by PC Mania
Един от последните Core Duo (не поддържа x86-64 и SSSE3) е U2500 работещ на 1.2GHz с 2MB L2, 133MHz/533QPB, 9W. Intel намериха приложение на популярната марка Pentium като пуснаха Core и Core2 базирани процесори под наименованието „Pentium dual-core” позиционирани в най-долния сегмент на средния клас. Такива Core базирани процесори са мобилните Pentium dual-core T2060/1.6GHz, T2080/1.73GHz и T2130/1.86GHz с 1MB L2, EIST и 133MHz/533QPB. Core2-базирани Pentium dual-core (поддържат EIST, x86-64 и SSSE3, но не и VT) са мобилните T2310/1.46GHz, T2330/1.6GHz и T2370/1.73GHz (1MB L2, 133MHz/533QPB) и изгодните настолни Pentium dual-core от E2140/1.6GHz до Е2200/2.2GHz (1MB L2, 200MHz/800QPB).
Мобилните Core2 Duo получават следните модели: три ULV 10W с 2МВ L2 и 133MHz/533QPB – от U7500/1.06GHz до U7700/1.33GHz; LV 17W с 4МВ L2 и 200МHz/800QPB – L7300/1.4GHz и L7500/1.6GHz; 35W с 2MB L2 и 200MHz/800QPB – Т7100/1.8GHz и T7250/2GHz; 35W с 4MB L2 и 200MHz/800QPB – от Т7300/2GHz до T7800/2.6GHz; двуядрени Core2 Extreme 44W с с 4MB L2 и 200MHz/800QPB – X6800 (еквивалент на T7800) и X7900/2.8GHz.
Celeron M получи един нов модел – 530 с 1MB L2, 133MHz/533QPB, 27W работещ на 1.73GHz (някои негови ревизии консумират 31W). Процесорите с най-малка консумация – едноядрените Ultra Low Voltage (ULV) получават три нови модела – Core 2 Solo с 1MB L2, 133MHz/533QPB и 5.5W съответно работещи на 1.06GHz (U2100) и 1.2GHz (U2200) и Celeron M 523 (1MB L2, 133MHz/533QPB, работещ на 933MHz) също базиран на Core2 (но без EIST и VT поддръжка).
Междинната серията от среден клас Core2 Duo E4000 (двуядрени с EIST, 65W, без поддръжка на виртуализация/VT, 2MB L2, 200MHz/800QPB) получи три нови члена – от Е4400/2GHz до E4600/2.4GHz. Моделите от серията E6000 (266MHz/1066QPB), които бяха с 2MB L2 кеш съответно бяха заместени с 4MB варианти (E6320/1.86GHz и E6420/2.13GHz). От своя страна всички двуядрени Core2 х6000 (Duo и Extreme) процесори с 266MHz/1066QPB шина на практика бяха заменени (чрез идентични цени) с 333MHz/1333QPB, 4МВ L2 модели: E6550/2.33GHz, E6750/2.66GHz и E6850/3GHz. Четириядреният Core2 Quad достигна Q6700/2.66GHz (266MHz/1066QPB, 2x4MB L2, 95W) и съответно Core2 Extreme – QX6800/2.93GHz (266MHz/1066QPB, 2x4MB L2, 130W), който по-късно бе на практика заменен от Core2 Extreme QX6850/3GHz (333MHz/1333QPB, 2x4MB L2, 130W). C2Q6600 (2.4GHz) получи 95W ревизия.
Настолните Celeron процесори получиха Core2 ядро (запазва се поддръжката на x86-64 и SSSE3, но липсват EIST и VT). Едноядрените модели с 512K L2 кеш и 200MHz/800QPB са от Celeron 420/1.6GHz до 440/2GHz, с 1MB L2 и 133MHz/533QPB (проблематично с някои комбинации DDR-II/III памет и чипсет от серия-3) са от Celeron 530/1.73GHz до 560/2.13GHz. Обявен е и първият двуядрен Celeron – E1200 (1.6GHz, 512K L2, 200MHz/800QPB, има EIST поддръжка).
Xeon UP процесорите за едноцокълни сървъри и работни станции получават три нови попълнения: двуядрените Xeon 3075/2.66GHz и 3085/3GHz (333MHz/1333QPB, 4MB L2, 65W) и четириядреният X3230/2.66GHz (266MHz/1066QPB, 2x4MB L2, 95W).
Xeon DP процесорите за двуцокълни системи получават четириядрена серия с ниска консумация (50W, 2x4MB L2) – L5310/1.6GHz (266MHz/1066QPB), L5320/1.86GHz (266MHz/1066QPB), L5335/2GHz (333MHz/1333QPB) и един модел X5365/3GHz (333MHz/1333QPB, 2x4MB L2) с консумация 120W.
Xeon MP процесорите за четирицокълни системи получават два двуядрени модела и шест четириядрени. Всички Xeon MP използват 266MHz/1066QPB. Двуядрените Xeon MP са изградени от две пластини с по едно активно ядро и имат 2х4МВ L2 кеш (несподелен) – за разлика от останалите двуядрени Core2, които използват една пластина без дезактивирни ядра и със споделен кеш. Двуядрените модели консумират 80W и работят на следните тактови честоти: E7210/2.4GHz, E7220/2.93GHz. Четириядрените модели с 80W консумация са следните: E7310/1.6GHz (2x2MB L2), E7320/2.13GHz (2x2MB L2), E7330/2.4GHz (2x3MB L2), E7340/2.4GHz (2x4MB L2); с 50W е L7345/1.86GHz (2x4MB L2); със 130W е X7350/2.93GHz (2x4MB L2).
Intel обявиха и леко променени Itanium2 процесори (EPIC IA-64 архитектура несъвместима с х86) с моделни номера 9100. Досегашните Intanium2 9000 бяха 90nm, двуядрени поддържащи виртуализация и HyperThreading (т.е. 2 ядра изпълняващи общо 4 нишки – подобно на Pentium XE), всяко ядро имаше по 16КВ L1 кеш за данни, 16КВ L1 кеш за инструкции, 256КВ L2 кеш за данни, 2МВ L2 кеш за инструкции и 12МВ L3 кеш (общ за инструкции и данни). Използваната от I2 9000 процесорна шина е 128-битова (т.е. двойно по-широка от тази на P4/Core2) работеща на 133MHz/533QPB. Нововъведенията в серия 9100 са отпадането на цифрата „2” от името на процесора, EIST технология за пестене на енергия и малко по-бърза шина – 166MHz/667QPB (каквато беше и при Itanium2 130nm). Съответно отново е достигната най-високата досега Itanium2 честота от 1.66GHz при Itanium 9150M (104W, 166MHz/667QPB, 24MB L3). Itanium процесорите вече не се използват за работни станции (тъй като х86-64 ги изтласка с по-голямата си производителност при съответните приложения), а само в изчислителни машини с наистина голям брой процесори (8, 32, 128 и повече). Подобен брой процесори при х86 системите може да се достигне единствено чрез AMD Opteron и HyperTransport, но Intel Xeon към момента се предлага масово в най-много четирипроцесорни системи и Itanium е единсвеният вариант за Intel-базирана многопроцесорна система.
Автор: Стоян Спахиев