Случаят “L.A. Noire”

Болшинството от геймърите е добре запознато с динамичната история на L.A. Noire – криминалният епос на австралийското студио Team Bondi, което постави нов стандарт в приключенския жанр и технологиите за анимация. Страхотната новина за всички РС фенове е, че L.A. Noire ще излезе и за РС, при това съвсем скоро. Безспорно е, че играта е сред кандидатите за приза „Най-добро заглавия на 2011 г.”, но заедно с това тя се оказа забъркана и в грандиозен скандал, какъвто не сме виждали, откакто Боби Котик изпрати въоръжена охрана в офисите на Infinity Ward през пролетта на 2010 г.

Силата на писаното слово

Първите наченки на скандала се появиха плахо в началото на миналата седмица, когато стана ясно, че Rockstar явно няма да е издател на следващата игра на австралийците. Очевидно между студиото и неговия издател имало някакво напрежение, но тогава още никой не подозираше за размерите, които то ще получи съвсем скоро. Истинският скандал дойде буквално преди дни, когато световните геймърски медии гръмнаха, цитирайки невероятни разкрития от кухнята.

В основата на тези разкрития бяха поредица от имейли и интервюта, направени достояние на геймърската общност от единадесет вече бивши служители на Team Bondi. Групата, веднага наречена „Bondi Eleven” (Единайсеторката от Bondi), говори надълго и нашироко за ужасни работни условия, разтегнато работно време до късно вечер и през уикенда, липса на адекватно заплащане и най-вече за деспотичното отношение на шефа на Team Bondi Брендън МакНамара към своите подчинени.

Има нещо гнило в Сидни

„Непрекъснато ни казваха, че играта е само на шест месеца от своето завършване”, разкрива един от вече бившите служители на австралийското студио, който подобно на останалите десет се е съгласил да направи своите разкрития при условие за анонимност. „Винаги говореха за едно финално усилие от наша страна, при все, че началниците бяха наясно, че това е долна лъжа. Причината беше, че искаха още и още от нас и нямаше с какво друго да оправдаят раздуването на работното ни време”.

Тази практика, известна като crunch time, по принцип е нещо нормално в гейм индустрията и действително се прилага, когато проектът е пред завършване и се налагат още малко допълнителни усилия. Проблемът с L.A. Noire обаче е, че играта изобщо не е готова, а началниците на Team Bondi вече изискват невъзможното от своите служители.

„Първата промяна ще бъде по-дългия работен ден”, казва в свои имейл до целия екип Брендън МакНамара. „Ще започвате в 9 сутринта и ще свършвате в 7 вечерта. Доближавайки финала, ще се наложи най-напред да работите и в събота, а след това и в неделя. Съботите ще се работи от 1- до 17 часа, а по-късно същото работно време ще важи и за неделите….. Причината за това е, че без допълнителните усилия проектът няма да бъде довършен навреме”, пише МакНамара на 4 август 2009 г. или почти година и половина преди излизането на играта.

Heil McNamara!

„Някои колеги имаха деца и съвсем естествено искаха някакви промени в работното време, така че да си освободят уикендите за сметка на още по-дълги работни часове от понеделник до петък”, продължават анонимните разкрития от Bondi Eleven. „Но МакНамара отхвърли тяхното искане”.

Да работиш повече, отколкото казва договорът ти, не е хубаво, но ако бъдеш компенсиран финансово все пак може да се преглътне. Но МакНамара и ръководството на Team Bondi не е склонно да направи това.

„Да вземем например един Младши дизайнер на нива. Заплатата, на която е нает той е около 32 000 долара, включително и премиите. Но след промените тези хора работеха по най-малко 70 часа на седмица, което реално намали ставката им на 9 долара на час, което е подигравка. Да не говорим, че разходите за живот в град като Сидни са много високи”, казват от Bondi Eleven.

Съгласно политиката на студиото в началото на всяка година заплатите на служителите се повишават с малко според нивото на инфлацията и възнагражденията в Австралия. Според преценките L.A. Noire трябвало да бъде завършена през януари 2010 г., поради което нова ревизия не се налага. Само дето играта изобщо не била готова тогава. „Януари стана февруари, а след това дойде март 2010 г. , а повишение на заплатите нямаше. Най-сетне през март шефовете разкриха, че такома изобщо не се предвижда, тъй като студиото е под огромно напрежение и не може да си го позволи”.

Rockstar се намесва

Досега проблемите бяха в рамките на студиото, но е очевидно, че няма как да не включват и издателя Rockstar. Известната компания има доста интересна роля, като от една страна Единайсеторката на Bondi е единодушна, че благодарение на парите, изсипани в проекта, L.A. Noire е получила маркетинга, който заслужава. От друга страна обаче шефовете на R* са оказвали немалък натиск върху австралийците и са се опитвали да моделират студиото по начина, по който правят това с дъщерните си студия.

Така например, когато R* изработили ново лого на L.A. Noire, на него не присъствало името на Team Bondi, а само на издателя. Вбесен, МакНамара написал имейл до един от совите дизайнери на име Саймън Ууд, но погрешка го изпратил до цялото студио. Тонът на писмото бил категоричен:

Date: Monday, October 11, 2010
From: Brendan McNamara [Team Bondi founder]
To: Everybody List [everyone who worked for Team Bondi]
Every dog has its day and there’s going to be hell to pay for this one. I’ll never forget being treated like an absolute **** by these people.

Не е нужно да говорите перфектно английски, за да разберете, че МакНамара е вбесен от отношението на R* и се заканва на издателите и за пореден път показва крайно емоционалния си характер, който му навлича омразата на всички подчинени.

Точно когато става ясно, че въпреки къртовския си труд служителите на Team Bondi няма да получат повишение на заплатите, гейм индустрията бе разтърсена от т.нар. „Писмо на съпругите от Rockstar San Diego”, в което те роптаят срещу условията, на които са подложени техните половинки, работещи по Red Ded Redepmtion.

„Когато го прочетохме, всички си дадохме сметка колко сходна е тяхната ситуация. Те бяха малко по-напред в работата си по RDR и със сигурност бяха страдали дори повече. Затова всички ние се надявахме, че това най-сетне ще промени нещата и при тази публичност шефовете ни ще се смилят над нас.”

„Същата сутрин, когато писмото бе публикувано в геймърските медии, чух как няколко от нашите началници го обсъждаха, докато пиеха кафето си. Но вместо да се впечатлят от него, те се подиграваха”, завършва анонимният служител на Team Bondi.

Отмъщение или предупреждение?

И така, какво е подтикнало „Единайсеторката от Bondi” да направи тези – а и много други, разбира се, но просто мястото е ограничено – разкрития? Със сигурност първичното желание за отмъщение и изливане на жлъчното отношение спрямо бившия си работодател е една от подбудите. Но друга и много по-важна е желанието им да предупредят всички свои колеги в гейм студията по света, които биха могли да попаднат в подобна незавидна ситуация. „Ако хората се учат от общите си грешки, всички стават по-силни. Ако някой прочете тези разкрития и все още иска да бъде част от гейм индустрията, то поне ще бъде информиран за това какво може да очаква. Доста наши колеги бяха експлоатирани през годините. Според нас е време за промяна, която при това е доста закъсняла”, обяснява мотивацията си един от анонимните източници.

И така, освен че ни превежда на вълнуващо приключение в подземния свят на Лос Анджелис от края на 40-те, L.A. Noire се оказва в центъра на свой собствен и почти толкова престъпен случай. Очевидно е, че в дългия производствен процес са били забъркани и съответно засегнати най-различни интереси и едва ли има страна, която да не е виновна поне по-малко, освен може би онези редови служители, които са попаднали под кръстосания огън на преките си началници и онези, които финансират цялото мероприятие. Случаят L.A. Noire е неприятен и за пореден път ни подсеща, че в гейм индустрията няма нищо детско и нищо не се случва само „на игра”. Дали самото екшън приключение си е заслужавало всички тези нерви и противоречия, ще имаме възможност да разберем тази есен.

Автор: Иво Цеков