by PC Mania
Дебатът за бъдещето на печатните медии тече отдавна. PC Mania вече твърдо си намери място в него, като прие новите реалности и премина изцяло онлайн. Интересно е обаче, че вече не само медиите зависят от виртуалното пространство, но и работещите в тях. Едва ли има читател на pcmania.bg, който да не е усетил промяната, при която неговото мнение тежи много повече, чува се от целия екип и най-вече от автора на коментираната статия. Форумът прави читателите почти равностойни на пишещите статиите. Сега вече не е нужно да се изпращат писма до Бойчев/Широв, защото всеки автор може да бъде провокиран и засрамен от всеки от вас. В момента журналистите вече не могат просто ей-така да затапват или менторстват – те или участват в дискусията, или просто я наблюдават, вземайки си поука.
Реалността в момента е, че читателите определят правилата, защото досегашните печатни медии, вече попаднали в интернет, се превръщат в двупосочен канал за комуникация. Точно това се случва не само в нашето списание, но и по целия свят. Пример за това е журналистът Дан Фрумкин. Той е човекът, който в продължение на пет години следи и коментира изявите на президента на САЩ в престижния вестник „Вашингтон пост“. Той обаче се прочува като първия журналист, станал жертва на ниския си рейтинг в интернет. Постоянната рубрика, която той списва, е свалена от страниците на списанието заради драстичния спад на интернет трафика към онлайн-изданието й. Това е доста показателно събитие накъде ще върви интернет-бизнесът в бъдеще, тъй като интересът на читателите вече не се измерва от маркетингови агенции или медийни анализатори, а от една проста статистика, достъпна за всеки издател.
Тук обаче идва и фундаменталният въпрос, който много напомня на полемиката за смисъла съществуването на обществената телевизия или радио например. Ако имаш да кажеш нещо, което малцина ще разберат и оценят първосигнално, респективно то ще има ниска аудитория, трябва ли да го замениш с нещо друго, което моментално ще се хареса на масата? Или с други думи казано, ако по радиото излъчат концерт на Антон Брукнер, който ще провокира интереса на около 200 човека, а 1 милион ще превключат на друга станция, по която тече да кажем чалга, това основание ли е музиката на австрийския композитор никога да не се излъчва? И правилно ли е в името на културата и правото на тези 200 българи да чуят Брукнер, радиото да се лиши от аудитория и съответно от приходи…?
Същият проблем стои и пред игрите. Силно рекламираните заглавия привличат широка аудитория, статиите за тях са масово четени, но това не значи обезателно, че точно това са най-качествените продукти на пазара. Нима трябва да пренебрегнем всички заглавия, които са непопулярни, само защото малцина от потребителите ще си направят труда да прочетат ревюто за тях? Нещо повече – цели жанрове са – ако мога така да се изразя – в немилост. Всеизвестно е например, че куестовете не попадат в групата на масовите геймки и че обществото от феновете на този жанр е доста компактно, но и сплотено. Но фактът, че една статия за куест заглавие не се посещава в мащаба на ревю за шутър или стратегия, основание ли е да не се качват такива материали?
Бъдещето ще покаже кой път е правилният. Например българското Народно събрание със законови мерки е определило, че националните телевизия и радио ще излъчват предавания за култура, етнография, фолклор и история, които вероятно ще се гледат от единични зрители, а останалите данъкоплатци ще дотират чрез бюджета тези медии, за да се популяризира българската и чуждата култура. PC Mania пък без никакви разпореждания отгоре ще продължи да ви разказва не само за комерсиалните хитове, но и за явления във виртуалния свят, които вероятно ще бъдат оценени от малцина, но за които според нас си струва да се пише. А пък вие сами ще си прецените дали тези игри са за вас или не са.
Автор: Свилен Енев