by PC Mania
Доскоро най-популярната, лесна и приложима стратегия за фармене на злато в Diablo 3 се състоеше в следните стъпки:
1) Ставате от компютъра
2) Излизате на разходка в парка
3) Намирате изпуснато левче на земята
4) Връщате се на компютъра и си купувате милион злато
Всичко това вече приключи. От днес, 18 март, двата пазара в Diablo 3, този с in-game валута и този с истински пари, затварят врати. Най-големият експеримент в гейм индустрията за последните няколко години завърши, а както изглежда по всичко – неуспешно.
Пазарите, или Аукционните къщи по терминологията на играта, бяха един доста иновативен опит на Blizzard да изкарат повече пари от игрите си. Досега те получаваха приходи основно по два начина – чрез продажба на игри и чрез месечни такси (в World of Warcraft). Решиха да ни глобят три пъти за една игра (StarCraft II), но и това не им донесе кой знае каква екстра печалба. Аукционите бяха нещо напълно ново. Често се споменава, че Blizzard принципно страшно мразят новите неща, като вместо това предпочитат да полират до блясък нечия чужда успешна формула, и явно има защо. Разбира се, микротранзакциите не са нещо нечувано – има доста free-to-play джитки, които се изхранват основно по този начин, а идеята беше тествана в WoW, но за козметични неща. Но да интегрираш пазара толкова централно в хитова ААА игра, до степен тя на моменти да е неиграема без него? Това се случва за пръв път, поправете ме, ако греша.
Защо всъщност беше закрит Auction house-a? Ако питате Blizzard, ще ви отговорят, че причината е изцяло благородна – тържището подкопава основния геймплей на Diablo 3. Купуването на предмети може да е по-удобно, но е далеч по-малко героично, в сравнение с изтръгването му от вкочанените лапи на демони.
Но нека не бъдем наивни. Blizzard са търговска компания и като всяка друга такава, основната им цел е печалбата. Забавлението на геймърите остава важен, но все пак втори приоритет. Ако Blizzard печелеха достатъчно от аукционите, дори и морета от сълзи по форумите и милиони петиции нямаше да ги накарат да се откажат от тях. Загубата на доверие от страна на геймърите естествено е важен елемент от картината – доста хора се заклеха, че никога няма да купят друга игра от същия производител, но знаете горе-долу как протичат тези бойкоти. Още помня как 90% от присъединилите се към Steam групата за бойкотиране на CoD: Modern Warfare 2 (заради dedicated сървърите) играеха същото това заглавие в деня на премиерата му. Не, струва ми се, че причината е някъде другаде.
Най-вероятно Blizzard просто не са си направили сметката докрай. Човек би сметнал, че компания, прибираща милиони всеки месец от WoW такси би имала по-добро разбиране за икономиката, но като че ли не е така. По всичко личи, че системата просто не е била достатъчно доходоносна, за да оправдае целия хейт. Черно на бяло тя изглежда супер – Иванчо си купува меч за 10 евро, ние прибираме процент и хоп – пари от нищото. Но в реалния живот трябва да се разправяш с банки, адвокати, счетоводители, фирми за сигурност на транзакциите (особено когато става въпрос за игра, която би привлякла всеки хакер от Ървайн до Владивосток). Цялото това цунами е способно да залее дори компания с мащабите на Blizzard.
Разбира се, далеч съм от мисълта да давам акъл на хората от Blizz. С въведената неотдавна Loot 2.0 система, новите нива на трудност и Paragon нивата, Diablo 3 стана една доста приятна за цъкане игричка – достъпна както за най-кежуъл от кежуълите, така и за същинските про-та. Съвсем скоро предстои излизането на първия експаншън, Reaper of Souls, който обещава да разчупи още повече формулата. Очаквайте нашето ревю по темата!
Автор: Пламен Димитров