by PC Mania
Когато Nintendo продаде Rare на Microsoft през 2002 г., американската компания плати за създателите на Banjo Kazooie 375 милиона долара. Правата върху игрите, създадени от Rare като Сonker и Banjo останаха за самото студио, докато Nintendo закономерно запази правата си върху своите продукти като Donkey Kong и Star Foх, върху които Rare бе работило преди това.
Това бе сделката, за която всички знаем и която по мнението на повечето геймъри съсипа Rare тъй като под владичеството на Microsоft английското студио никога не успя да възвърне старата си слава. Наскоро бившият служител на Rare Фил Тосел за пореден път повдигна завесата, разкривайки че между студиото и новият му собственик бързо е възникнал сблъсък на различни култури и оригиналността и талантът на Rare са станали жертва на корпоративния подход на Microsoft.
Малцина обаче знаят, че малко преди да вземе Rare, Microsoft обмисля един многократно по-дързък и мащабен ход
– закупуването на Nintendo
Ако бъде обявена днес, геймърите биха погледнали с откровено недоверие на подобна новина. Та как е възможно единият от Тримата големи да придобие някой от своите преки конкуренти. Няма ли такъв ход да се окаже прекалено голяма хапка, независимо от това колко милиарда долари стоят зад сделката?
През 1999 г. обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Microsoft е на гребена на своята популярност с Windows и обмисля да влезе в конзолния бизнес. Този толкова привлекателен пазар повече от десетилетие е доминиран изцяло от японски компании като Nintendo, Sony и Sega, така че е крайно време американски играч да се намеси в него. Едно от първите правила на бизнеса гласи, че не е нужно да развиваш собствен капацитет, ако можеш да придобиеш чуждия. Ето защо в края на 1999 г. специален екип в Microsoft започва да обсъжда отправянето на оферта към Nintendo. По онова време стогодишната компания се радва на може би най-силният период в историята си с N64 и изглежда като естествен кандидат за придобиване, особено след като първоначалната идея за покупка на Sega е отхвърлена с мотива, че тя няма да даде достатъчно силно присъствие на Microsoft. Стойността на предполагаемата оферта, определена лично от Бил Гейтс е 25 милиарда долара.
Ръководството на Nintendo е разединено по въпроса
Някои от шефовете на компанията като президента на Nintendo of America Минору Аракава откровено са против. “Не бяхме сигурни какво точно иска Microsoft”, спомня си той. “Лично аз бях изненадан, защото нямахме никаква нужда от парите им. Това приличаше по-скоро на шега”.
Други обаче са настроени по-положително и през зимата на 1999 г. се провеждат шест или седем срещи между представители на Microsoft и Nintendo. И ако за момент невъзможното изглежда близо до реализация, то американската компания пропилява всичко с едно-единствено искане –
Nintendo да се откаже от своя GameCube
и да подкрепи оригиналния ХВОХ, който е в процес на разработка. Хироши Ямаучи, застаряващият изпълнителен директор на Nintendo, е непреклонен. Думата на Ямаучи е закон в японските корпоративни среди – той е част от Nintendo от 1949 г. насам, поел е компанията едва на 22 години и е сред 15-те най-богати хора в Япония. С неговият отказ идва и края на преговорите. Илюзиите на Microsoft продължават едва няколко месеца и двете компании се разделят с добър, но непреклонен тон. “Нашата възможност да останем независими не бе поставена под съмнение, тъй като имахме съответният финансов статус. Освен това в хода на преговорите много бързо стана ясно, че нашите цели и техните са диаметрално противоположни”.
Година и половина по-късно – на 15 ноември 2001 г. – Microsoft пуска своя собствен ХВОХ след като е наляла в него около 4 милиарда долара или около 6 пъти по-малко отколкото щеше да струва покупката на Nintendo. GameCube се появява приблизително по същото време. Microsoft отчита 24 милиона продадени бройки от ХВОХ, докато Nintendo успява да пласира 22 милиона от GameCube. Днес всичко това е история, но човек не може да не се запита поне за миг как щеше да изглежда гейм индустрията, ако софтуерният гигант бе успял да сложи ръка на създадената през 1889 г. японска компания.
И само след миг размисъл да бъде безкрайно благодарен, че това не се е случило.
Автор: Иво Цеков