Рецепта за продължение

В последно време класациите на най-продаваните игри отново са доминирани от поредни части на известни серии. До известна степен това е разбираемо, защото в период на икономическа криза традиционно се поемат по-малко рискове и издателите закономерно са склонни да финансират преди всичко доказани поредици. Така в рамките на няколко месеца видяхме Modern Warfare 2, Left 4 Dead 2 и Mass Effect 2, а скоро ни предстоят Assassin’s Creed 2 и нов Splinter Cell. Всички тези игри са много успешни, но дали наистина е толкова лесно да се направи продължение или освен поредната цифра в заглавието са необходими още усилия?

Синдромът „втора част”

Във филмовата индустрия „вторите” части имат навика да се представят по-слабо от оригинала и от успеха или провала на продължението зависи дали дадената марка може да се превърне в доходоносна поредица или ще умре от естествена смърт. Нещата са доста сходни и при игрите – представете си, че сте начело на малко студио, пълно с жадни за работа ентусиасти. Оригиналните ви идеи намират добър прием в някоя сериозна издателска компания, тя развързва кесията и финансира проекта. Новопоявилата се игра се оказва особено успешна, печели награди и всички се надпреварват да хвалят находчивостта на авторите, които са въвели революционен геймплей или уникална графика. Но докато още се чудите как да похарчите парите си, издателите вече ви притискат с искане за втора част.

Оттук започват и проблемите, защото изведнъж се оказва, че всичките ви усилия и оригинални хрумвания са вече вложени в първата игра. Скорошните изказвания на компании от ранга на Electronic Arts и Ubisoft недвусмислено показват, че те все по-малко са склонни да финансират нови идеи и предпочитат успешни продължения. Затова нека видим кои са необходимите елементи на доброто продължение.

В началото бе историята

Всяка игра започва с историята и ако искате да имате успех, трябва да намерите баланса в нейната дълбочина, така че да си осигурите интереса на старите фенове, но и да не отблъснете потенциалните нови. Някои автори правят грешката да предположат, че геймърите не само че са изиграли по няколко пъти оригинала, на който е базирано продължението, но и си спомнят всички разклонения на сюжета, при все, че оттогава са минали две-три години.

Mass Effect 2 е добър пример за това как продължението може да бъде изпипано, така че да отговаря на нуждите на всеки геймър. За хардкор играчите, които все още пазят сейвовете си от оригинала, е предвидена възможността да ги заредят в продължението, което позволява за установяването на причинно-следствена връзка в развитието на историята. Ако обаче не сте запознати с всички галактически интриги и деликатни завои, също може да се потопите в играта без проблем. Историята се развива интуитивно, а за по-любопитните е предвидена и виртуална енциклопедия, към която винаги може да се допитате.

На свой ред Infinity Ward пък заложиха на опростената, категорична екшън история в своето хитово продължение Modern Warfare 2. И сбъркаха! Въпреки сериозната динамика на играта, сюжетът й страда от фрапиращи пропуски, несвързаност и бледнее пред този на оригинала. Продължението е добра опция и за изглаждане на подобни неизяснени обрати, така че в този случай ще чакаме Modern Warfare 3 с нетърпение. 

Визуални и геймплей подобрения

Огромната част от информацията идва през очите ни, а в игрите това е от огромно значение. Нова версия на енджина, добавена поддръжка на следващото издание на Direct X, оптимизация за конкурентните видео карти – всичко това може само а подобри качеството на продължението. Например година след пускането на оригинала, Left 4 Dead 2 не се различава по абсолютно нищо от предшественика си. Енджинът Source, колкото и да е известен, вече издиша сериозно пред по-младите си събратя и не говори добре за Valve. Обратното, още първият Call of Juarez изглеждаше много добре и поддържаше DX10, а третата версия на енджина Chrome направи Call of Juarez: Bound in Blood една от най-красивите игри на миналата година.

От чисто маркетингова гледна точка всяко едно подобрение, колкото и да е дребно, се приема добре. Например новата версия може да поддържа един или друг метод за контрол, който е липсвал в оригинала, както бе при Resident Evil V. Ако възможностите и средствата позволяват, най-добре е втората част да излезе и за платформа, различна от оригинала – макар че при РС игрите напоследък се забелязва точно обратната тенденция – стига това да не доведе до познатия ни «порт проблем».  

Кустомизацията е новата мода

Откакто GTA: San Andreas ни показа колко много неща в героя и гейм средата могат да бъдат променяни, кустомизацията е задължителна за всяка добра игра. Дори и да не влияят пряко на развитието на историята и геймплея, повечето геймъри обичат да имат на разположение нови опции, с които да внесат индивидуалност. Герои, коли, къщи и оръжия – всичко това може да се модифицира, ъпгрейдва, развива и разкрасява и без значение колко много възможности е предлагал оригиналът, винаги има място за нещо допълнително.

Говорейки за оръжия, всеки добър шутър трябва да се стреми да предложи колкото може повече от тях. Left 4 Dead 2 може и да не блести визуално, но добавянето на тигани, моторни резачки и старинни мечове категорично е положително явление. Ако дадено оръжие го няма в оригинала, задължително трябва да се появи в продължението; ако го има, във втората част трябва да е с някакви подобрения.

Размерът има значение 

Отвореният свят в приключенските игри също е мода, с която разработчиците се съобразяват. Всяко продължение, което се опита реално да смали виртуалния свет, е предварително осъдено на провал. San Andreas беше велик, но светът в GTA IV стана дори още по-динамичен и населен с реалистично държащи се обитатели. Този свят може да се обхожда пеша, с кола или самолет, но това обикновено вече е показано в оригинала. Ако искате нещо по-интересно, плуването задължително трябва да присъства. Това е поне едно нещо, в което Ецио превъзхожда Алтаир.

Светът е едно голямо село

Времето на игрите, които разчитат само на силен солов режим постепенно отмира. Разбира се, сингълът е гръбнакът на играта, но колко по-добре би било да мерите сили със стотици хиляди, а ако питате Activision и милиони, геймъри от цял свят. Работещ мултиплейър е задължителен за всяко добро продължение, а ако той носи и някакво иновативно хрумване, още по-добре. И докато сме на темата, нека има и dedicated servers, моля!

Създаването на качествено продължение определено е по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Наблъскването на героите от първата част в нова и набързо скалъпена история не е добра идея. В идеалния случай хората, които си купят втората част на играта, трябва да са достатъчно, за да направят така, че Част 2 на поредицата да стане Част 3, а и по-нататък. А какво мислите вие? Кои са вашите любими продължения и кои са игрите, които трябваше да си останат еднократен хит? Има ли наистина рецепта за продължение?

Автор: Иво Цеков