by PC Mania
Еклектика – това е първото, което ми хрумва, ако трябва да определя Darkest of Days. По принцип тази дума не е натоварена с негативен смисъл, както често сме чували да я употребяват като гръцки синоним на турското „тюрлю гювеч“ или на българското „манджа с грозде“… или то пък и това си е турско, но както и да е. Еклектика означава подход на мисленето, при който човек не се придържа твърдо към определени модели или разбирания, но съчетава различни теории, понякога дори противоречащи си, за да постигне дадени обяснения за заобикалящия го свят – както настоящия, така и миналия. Ако тази дефиниция ви се струва прекалено философска, нека просто маркирам играта с шепа ключови думи – римски центуриони, изправени срещу РПГ; индианци, отведени в космоса; войници от Конфедерацията от Гражданската война на САЩ, изпепелени с лазерно оръжие или прегазени с танк… Ясно ли е вече? Нещо доста – меко казано – иновативно.
Къде обаче е чарът на тази фантасмагорична фабула? Още не мога да ви отговоря, защото първите ми впечатления са само от демото на играта. Вярвам обаче, че издателите Phantom EFX ще ни обяснят убедително, когато си платим за техния нов продукт. Защо да го направим, ще попитате? Простият отговор е – защото играта кефи. Играеш шутър дори с компютъра в офиса и в същото време имаш сравнително приятна графика и хубава звучна музика, наситени сражения, интересна природа, в която щъкат раси, култури и всъщност цели цивилизации.
Главният персонаж пътува във времето, попадайки от Втората световна, през Гражданската война в САЩ, та чак до Пуническите войни. Имах нагласата да играя една
шутър форма на Цивилизацията
но се оказа, че дълбоко съм се заблуждавал. Основната разлика с великата стратегия е нелинейността на времето. Вместо да стартирате като вмирисан Фред Флинтстоун, въоръжен с боздуган, еволюирайки чак до Бойко Борисов, вие например се озовавате сред група нахъсани и издаващи екзалтирани бойни викове индианци, които са доста пъргави и колкото и да ги гърмите със своя Колт, нито един не пада под неговите куршуми. Тъкмо обаче почти са ви взели скалпа, когато група солджъри от Междузвездни войни ви идват на помощ, пращайки с бластерите си вашите дългокоси страхове във Вечните ловни полета, а вас – отвеждайки в космическа станция за обучение.
Е, недейте, наистина не се отчайвайте. Не мога да не се държа с лека ирония към сюжета, но всъщност нивата са достатъчно самостоятелни. Когато влезете в дадена епоха, си играете именно в нея, без да се страхувате от големи исторически разминавания. Това хем ви кара да се потопите в предоставената ви реалност, хем в друго ниво ще се биете в съвсем различна епоха и със съвсем други оръжия. Замислих се дали играта има паралел с друго нетипично повествование, дори и било от света на киното, и в съзнанието ми веднага изплува „Старгейт“. Точно така – може да видиш непознати технологии и психотронно оръжие, а в същото време на някоя си планета два пасторални народа да се заклеймяват, че един на друг са си направили магия, заради което
да се колят с вили
Сега вече убедих ли ви, че играта има чар? Има и още как – дори да се криете из царевицата, презареждайки мускета, вие ще се страхувате еднакво силно, както ако играете шутър по Втората световна. Нали сърцето спира и от куршум, и от барут, и от сабя, и от стрела, и от… страх.
Амуниции по картата има, обаче няма никакви аптечки за възстановяване. Вашите жизнени показатели си идват на мястото, просто като се отдалечите от обстрелващите ви противници. И някак в това има логика – ако не ви обстрелват, дали ще си върнете здравето чрез бели кутии с червен кръст на тях, или със спокойствие, чист въздух и хубава храна, не е ли все едно?
Контролите са типични за всеки шутър, но забавно е, че освен разнообразията на оръжията – от архаични револвери, през мускети, пушки, карабини, автомати, чак до лазерни оръжия, имате подобни благинки и във взривните материали – от оръдия (да не кажа черешово топче), гаубици, лимонки, бомби, та чак до интелигентни електромагнитни шашки с изкуствен интелект, които налазват вразите и разтрисайки ги с електрошок, ги обезвреждат, а след това се връщат… във вашата десница. Паднахте ли под масата? 🙂
В заключение трябва да се спомене кълбото от светлина или може би от плазма, което е подобно на това от сериала „4400“, което е и вашият спасителен остров, било то в блатата на Виетнам, или в напечените скали на Юга. Само не забравяйте, че и враговете са интелигентни и от вашето светещо кълбо може да изскочат супермодерни противникови бойци. Тогава бягането му е майката.
Автор: Свилен Енев