by PC Mania
Освен че е мост в Сингапур, Sandy Bridge е и кодовото название на новата серия процесори на гиганта Intel, която първоначално трябваше да бъде показана на широката публика по време на идващото съвсем скоро изложение CES 2011. В последния момент обаче Intel реши, че трябва да посрещне Новата година подобаващо и още на втория ден от януари вече имаме възможност да се запознаем с цялата линия процесори.
Последното поколение процесори Sandy Bridge
се явява наследник на микроархитектурата Nehalem на Intel. Процесорите, които компанията пуска сега трябва да заменят мейнстрийм моделите Clarkdale и Lynnfieldу както и семейството мобилни процесори Core 2. Core i7 900 процесорите, които са базирани на Nehalem, ще продължат да бъдат флагмана в каталога на процесорите на Intel през първата половина на 2011 г., поне докато новите 6 и 8-ядрени Sandy Bridge не ги заменят.
Всъщност премиерата на серията Sandy Bridge е повече от мащабна, тъй като Intel пуска общо 29 десктоп и мобилни процесора. Сред тях са три Core i7 процесора, осем Core i5 процесора и три Core i3 процесора. Останалите са мобилни процесори. Core i7 версията на Sandy Bridge ще поддържа Hyper Threading, което трябва да повиши производителността при употребата на подобни приложения. Новите Core i5 и Core i3 процесори нямат такава поддръжка. Всички модели ще бъдат с две и четири ядра. Специално десктоп процесорите ще имат TDP стойности от 35W, 65W и 95W, докато по-бюджетните предложения ще са без Turbo функция.
Новите Sandy Bridge процесори представляват второто поколение от Core процесори на Intel, като Nehalem моделите бяха първото. Sandy Bridge са построени на 32 nm с 64KB L1 кеш на ядро (32 КВ за данни и 32 КВ за инструкции), 256KB L2 кеш и до 8MB L3 кеш. Графичният чип пък е вграден директно в процесора, което е уникално за продукт в масова продажба. По този начин се увеличава производителността на CPU-то. Чипът идва в две версии – с 6 (HD 2000) и 12 (HD 3000) EU-та. В зависимост от вида на процесора, той може да има максимална честота на ядрото до 1350 MHz за по-мощните CPU-та и до 1100 MHz за по-слабите CPU-та. Графичният енджин поддържа OpenGL 3.0, Shader Model 4.1 и DirectX 10.1. За съжаление нито HD 2000, нито HD 3000 поддържат DirectX 11. Въпреки това, тези показатели също са подобрение спрямо предишното поколение, което поддържаше само DX 10, OpenGL 2.0 и Shader Model 4.0.
Допълнителен плюс по отношение на графичния чип е
наличието на Quick Sync Video функцията
която повишава бързината на кодирането и декодирането на медийните формати. Феновете на триизмерното кино получават своя подарък в лицето на Intel InTru 3D, който поддържа възпроизвеждане на 3D Blu-ray в 1080р. Освен това имате още Intel Clear Video HD (визуални подобрения при HD видео), Intel Wireless Display (възможност за безжична връзка между PC и HD телевизор) и Intel AVX (за приложения, свързани с обработка на клипове и снимки).
Целта на Intel със Sandy Bridge е да направи по-енергоспестяващи процесори като поддържа максималното натоварване на 95W, без това да става за сметка на производителността. Именно това е една от областите, в които новите модели бележат най-високо скок. При покой системата консумира 83W, а при натоварване с Prime95 и четири работещи ядра разходът скача до едва 156W. За сравнение, при натоварване Phenom II X6 изисква 230W, а i7 920 е истинско разхищение с неговите 264W. Сметките показват, че Sandy Bridge консумира по 20.75W на ядро; използвайки отново сравнителната таблица, виждаме, че стойността при Phenom II X6 е 20.7W, а при i7 – 31.5W. Sandy Bridge и Phenom X6 имат почти еднаква консумация на енергия, но Sandy Bridge е с много по-нисък общ разход – цели 74W по-малко при натоварване. Освен това новият Sandy Bridge е доста по-ефективен от Nehalem процесора.
Разходът на електрическа енергия е дори още по-впечатляващ
ако се използва вграденото графично решение. Тогава системата харчи едва по 49W при покой и 124W при натоварване. Това прави Sandy Bridge отлично решение за любителите на домашното кино. Температурните стойности също са доста добри. Без допълнително охлаждане процесорът работи на 30 С при покой и на малко под 60 С при натоварване. Независимо от това, стандартното Intel охлаждане не е достатъчно добро, така че оувърклок ентусиастите ще трябва да инвестират допълнително в нещо по-качествено като например Zalman CNPS9900 Max. Това чудовище направо приспива Sandy Bridge – 30 С при покой и 48 С при натоварване.
Няма съмнение, че пускането на новата линия процесори на Intel е истинска революция в дизайна на този вид компоненти. Практически погледнато Lynnfield вече има предимство пред предложенията на AMD, а Sandy Bridge само ще затвърди и дори разшири разликата. Sandy Bridge е между 10 и 40% по-бърз от Intel Core i7 920, като точната стойност зависи от приложенията, които работят. Освен това той може да компенсира шестте ядра на AMD с поддръжката на Hyper Treading при приложения, които го изискват. Със серията Sandy Bridge Intel продължава да поддържа водещата си роля що се отнася до производителността, като в същото време намалява консумацията на енергия и дори повишава качествата на вграденото графично решение. Усъвършенстваният Turbo режим, който вече е версия 2.0 също добавя необходима доза мощност и регулира натовареността на процесора.
По отношение на оувърклокинга
доста се говореше, че Sandy Bridge процесорите ще имат относително ограничени възможности за допълнителна манипулация. Все още е рано да се каже дали това е така със сигурност, но вече се появиха резултати, показващи че Core i5 2500K е успешно клокнат на 4.5GHz или цели 33% повече от стандартната му скорост. Любопитно е, че цените на К моделите са само с 10-20 долара по-високи от останалите от серията, така че оувърклок ентусиастите няма да се бръкнат за много допълнителни разходи. При стартирането на Sandy Bridge Intel предлага само два К модела – 2500К и 2600К, така че изборът е ограничен. От двата везните се накланят към Core i5 2500K, който е на цена от 216 долара.
Очевидно е, че обещанията на Intel за качествено ново лице на техните процесори не са били празни думи. Серията Sandy Bridge го доказва напълно. Практическото поведение на новите процесори тепърва ще се анализира и оувърклок ентусиастите със сигурност ще имат по-ограничен избор за момента, но за масовия потребител действително настъпва нов период за избор на CPU.
Автор: Филип Станиславов