by PC Mania
Интересно нещо е еволюцията. Спомням си как най-най първите игри бяха на тема Формула 1. Може би някои от вас си ги спомнят – идваха от Русия в здрав ламаринен корпус и се зареждаха с две батерии за часовник. После пък повечето Famicom конзоли на нашия пазар също бяха с Формула, която ни се стори “Егати кефа”. Първите Java рейсъри бяха на същата тема. После жанрът като че ли позамря. До момента, в който разработчиците откриха псевдо 3D-то в джава платформата.
David Coulthard е легенда във Формула 1. За десетгодишната си кариера пичът отбелязва 499 точки (1 до 500… подозренията ми са, че го е направил нарочно), 13 победи и точно 60 качвания на почетната стълбица. Впечатляващо – не е ли? Затова не е чудно, че един от най-добрите формула рейсинг игри е посветена именно на него.
Но не си мисли, че ще поемеш ролята на шофьора-титан. Тцъ. Всъщност ще си безименен пилот, който ще трябва да се изправи срещу него. Но за да стигнеш до важното състезание, ще трябва да натрупаш серия от победи. Което не е лесно, но не и много трудно. Като за начало играта те пренася почти едно към едно с реалния спорт. Ще можеш да врътнеш няколко обиколки на пистата за загрявка, за да я научиш. След това още няколко за квалификация за място и чак когато си напълно уверен в себе си, да се впуснеш в самото състезание.
David Coulthard GP предлага 6 писти, почти пълно копие с реалните си еквиваленти. Свободен избор кога и къде да направиш питстоп (а не 3 обиколки – автоматично или влизаш в пита, или губиш рейса) и различни атмосферни условия, които се отразяват на пърформънса на колата ти. Най-гадно е в дъжд, всъщност… но ако разбираш поне малко от механиката на придвижване на болида, можеш да настроиш параметрите му така, че да компенсираш за лошото време.
Енджинът на играта не е най-новото в света на джава игрите, но се справя доста добре и е поддържан от сериозна гама телефони. Интересен пропуск от страна на дизайнерите е гледната точка зад гърба на колата. Тогава я чувстваш като залепена за пистата и малко се губи усещането за реализъм.
Автор: Георги Панайотов