Първи поглед: Wii-U

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ако случайно сте пропуснали една от големите новини напоследък – Nintendo работи по нова гейм-конзола и тя се казва Wii-U (чете се “we you”). Освен че разполага с по-мощен хардуер, с помощта на който ще играем на HD игри, тя ще ни предложи и един осъвременен контролер с 6.2-инчов екран, чувствителен на допир. На практика това означава, че

ще можем да играем дори без наличието на телевизор!

Това е основната идея зад Wii-U. Звучи обещаващо, нали? Нека обаче хвърлим един по-задълбочен поглед над наследника на Wii, за да видим дали наистина имаме повод за вълнение.

Започваме с най-интересната екстра – контролерът. Откъдето и да го погледнем, той е огромен. По-голям е от DS и е по-дебел от iPad. Това на практика е геймпад с екран средата, който може да бъде използван и за игра, и за видео разговори, и за браузване в интернет. Едва когато човек го хване в своите ръце, осъзнава колко комфортно е да го държи. Дори е по-лек, отколкото изглежда.

Безспорно най-интересната му характеристика е 6.2-инчовият LCD екран, чиято резолюция все още не е обявена (по всеобщи твърдения тя е около 800 x 480 пискела). И той изглежда страхотно – без значение от кой ъгъл гледате изображенията на него. Е, не чак толкова, колкото един 500-доларов таблет, но пак достатъчно добре.

Дисплеят е чувствителен на допир, макар че не поддържа мултитъч – т.е. не разпознава повече от един пръст наведнъж. Освен това е резистивен, подобно на 3DS, а не капацитивен, какъвто да речем е този на iPhone. Въпреки това работата с него е като детска игра – бутоните на екрана са достатъчно големи, че да може да ги натиснете адекватно, а и не се налага да използвате твърде много усилия, каквито обикновено са характерни за резистивните дисплеи по принцип.

Ако все пак искате да постигнете максимален финес на работа, винаги може да използвате стилуса, който е скрит в горната част на контролера и наподобява силно този на DS.

Бутоните в предната част на таблета са стандартни за хардуер на Nintendo – малък d-пад, както и малки A/ B / X / Y бутони отдясно на екрана. Откриваме и два аналогови стика, които по-скоро наподобяват тези на 3DS – т.е. не са толкова стикове, колкото многопосочен слайдър. Разбира се – има и L/R и ZL/ZR бутони, т.е. тригери и бъмпери. Не на последно място – в долната част са разположени Power и Home бутон, както и Select и Start. Има и вградени акселерометър и жироскоп.

Що се отнася до самата конзола – да, и такова нещо има – тя по-скоро прилича на

дундест Wii

който най-накрая може да мери сили с Xbox 360 и PlayStation 3, макар и с известно закъснение. Графичният чип на Wii-U е произведен от AMD. Това е модофицирана версия на Radeon HD. Що се отнася до процесора – той е многоядрен и дело на IBM. Самата конзола може да осигури вече превърналия се в стандарт 1080p видео през HDMI порт, което на практика означава, че ще можем да подкараме и най-взискателните откъм хардуерно отношение игри. В списъка с обявени заглавия например откриваме Darksiders 2, както и Batman: Arkham City.

Налице са и портове за връзка с обикновен телевизор, 4 x USB 2.0 порта, вградена флаш памет и SD слот. Що се отнася до дисковете, на които ще се разпространяват игрите – те ще са собствен формат на Nintendo и според информацията ще могат да съхраняват до 250 гигабайта данни.

До цялата тази технологична прелест обаче ще имаме достъп чак догодина, при това по всяка вероятност – през коледните празници. При това положение човек няма как да не се запита дали тогава няма да е прекалено късно – дали конзолата няма да остарее прекалено много в хардуерно отношение. Да, безспорно контролерът-таблет е най-примамливата й характеристика, за която гиганти като Microsoft и Sony могат само да завиждат. Същевременно обаче двете компании ще разполагат с предостатъчно време, за да отвърнат на удара подобаващо. Как и дали ще го направят – тепърва ни предстои да разберем.

Автор: Петър Йорданов