
За да се спасиш от магистралните бабаити, имаш три опции на действие. Самият ти да си такъв. Да не припарваш до магистралата. Или да караш танк, купен на старо от поделението в Лом. Втората и третата опция не ни вълнуват, а и двамата знаем, че си добро момче и не правиш глупости зад волана, за да се превъплътиш в първата. Остава ти виртуалното спасение. В случая то се казва Heavy Fuel.
В Heavy Fuel ще поемеш ролята на голям мазен рокер с космати подмишници. Ок, ако искаш можеш да се превъплътиш и в блед слаботелесен младеж с добра хигиена и редовни часове при козметика, но тогава няма да можеш да оправдаеш чопъра между краката си. Освен това Heavy Fuel е рейсър, а рейсърите предопределят присъствието на поне известно количество спортна злоба, което тотално не се връзва с избръснатите подмишници и вежди.
Heavy Fuel е доста добра. Интерфейсът и управлението са на чудесно ниво, като чопърът реагира веднага на всяка команда, без грам лаг. Освен това първите няколко писти са с достатъчно прави отсечки и плавни завои, за да имаш време да свикнеш с трудността на играта и да разбереш как най-добре да прецакваш опонентите си. Цялото чудо се управлява с точно четири бутона, като ускорението е автоматично. Ако мислиш че си про, винаги можеш да пробваш да биеш собствения си рекорд, правейки засилвания при влизане в завоите. Големите успехи отключват по-бързо нови писти и бонуси.
Технически играта също е много добре издържана. Използван е анимационен стил при създаването на триизмерността, което води до очарователно красиви пейзажи. Те обаче не са за сметка за плавността на геймплея и Heavy Fuel върви със стабилен фреймрейт (лол, от кога пък започнахме да използваме фреймрейт термина в статии за джава игри. Бел: вътрешният глас на автора) на всички поддържани телефони.
Автор: Георги Панайотов