by PC Mania
Преди време фамилиите графични ускорители се подменяха за период от половин до една година. Сегашните GeForce8 и Radeon HD2 чипове обаче вече са на повече от една година и новите им наследници GeForce9 и Radeon HD3 представляват същата архитектура, произведена чрез по-фина производствена технология (с някои дребни различия естествено). Съществено различаващи се продукти можем да очакваме чак през лятото на 2008-ма година.
Останалите производители на графични ускорители са много далеч от nVidia и AMD/ATI и по-скоро се фокусират върху малки специфични пазарни ниши. PhysX бяха закупени от nVidia като преди това PhysX ускорителите бяха въведени в няколко лаптоп модела (бъдещето на PPU – ускорението на физически ефекти – засега е неясно), 3DLabs вече предлагат единствено продукти за мобилни телефони, медиа-плейъри и т.н., PowerVR лицензират продуктите си на външни компании (една от които е Intel – чипсетите с вградено видео GMA всъщност използват PowerVR графични ядра; GMA500 ще използва PowerVR SGX535) и като изключим и SiS (чиито графични ядра се използват само в чипсетите им) остават XGI, Matrox и S3.
Продуктите за работни станции (nVidia Quadro и ATI FireGL) и лаптопи (GeForce M/Go и Mobility Radeon) вече изцяло се базират на настолните модели с леки изменения – последните масови „специализирани” видеоускорители 3DLabs Wildcat вече са спрени от производство.
XGI, Matrox и S3 – „Другите”
Производители на видеоплатки като Chaintech и Club3D от време на време пускат продукти от т.н. „трета серия” (с чип различен от nVidia/ATI).
Преди XGI да се откажат официално от настолния пазар на видеоускорители се появиха за кратко Volari 8300 XG47 модели (130nm чип, DirectX9b/Shader2.0 поддръжка, TurboCache, PCI Express). Единственият продукт, където XG47 все още се използва, е специализираната медицинска платка на RealVision – XMD. В момента XGI се фокусират изцяло върху подобни пазари, при които не се изисква висока 3D производителност („embedded” устройства от типа на видео стени, различни обслужващи автомати с дисплей чувствителни на допир, домашни електроуреди и развлекателна електроника и т.н.). Може би най-успешният им продукт е Volari Z9 (това е и първият продукт, изцяло разработен от обединения екип от бившите графични дивизии на SiS и Trident) – PCI 2D чип, предвиден за сървъри.
Той се отличава с ниска консумация, възможности за отдалечен достъп (за KVM и т.н.) и тотално игнориране на 3D графиката. Наскоро бе обявен и наследникът му – Z11, който използва PCI Express x1 интерфейс и добавя поддръжка за втори монитор. Volari Z9 се използва в голяма част от сървърите независимо от процесора – Intel Xeon или AMD Opteron. Единственият му конкурент е ATI/AMD ES1000, който също е специална сървърна разработка – няма 3D “глезотии”, поддържа отдалечен достъп и двумониторна работа. ES1000 използва по-стария PCI интерфейс и засега AMD не са обявили дали ще го обновят с PCIe x1. За AMD Opteron по-подходящо би било да се изготви сървърен вариант на AMD780G чипсета.
Ако се използва възможността за собсвена видео памет (SidePort LFB) единственото предимство на Z9/Z11/ES1000 пред вградения в чипсета видеоускорител ще отпадне (към момента предимството на „външните” сървърни чипове е, че не използват ресурсите на основната памет на компютъра). За сървърите с Intel процесори (за които AMD няма да направят чипсет) вариантите са два – появява се ES1000 PCIe и си поделя пазара със Z11 или ES1000 PCI се конкурира със Z11 докато PCI шината не отпадне изцяло (което няма да се случи скоро, а дотогава Intel може и да направят собствен сървърен чипсет с вградено видео).
Matrox също като XGI се насочват към пазари, при които не се изисква 3D производителност – видео стени, медицински устройства, отдалечен достъп (графика-по-IP) и т.н. Съществено поле за изява на Matrox е и многомониторната работа – предлагат множество продукти за работа с 2, 3, 4 и повече монитори (като се използват няколко видеоплатки), включително DualHead2Go и TrippleHead2Go конвертори, които разделят видеоизхода (DVI или VGA) на коя да е видеоплатка (т.е. включително високопроизводителните 3D модели на nVidia и ATI) на две или три – съответно, ако се използват например три 19” монитора се получава „SurroundGaming” разделителна способност 3840х1024.
Parhelia фамилията (DX8/Shader1.x и DX9/VertexShader2.0, но без PixelShader2.0) беше разширена с PCI и PCI 64bit/66MHz модели, а P650/690 (модификации на Parhelia) и G550 получиха множество модели с най-различни интерфейси – AGP, PCI, PCI 64bit/66MHz, PCI Express x16 и х1, модели, подходящи за малки кутии (Low Profile) както и четиримониторни модели – Matrox QID (чипът им отново е модифициран Parhelia) също с различни интерфейси (AGP, PCI, PCI 64/66, PCIe x16). Проблем за продуктите на Matrox е липсата на пълна DX9 поддръжка, което ги поставя в лоша светлина по отношение на Windows Vista дори без да се отчита слабата им 3D производителност (не поддържат Aero интерфейса и драйверите им работят само в XDDM режим на съвместимост с Windows XP). XGI нямат този проблем, тъй като изцяло са напуснали настолния пазар.
S3 Graphics (с 50% участие на VIA) обновиха DeltaChrome S8/GammaChrome S18 чиповете (AGP/PCIe x16 съответно с 8 PixelShader и 4 VertexShader модула, DX9.0b/Shader2.0, 300MHz тактова честота, 600MHz памет, двумонитрона работа, 400MHz RAMDAC, 10bit видеоизход с поддръжка на HDTV-Out) и пуснаха два Chrome20 продукта – S25 и S27 (както и модификации за лаптопи). Chrome20 се произвежда чрез 90nm технология от Fujitsu и запазва Shader2.0, 8PS, 4VS конфигурацията като се добавя поддръжка за многочипова работа – MultiChrome (подобно на SLI/CrossFire). S3 MultiChrome работи чрез PCIe интерфейса (без допълнителни мостове за бърза връзка между платките), няма изкуствени ограничения на чипсетите и може да работи с различни чипове (т.е. S25 заедно със S27). Chrome20 поддържат и еквивалент на TurboCache/HyperMemory – AcceleRAM – платката има интерфейс за връзка със собствена памет (от 32bit/200MHz с DDR2 до 128bit/700MHz с GDDR3) и освен това заема допълнително от системната памет. Chrome20 добавя поддръжка на 128-битови операции с плаваща запетая (4хFP32 vertex и 4хFP24 pixel). За съжаление всичко това не успя да спечели на S25/S27 особена популярност.
Може би по-голям успех ще пожънат най-новите Chrome400 чипове, които поне на пръв поглед изглеждат конкурентни на моделите от нисък клас на nVidia и ATI/AMD. Chrome400 се произвеждат по 65nm технология и поддържат DirectX10.1, OpenGL2.1 и хардуерна MPEG4/H.264/VC-1 декомпресия, използват PCI Express 2.0 интерфейс, предоставят DisplayPort/HDMI с вграден звуков контролер (като Radeon) и два DVI видеоизхода с HDCP поддръжка.
Основният проблем на опитите на Matrox, XGI и S3 (както и на IGP чипсетите на Intel и SiS) да пробият на пазара са недостатъчната производителност и лошата поддръжка на множество приложения, игри и функции от драйверите. Проблемът с драйверите все още не е решен, но първата Chrome400 видеоплатка – 430GT, предлагана директно от S3 за 60$, използва чип, работещ на 625MHz, притежаващ 32 Shader модула, работещи на 900MHz и 64-битов канал за достъп до 256МВ памет, работеща на 500MHz/1000DDR. Това я поставя като производителност над моделите от нисък клас на nVidia/ATI, което, имайки предвид досегашните постижения на Chrome чиповете, не е лошо.
GeForce7 – последни модификации
Малко преди появата на първите GF8 за кратко се продаваха GeForce7900GTO платки, които имат много близки характеристики с флагмана на GF7 серията – GF7900GTX. Използват същия чип (G71) и то на същата тактова честота, но с памет, настроена за 660MHz/1320DDR. По същото време се появи и GF7950GT (което няма нищо общо с двуплатковите GF7950GX2) – G71 чип с тактова честота 550MHz и памет, работеща на 700MHz/1400DDR. Този чип, заедно с PCIe-към-AGP преобразователя на nVidia (предвиден за по-старите поколения GF6 и GF5-FX/PCX), се използва от XFX за направата на най-бързата nVidia AGP8x платка. Единственият модел, използващ G71 чип с дезактивирани модули, е GF7900GS – използват се само 7 от 8-те Vertex Shader модула и само 20 от 24-те Pixel Shader и текстуриращи модули. GF7900GS е с чип работещ на 450MHz и памет на 660MHz/1320DDR.
Последната „официална” AGP8x платка е GF7800GS (намират се и по някой заблуден PCIe модел) – използва G70 чип, работещ на 375MHz и памет, работеща на 600MHz/1200DDR. При GF7800GS чрез деактивиране броя на PS и текстуриращите модули се ограничава от 24 на 16, на VS – от 8 на 6 и на ROP от 16 на 8. G73 чипът, използван при GF7600GT през 2007-ма получи 80nm версия, използвана от XFX.
GeForce7300 по принцип използва чипа G72, но при модела GF7300GT е поставен по-мощният G73 в модификация с деактивирани модули – използват се 4 от 5-те VS и 8 от 12-те PS и текстуриращи модули. Тактовата честота на G73 при GF7300GT е 350MHz, а на паметта – 333MHz/667DDR. Благодарение на G73 това е и единствената GF7300 платка със 128-битов интерфейс за достъп до паметта (вместо 64/32-bit при G72) и без TurboCache. От своя страна чипът G72 се появи в два нови модела. GF7300SE използва G72 с деактивирани модули – използват се 2 от 3-те VS и 2 от 4-те PS и текстуриращи модули.
При GF7300SE ускорителният чип работи на 450MHz, a паметта на 333MHz/667DDR. При GF7200GS се използват всичките 3 VS модули и 2 от 4-те PS и текстуриращи. Шината за достъп до паметта обаче при някои GF7200GS платки е ограничена наполовина до 32-bit. GF7200GS използва чип, работещ на 450MHz и памет – на 400MHz/800DDR, т.е. ако попаднете на платка с GF7200GS и 64-bit интерфейс – тя ще е по-бърза от GF7300SE.
В съответствие с традициите си в преименуването nVidia „осъвремениха” GeForce6200 TurboCache като го нарекоха GeForce7100GS. GF7100GS използва NV44 чип (GF6 поколение), работещ на 350MHz заедно с памет, работеща на 333MHz/667DDR и използваща 64-bit или 32-bit интерфейс. GF7100GS разполага с 3 VS, 4 PS, 4 текстуриращи и 2 ROP модула.GF7500LE представляват G72/GF7300GS платки специално подбрани за HP – 550MHz GPU, 256MB 400MHz/800DDR, 64-bit интерфейс към паметта и TurboCache. Някои от нововъведенията в GF7 чиповете на по-късен етап бяха активирани и в драйверите за GF6 (напр. IntelliSample 4.0). Те естествено се поддържат и от GF7100GS/GF6200TC. Останалите GF7 нововъведения просто липсват в GF7100GS.
Radeon HD2 – поредни модификации
Производителите на видеоплатки парньори на ATI пуснаха модификации на HD2900, които използват чипове, неуспяли да достигнат тактовата честота на XT модела или такива с дефекти в някои модули (които съответно са деактивирани). Количествата от тези платки са ограничени, още повече, че като цяло HD2900 чиповете ще намалеят драстично след започването на масови продажби на HD3xxx моделите. HD2900Pro представлява R600 чип с по-ниска тактова честота (600MHz вместо 743MHz) и в някои случаи се използва с малко по-бавна памет (800MHz/1600DDR вместо 825MHz/1650DDR). Също както при HD2900XT се предлагат модели с 512MB и 1GB видеопамет. HD2900GT представлява R600 чип с наполовина намалена шина за достъп до паметта (256-bit вместо 512-bit) и 48 вместо 64 суперскаларни Stream процесори (всеки от които има по 5 изчислителни блока, т.е. 2900GT има общо 240 срещу 320 при 2900XT).
Radeon HD2350 е идентичен с HD2400Pro с изключение на деактивирания модул за подпомагане на видео декомпресията (UVD), който така или иначе при HD2400Pro не успява да насмогне със съдържание 1920х1080p.
GeForce 8
След появата на GF8800GT nVidia обяви още няколко GeForce8 модела.
GF8800GTS получи модификация с 512МВ памет, при която се използва чипа G92 (въведен с GF8800GT) и съответно има всички негови предимства спрямо досегашните G80-базирани GTS модели с 320MB и 640MB памет (по-малка консумация, VP2 PureVideo HD хардуерен модул за декомпресия на видео съдържание, вградени видеоизходи, PCIe2.0 поддръжка, увеличен брой текстуриращи модули). Платките се захранват чрез един допълнителен 6-изводен PCIe куплунг, имат един SLI конектор за най-много двуплаткова работа и вентилаторът им заема пространството над съседния PCI/e слот. Консумацията на GF8800GTS-512MB е около 145W. Броят Stream процесори при GTS-512MB е 128 (при 8800GT 16 от тях са изключени), блоковете за текстурни адреси и филтриране са по 64, а финализиращите блокове са 16, каналът за достъп до графичната памет е с обща ширина 256-bit. Тактовите честоти на GPU модулите са по-високи дори от тези на GF8800Ultra и съответно GTS-512M изостава от Ultra единствено по отношение на финализиращите блокове и пропускателната способност на паметта. При GF8800GTS-512MB официално препоръчаните тактови честоти са следните: за Shader – 1625MHz, за останалата част от ядрото – 650MHz и за паметта – 970MHz/1940DDR. Производителността на GF8800GTS 512MB е по-висока от GF8800GTX (който е по-скъп) като в някои случаи настига и GF8800Ultra.
G92 чип с допълнителни 16 изключени Stream процесора спрямо GF8800GT се появи първоначално под наименованието GF8800GS, а впоследствие бе преименуван на GF9600GSO. При GF8800GS/GF9600GSO Stream процесорите са общо 96, текстуриращите модули – 48, финализиращите (ROP) – 12, а интерфейсът за достъп до паметта също е намален от 256-bit на 192-bit. Препоръчителните тактови честоти са 1375MHz за Shader блоковете, 550MHz за останалите и 800MHz/1600DDR за паметта. Платките се захранват с един допълнителен 6-изводен PCIe конектор и охладителят им не заема пространството над съседния PCI/e слот. GF8800GS поддържа двуплаткова работа и съответно има един SLI извод.
GF8400GS получи 65nm модификация, при която съществената промяна спрямо досегашните 80nm (G86) чипове е поддръжката на PCI Express 2.0 (увеличеният пропускателен капацитет помага в случаите, когато се използва системната памет чрез TurboCache). Този чип се използва в Gigabyte GF8400GS GV-NX84S256HE платките.
GeForce 9
Липсата на нова архитектура не притеснява маркетинговия отдел на nVidia и те спокойно изфабрикуват „9-та серия” GPU-та, използвайки G92 чипа от GF8800GT. Освен GF9600GSO, представляващ всъщност GF8800GS, nVidia най-накрая пуснаха и върхов модел платка, базирана на G92 – GF9800GTX с два SLI извода и съответно поддържащ триплаткова работа (3-way SLI). Досега единствено GF8800GTX и Ultra имаха по два SLI извода. GF9800GTX платките се захранват с по два допълнителни 6-изводни PCIe конектора (като останалите 3-way SLI модели) и консумират около 156W, а охладителят им заема пространството над съседния PCI/e слот.
Тактовите честоти при GF9800GTX са още по-големи от тези на GF8800GTS-512MB – 1688MHz за Shader блоковете, 675MHz за останалите и 1100MHz/2200DDR на паметта, която в стандартните конфигурации е с обем 512МВ (но се предвиждат и 1GB модели). Въпреки още по-високите честоти 9800GTX все още изостава от 8800Ultra по отношение на финализиращите блокове и пропускателната способност на паметта, но изпреварването в останалите области му осигурява доста по-висока производителност (освен в случаите на големи разделителни способности като 2560х1600 с активирани режими на изглаждане на ръбовете и филтриране, където влияние започва оказва и по-големия обем памет на GF8800Ultra). GF9800GTX е за предпочитане и заради по-ниската консумация и шум.
nVidia обявиха и втория си двучипов/двуплатков модел след GF79xxGX2 – GF9800GX2. Той представлява две GF8800GT 512МВ платки, работещи в SLI режим и свързани към общ PCI Express 2.0 x16 интерфейс посредством комутационния чип на nVidia – nF200, който се използва и при nF780i чипсета. За разлика от GF7950GX2 при GF9800GX2 две платки са с огледално разположение на елементите – т.е. тези на „долната” платка „гледат” към тези на „горната” (получава се нещо като сандвич с две платки и чипове между тях). Това разположение донякъде преодолява проблема с охлаждането на чиповете на горната платка (вече всички чипове споделят един общ охладител разположен между двете платки).
Допълнително охлаждането се подпомага от изрязаните отвори в платките, през които минава циркулиращия въздух. Двата G92 чипа са свързани и чрез една SLI връзка, а на единия от тях е изведен и втори SLI интерфейс за връзка с друга GF9800GX2 платка (т.е. за формиране на четириплатков QuadSLI режим). Платката има само един SLI извод (вторият извод на втория чип не се използва) за разлика от GF7900GX2. Консумацията на GF9800GX2 е около 197W и се осигурява чрез два допълнителни PCIe конектора – един 6-изводен и един 8-изводен. Не се поддържа работа с 6-изводен кабел, пъхнат в 8-изводния конектор. Тактовите честоти на G92 чипа са като на GF8800GT (1500MHz Shader блокове и 600MHz за останалите), а паметта работи малко по-бързо – 1000MHz/2000DDR вместо 900MHz/1800DDR. На задната планка GF9800GX2 платките имат HDMI и два DVI изхода и два светодиода – единият показва „основния” DVI изход, а другият индикира дали всички необходими захранващи кабели са включени.
Както и при CrossFireX, увеличаването на GPU-тата до две води до значително подобрение на производителността, увеличаването до три (3-way SLI) се проявява по-слабо и при по-малко на брой игри, а увеличаването до четири (QuadSLI) още по-слабо и при още по-малко игри.
Проблем при GF9800GX2 е и работата с няколко видеоизхода. Платката има два двуканални DVI (dual-link) изхода (към които могат да се включат DVI-към-VGA преходници) и един HDMI изход (заедно със SPDIF изводи за включване на кабел със звуков сигнал от дънната или от звуковата платка) и SPDIF оптичен изход (ако се използва DVI, а не HDMI), но със сегашните ForceWare драйвери, ако се работи в SLI режим (с двата чипа едновременно), може да се използва само един от изходите (такова ограничение при ATI CrossFireX няма).
Продуктите от среден клас получават нов чип, произведен по 65nm технология също като G92. Новият G94 е изграден от 505 милиона транзистора, заемащи около 240 кв.мм площ. Броят обработващи модули при G94 е удвоен спрямо G84 (използван за досегашния среден клас продукти GF8600) – Stream процесорите са 64, текстуриращите блокове – 32, финализиращите – също 32, каналът за достъп до паметта е 256-битов. Нововъведението в G94 е поддръжката на DisplayPort изход без да е необходим външен чип (запазени са двата двуканални DVI изхода и HDMI/HDCP поддръжката).
Препоръчителните тактови честоти на чипа са сравнително високи (което е характерно за този клас продукти) – 1625MHz за Shader блоковете и 650MHz за останалите. Паметта се очаква да работи на 900MHz/1800DDR и да е с обем 512МВ в масовия вариант. Производителността на GF9600GT e сходна с тази на Radeon HD3870. Платките, използващи G94 се наричат GF9600GT и консумират около 95W, захранват се чрез един допълнителен 6-изводен PCIe конектор, охладителят им не заема пространството над съседния PCI/e слот и имат по един SLI извод за двуплаткова работа.
PureVideo HD декомпресията на MPEG4 видеосъдържание е обновена заедно с „новата 9-та серия” и вече се поддържа едновременното декомпресиране на два видеопотока (Picture-in-Picture), както и декомпресиране, когато се работи в прозорец и е активиран Windows Vista Aero режимът. Няма причина поне G92-базираните GeForce8 чипове да не получат същата поддръжка, но ForceWare драйверите изкуствено я изключват и активират новите функции само ако наличната платка е 9600GT, 9800GX2 или 9800GTX.
GF9800GX2 и GF9800GTX (най-вероятно и GF9600) поддържат HybridSLI в режим на пестене на енергия (изключване на външната видеоплатка при слабо натоварване), а в режим на допълнително ускорение чрез вграденото видео могат да работят GF8500 и GF8400. Засега обаче ForceWare драйверите нямат изцяло завършена HybridSLI поддръжка.
Radeon HD3
AMD също направиха двучипов модел видеоускорител – Radeon HD3870X2. Както си личи от името му, в него се използват два HD3870 чипа (RV670), работещи в CrossFire режим. Съответно производителността на HD3870X2 е накъде около тази на GF8800Ultra и под тази на GF9800GTX и GF9800GX2. Приликите между GF9800GX2 и HD3870X2 са в най-общ план – използва се PCIe комутационен чип и платката има само един CF/SLI извод (вторият такъв на втория чип не се използва) и съответно не се предвижда осемплаткова работа (което и без това би било твърде скъпо и с минимален ефект) и явно ползата от двойна CF/SLI свързаност с втората платка (както при GF7900GX2) също не е голяма и затова nVidia/AMD са предпочели да опростят свързването при четиричиповите системи.
PCIe комутационния чип при HD3870X2 е PLX 8547, който поддържа само PCIe 1.1 (т.е. не се използват PCIe 2.0 възможностите на RV670), но това така или иначе не оказва съществено влияние на производителността.
За разлика от GF9800GX2 при HD3870X2 и двата чипа са разположени на една-единствена платка и съответно няма специална охладителна система и отвори, а най-обикновени радиатор и вентилатор, заемащи пространството над съседния PCI/е слот. Консумацията на HD3870X2 е около 196W и се осигурява чрез два PCIe конектора – един 6-изводен и един 8-изводен. За разлика от GF9800GX2 при HD3870X2 се поддържа работа с два 6-изводни кабела (единият, пъхнат в 8-изводния конектор) като ограничението в този случай е, че не може да се активира AMD OverDrive overclock поддръжката.
За разлика от nVidia при двучиповият продукт на AMD тактовата честота на чиповете е още по-голяма от тази на върховия едночипов модел – HD3870X2 работят на 825MHz (вместо 775MHz при HD3870), но пък паметта (по 512МВ на всеки чип) е малко по-бавна – 900MHz/1800DDR вместо 1125MHz/2250DDR.
Очакват се някои производители на видеоплатки да предложат също така и двучипови HD3850, а ASUS вече обявиха и тричипов модел – EAH3850 Trinity, който използва MXM модули за лаптоп (т.е. теоретично би могло да му се направи upgrade с по-мощни MXM в бъдеще).
Предимство на многочиповите и многоплатковите решения на AMD е това, че Catalyst драйверите са доста по-изпипани в това отношение в сравнение с ForceWare – нямат проблеми с многомониторната работа, поддържат се HybridCF режимите, както и произволна комбинация от HD3850/HD3870/HD3870X2 платки (за общо два, три или четири чипа) като естествено всичките ще работят на честотата на най-бавната и ще използват толкова памет, колкото има тази с най-малък обем.
AMD пуснаха в продажба и 55nm чиповете за видео платки от среден и нисък клас. Наследниците на HD2600 и HD2400 запазват техния брой функционални блокове, но въвеждат характерните за 55nm HD38xx нововъведения PCI Express 2.0 и DirectX 10.1 (който вече се поддържа в Windows Vista ServicePack 1).
Чипът RV635 се състои от 378 милиона транзистора, заемащи около 130 кв.мм площ и се използва в HD3650 платките (наследник на HD2600Pro; HD2600XT все още не е обновен) с препоръчителни честоти 725MHz за чипа и 800MHz/1600DDR за паметта с обем от 256MB до 1GB. Stream процесорите при RV635 са 20 (с по 5 блока всеки), текстуриращите блокове са 8, финализиращите – 4, а интерфейсът за достъп до паметта – 128-битов. Платките нямат нужда от допълнително захранване, охладителят им не заема пространството над съседния PCI/e слот и имат по два CF извода за до четириплаткова работа (CrossFireX).
Чипът RV620 се състои от 181 милиона транзистора, заемащи около 63 кв.мм площ и се използва в HD3470 и HD3450 платките (съответно наследници на HD2400XT и HD2400Pro). Stream процесорите са 8 (с по 5 блока всеки), текстуриращите блокове са 4, финализиращите – 4, а интерфейсът за достъп до паметта – 64-битов. Препоръчителните честоти при HD3470/HD3450 са съответно 800/600MHz за чипа и 950MHz/500MHz (1900DDR/1000DDR) за паметта. HD3470 консумира под 40W и няма нужда от допълнително захранване (също като HD3450). Охладителят на HD3470 не заема пространството над съседния PCI/e слот, а този на HD3450 дори е без вентилатор. HD3470 има два CF извода за до четириплаткова работа докато масовите модели HD3450 поддържат CF посредством връзка чрез PCIe интерфейса.
За китайския (и някои други „развиващи се”) пазари е предвиден орязан вариант на RV670 чипа с характеристиките на HD3850, но с наполовина по-тесен интерфейс за достъп до паметта (128-bit) – в зависимост от производителя тези платки се наричат HD3830 или HD3690.
Автор: Стоян Спахиев