by PC Mania
Запален фен съм на Джеймс Бонд и с голям интерес очаквах новата Blood Stone. Тайно се надявах тя да се окаже по-добра от GoldenEye за Wii, тъй като просто нямаше как да я пробвам за конзолата на Nintendo. Настаних се удобно пред монитора и се заех да спасявам за пореден път света, този път от биологични оръжия. И го направих – за има-няма четири часа! Това е отлично постижение, достойно за CV-то на всеки супергерой, но за РС геймър, който е очаквал с нетърпение нова игра, това е като шамар през лицето!
Да, приятели, това е истината – Blood Stone може да се изиграе докрай за точно 4-5 часа и след това няма нищо, абсолютно нищо, което да ви накара да се върнете към тази игра. И преди да сте попитали, мултиплейърът е напълно излишен и няма да ви даде абсолютно нищо като допълнително изживяване.
Всичко това ме кара да си задам въпроса “Не стават ли игрите прекалено кратки и доколко важна е дължината им?”. Само преди две седмици Vanquish също предизвика противоречиви реакции с късата си кампания, но дори и тя изглежда по-дълбока в сравнение с Blood Stone, защото поне може да изиграете Challenge режима в търсене на максимално висок резултат. Но и двете игри показват, че голяма част от разработчиците днес предпочитат да направят гейм еквивалента на храните-полуфабрикати, които може да приготвите и консумирате много бързо, без значение от това каква е хранителната им стойност. Позамислете се само за колко игри напоследък сте прочели – както на страниците на нашия сайт, така и другаде – че са прекалено къси – Blood Stone, The Force Unleashed II, Medal of Honor, Vanquish, Mafia 2 (да, играта има солидна обща дължина, но като махнем невероятно еднообразното шофиране реалният геймплей е в пъти по-малко) и още много други.
Разбира се, има и приятни изключения. Едва ли някой се съмнява, че ще може да изчерпи Fallout: New Vegas за по-малко от 80-100 часа. Въпреки техническите си проблеми Alpha Protocol също предлага разклонен геймплей и възможност да изиграете историята поне няколко пъти. BioWare пък са доказали, че могат да създават истински виртуални светове, да ги поддържат и разнообразяват, така че геймърите да се връщат отново и отново.
Но забелязвате ли нещо? Всички споменати по-горе игри принадлежат към RPG жанра. Означава ли това, че останалите жанрове страдат от “синдрома на полуфабриката”? Екшън игрите като цяло сякаш са най-податливи на тази неприятна тенденция. Проблемът при тях е, че за да бъдат наистина интересни и дълги, те се нуждаят от нов геймплей елемент, който да първоначално да ви затрудни, а после да ви достави удоволствие, когато вникнете в него. Масата шутъри от първо лице обаче не привнасят нищо ново – всичко се свежда до “стреляй”, “презареди” и “повтори”. Най-новият пример – прехвалената Medal of Honor. Иначе солидна игра, от първия си кадър тя поражда чувството за дежа вю, преживяно от десетки шутъри преди това. И докато се сетите, кампанията вече е свършила. Modern Warfare 2 също беше доста къса в сингъл режима си, което определено е негативна черта за всички онези, които са си я купили не толкова заради мултиплейъра, а в очакване на солидна история.
Естествено, някои биха възразили, че качеството е не по-малко важно от количеството и това е така. Но каква е ползата от качествена игра, която може да изиграете за една вечер и никога да не я погледнете?! Напротив, когато попадна на такива заглавия, разочарованието е още по-голямо, защото се чувствам като гладник, комуто са поднесли само ордьовъра, но са лишили от основното ястие. Господа разработчици, не пестете усилията си! Игрите са един от малкото приятни начини да се откъснем от ежедневието и за разлика от алкохола не предизвикват махмурлук. Нека да го правим за по-дълго!
Автор: Иво Цеков