пет етажа по-нагоре, връзка така и не се осъществи (макар че конкретният WiFi hotspot не би трябвало да има значение). В интерес на истината, в края на миналата година SE признаха за определени “софтуерни проблеми” на Aino и дори наскоро пуснаха пач, така че може би при най-новите версии проблемите са отстранени.
Но да видим все пак що за телефон е Aino, като забравим за момент неспирната забава, която е разглеждането на менютата на PS3. Вече много колеги прибегнаха до метафората за доктор Джекил и мистър Хайд, намеквайки за двойствения живот на този телефон. Той е странно съчетание между обикновен телефон-слайдер с копчета и тъчскрийн медийно устройство. Когато е отворен, Aino има съвсем стандартно за телефон на SE управление, извършващо се през keypad-a и допълнителните бутони над него. Като минус мога да спомена, че някои от копчетата са прекалено малки и са наблъскани доста близо един до друг, така че е лесно да натиснете не който трябва или дори два-три наведнъж. Това допринася за компактния размер на Aino, който е с големина 104.0 x 50.0 x 15.5 mm и тегло от 134 г, но можеха малко да го уголемят.
Когато го затворите, екранът изведнъж става тъчскрийн и ви предлага достъп до някои от основните функции, като музика, клипчета и снимки. В този режим можете да приемате обаждания, но не и да набирате номера. Това става при отворен телефон, но тогава пък изчезва тъчскрийн-овостта. Направо да те заболи главата. Интерфейсът е същият, присъстващ в моделите на SE от години, така че ако някога сте ползвали такъв, лесно ще се оправите. Aino обаче страда от прекалена амбиция – в него са наблъскани адски много неща и откриването им е престъпно сложна операция. Например, когато изберете опцията Organiser, представена с иконка на календар, очаквате да намерите… ами, календар. Вместо това там се крият опциите за видеоразговори и трансфер на файлове. Но иначе телефонът наистина е пълен с функции, като FM радио, GPS, браузър и много други. Не разчитайте ръководството да ви ги разясни, защото е крайно оскъдно.
Към комплекта е включена и поставка, на която телефонът да се закрепи в хоризонтално положение, така че да не се налага да го държите в ръка, докато гледате филм например. Ще откриете също Bluetooth handsfree устройство, чрез което става и слушането на музика, защото няма 3,5 мм жак за слушалки. Фотокамерата с LED светкавица е леко разочароваща и въпреки 8,1 мегапикселовия си сензор, качеството на снимките е по-скоро “средно”.
Въпреки че като цяло съм впечатлен от идеята на Aino, мога да го препоръчам главно на хора с конзоли. Това е един добър телефон, но цената му го изпраща в съвсем друга категория, в която не съм убеден, че би искал да се състезава.
Автор: Пламен Димитров