Преди да получи официалното си наименование Phenom (без 64, X4 или други надставки, от каквито AMD се отказаха с цел опростяване на моделните номера) чипът бе познат с кодовото си име Barcelona и популярните K8L и K10 (К9 се пропуска заради едноименните кучета). Процесорните ядра на Phenom представляват разширен вариант на ядрата осмо поколение (886), използвани в досегашните Athlon64. Основното подобрение е разширението на блоковете за изпълнение на SSE инструкции до 128-бита, т.е. блоковете на Phenom изпълняват тези инструкции за 1 такт (както Core2) за разлика от A64, при които за изпълнението на една 128-bit SSE инструкция са необходими два такта. Заедно със SSE128 са разширени и доста от вътрешните комуникационни магистрали в ядрото, увеличени са някои буфери и т.н. Въведени са подобрения в модула за предварително извличане на данни и някои други блокове. Добавени са осем нови инструкции – четири под общото наименование SSE4a (Phenom поддържа още MMX, 3DNow!+, SSE1/2/3, но не и SSSE3), две за побитова обработка (LZCNT и POPCNT) и две инструкции за многонишкова работа, въведени от Intel заедно със SSE3 – МWAIT и MONITOR.
Множество изменения са въведени и в северния мост, вграден във Phenom. Броят HyperTransport връзки е увеличен от три на четири (настолните Phenom използват само една – останалите са за сървърните Opteron модели) и се поддържа HyperTransport 3.0 – скорост до 2600MHz/5200DDR, 20.8GB/s в двете посоки и възможност за разделяне на една 16-битова връзка на две по 8-бита (т.е. общо 8 HT връзки за едноточкова връзка между до 8 процесорни цокъла – 8-way; първоначалните Opteron модели с новото ядро обаче използват стария Socket1207 и не поддържат повече от три HT връзки). Контролерът на паметта е разделен на два 64-битови (т.е. увеличена е гъвкавостта по отношение на разлики в модулите, използвани във всеки от каналите), поддържа DDR-II и DDR-III памет.
Phenom е първият истински четириядрен процесор – четирите ядра си споделят общ 2MB L3 (като част от северния мост) – кеш от трето ниво (в допълнение на 512КВ L2 и 128КВ L1 кешове във всяко ядро), чрез който си обменят информация, без да минава дори през вградения северен мост. Core2 Quad също има четири ядра, но е изграден от две двуядрени пластини (всяка със споделен кеш от второ ниво между двете й ядра) и съответно комуникацията между ядрата от едната и другата пластина преминава през процесорната шина (FSB), което е доста по-бавно в сравнение със споделения кеш. От друга страна добавянето на още едно ниво кеш при Phenom влошава малко закъсненията при достъп до паметта. Очакват се двуядрени, едноядрени и дори триядрени варианти на Phenom.
Технологията за пестене на енергия Cool’n’Quiet достига версия 2.0. Подобрението се състои в това, че захранването на северния мост е отделено от това на процесорните ядра (т.е. може да им се подават различни напрежения) и тактовите честоти на всеки от петте елемента (четири ядра и северен мост) могат да се регулират независимо една от друга (в зависимост от натоварването). Чрез регулиране на напрежението и тактовата честота на петте основни блока (тъй като напрежението на четирите ядра е общо – разграничението между тях остава в тактовата честота) в зависимост от индивидуалното им натоварване се постига по-ниска обща консумация на енергия. Като страничен ефект от тази гъвкавост винаги се получават „правилни” тактови честоти на паметта – независимо от тактовата честота на процесорните ядра.
Подобрението на производителността при Phenom спрямо два A64 (т.е. при равен брой процесорни ядра), работещи на същата тактова честота, е 5-20% и в някои случаи Phenom успява да се доближи до Core2, работещ на същата тактова честота (друг въпрос е, че има Core2 модели с доста по-високи честоти от най-бързите Phenom обявени досега). Това доближаване е възможно тъй като най-голямо подобрение в производителността се наблюдава при приложенията, в които А64 се представя най-слабо (т.е. такива, използващи активно SSE128).
Всички процесори (вкл. Athlon64 и Core2) имат дребни „грешки” (т.н. errata), които се проявяват в изключително редки ситуации и обикновено, ако не са съществени, софтуерните разработчици просто ги избягват. За съжаление, Phenom въпреки многобройните си отлагания има една такава errata (в TLB буфера), методът за избягването на която оказва негативно въздействие на производителността. Засегнатите ревизии на чипа са всички до B2 като ревизията с отстранен дефект (B3) засега не се очаква преди март 2008 г.
Засега се предлагат три модела Phenom. Всички те са с HT връзка, работеща на 1800MHz/3600DDR (общо 14.4GB/s в двете посоки), северен мост, работещ на 1.8/2GHz и разсейвана мощност 95W. Официално се поддържа памет до DDR-II/1066 (8.5GB/s при двуканална работа), въпреки че JEDEC все още не е сертифицирала този стандарт (т.е. най-бързата сертифицирана памет, която се поддържа, е DDR-II/800). През 2008-ма се очакват Phenom модели за AM3 цокъл, които ще поддържат и DDR-III/1600.
Phenom 9500 работи на 2.2GHz, a Phenom 9600 – на 2.3GHz. Третият модел е Phenom 9600 с отключен множител – т.н. „Black Edition”. Тези честоти са изключително ниски като имаме предвид, че четириядрените 65nm Core2 достигат 3GHz. Изглежда, че AMD имат проблем с усвояването на 65nm технологията. 65nm A64 за 1 година не успя да достигне 90nm A64 по тактова честота. Малко вероятно е AMD да задържат изкуствено тактовата честота – заместването на 90nm моделите с 65nm води до поевтиняването им (т.е. по-голяма печалба и/или конкурентоспособност), а освен това A64 (и Phenom) се нуждаят от всеки допълнителен MHz, който може да се измъкне, за да се конкурират успешно с Core2 (в противен случай процесорите на AMD лека-полека ще бъдат изтласквани във все по-ниски пазарни сегменти). Все пак Phenom имат и едно предимство – това са най-евтините четириядрени процесори.
Благодарение на гъвкавата платформа, въведена с Athlon64 (вграден северен мост и HT връзка с чипсета), новите Phenom процесори могат да се използват в наличните Socket AM2 дънни платки (заедно с подходяща версия BIOS). В такъв случай обаче те се ограничават до HT2.0 (1000MHz/2000DDR, 8GB/s) и C’n’Q 1.0 (т.е. нямат отделни напрежения за ядрата/северния мост). HT3.0 и C’n’Q 2.0 се активират при т.н. „Socket AM2+” (т.е. дъното има два отделни регулатора на напрежение, а използваният чипсет поддържа HT3.0). Естествено Socket AM2+ дъната могат да работят както с Phenom, така и с по-старите AM2 процесори (A64).
Предлагат се и няколко модела Opteron процесори за сървъри и работни станции, при които се използва новото ядро – предназначени са за настоящия Opteron DDR-II Socket1207 и поддържат максимум три връзки HT2.0 1000MHz/2000DDR и до DDR-II/667. Моделите с 55W мощност работят на 1.7GHz (2344HE за двуцокълни системи), 1.8GHz (2346HE/8346HE съответно за до дву- и до осемцокълни системи) и 1.9GHz (2347HE/8347HE). Моделите със 75W мощност работят на 1.9GHz (2347/8347) и 2GHz (2350/8350).
Автор: Стоян Спахиев