by PC Mania
Преди известно време една тема като че ли доминираше новините по света и у нас – ядрената енергетика. В Япония се бореха с изтичаща радиация, макар и минимална, тук обсъждаме дали да строим нова атомна електроцентрала, а всички колективно отбелязахме 25-та годишнина от най-сериозния ядрен инцидент в историята на човечеството. Атомът е опасно нещо. Малко хора го разбират толкова добре, колкото ние – геймърите. Все пак, ние боравим с могъщи ядрени оръжия и реактори на практика откак игрите престанаха да бъдат текстови и станаха графични. Причината – огромните експлозии са готини, това не може да се отрече. Ето и нашата класация на най-зрелищните атомни експлозии, които са се появявали в игрите до момента.
5) Command & Conquer: Generals
Серията C&C обича атомните бомби, но в Generals тази любов прерасна в пълно обсебване. Традиционни играчки на руснаците, в това издание от поредицата ядрения арсенал премина в ръцете на друга достойна държава – Китайската народна република. И те го изстискаха до максимум – атомната енергия докосна реактори, ракети, бомбардировачи и обикновени изтребители и дори артилерийски оръдия. В игрите от серията дотогава супероръжията бяха ограничени до едно, но Generals се изсмя в лицето на това ограничение и позволи на играчите да построят толкова ядрени установки, за колкото им стига мястото по картата. Тамошните атомки бяха различни и с това, че ръсеха радиация след като се взривят – нещо, което често е пренебрегвано от други игри.
4) StarCraft
Атомната бомба от StarCraft не е в тази класация поради външния си вид. Не, графично тя изглеждаше като резултат от пиянските издевателства на начинаещ художник в Paint, които след това са били доразкрасени от неговия зле трениран домашен опосум. Доста е грозновата, е това което се опитвам да кажа. Тя обаче е значима поради три думи, които вечно ще кънтят в главите на хората, докоснали се до играта – “Nuclear launch detected”. Тези три простички думи хвърляха дори опитни играчи в неописуем ужас и ги караха да се впускат в диво търсене на мижавата червена точка, обозначаваща мястото на експлозията. Целият стрес беше не особено логичен, тъй като атомната бомба беше трудна за пускане, лесна за прекъсване, а и въпросната експлозия едвам гъташе 2-3 сгради. Но въпреки всичко това никой, играл срещу теран, няма да забрави тези три думи.
3) Call of Duty 4: Modern Warfare
Тази игра показа, че зрелищните експлозии не са запазена територия на стратегиите. В една от най-запомнящите се сцени в игра изобщо, атомна бомба избухва в центъра на близкоизточен град и заличава цяла армия американски войници. Играчът не може да направи нищо, не може да я спре, не може да спаси персонажа си. Именно тази обреченост направи тази бомба толкова паметна, както и накара толкова много геймъри да се зачудят какво са направили неправилно, че да гръмне големият фишек. Защото видите ли, дотогава бяхме научени, че сме неуязвими. Ние сме войници от стомана, командоси, герои! Нищо не застава на пътя ни и нищо не може да ни отклони от целта, победата не просто ни принадлежи, тя ни се полага. Тази експлозия промени всичко това, като ни показа, че дори да сме главни герои, пак сме уязвими. Плюс това, изглеждаше адски добре.
2) Fallout 3
Да кажем, че поредицата Fallout обича ядрената тематика е все едно да кажем, че тревата е зелена, или че глобалната война с Китай за последните останали ресурси на планетата е неизбежна – все неоспорими, ясни за всички факти. Третата част обаче излиза с едни гърди напред пред братята си с факта, че ни дава възможност лично да натиснем метафоричното червено копче, унищожавайки цял град. Това не е безличното пускане на бомби върху градове, познато ни от стратегическите игри – тук можете да се разходите из въпросното населено място, да се запознаете с неговите обитатели, да научите техните мечти и въжделения… след което да решите, че сте достатъчно големи гадняри и да ги превърнете във водородни атоми. Графично експлозията е изпипана до последния детайл, заедно с ударната вълна, която събаря дребни предмети около вас. Това е и един от малкото случаи, в които геймдизайнери съзнателно ни предоставят възможност да пренебрегнем голяма част от света, който са се бъхтали да създадат.
1) Rise of Nations
В Rise of Nations вие не сте прост генерал, на когото са отпуснали по милост няколко атомни бомби. Тук, вие сте водещият дух на цяла една нация, която сте отглеждали от каменната епоха чак до момента, в който космическите полети стават възможни. Тук ядрените оръжия са пресъздадени с цялата им честно казано ужасяваща мощ – добре прицелена междуконтинентална ракета може да унищожи абсолютно всичко в един град. Добавете към това реалността, че от тях не можете да се скриете, защото прекосяват цялата карта и имате време да отреагирате от около 5 секунди и ще разберете колко са опасни. Дори да сте развивали най-великата цивилизация, която някога е стъпвала на планетата, да сте построили най-красивите монументи, въплъщаващи силата на човешкия дух и красотата на разума, всичко това може да изчезне за секунди. Освен всичко друго, играта включваше брояч до Armageddon, който ви позволяваше употребата на не повече от петнадесетина ракети, преди войната да приключи със загуба за всички. В експаншъна Thrones & Patriots ядрените оръжия се пренасяха на ниво планета и дори имахме истинско червено копче, което да натиснем. В тази игра, употребата на атомни оръжия значи нещо. Именно по тази причина тя заема първото място.
Утешителни награди
Особено зрелищна от визуална гледна точка е тактическата атомна бомба от World in Conflict. Тя обаче не впечатлява с нищо друго и поне аз никога не съм я ползвал в реален мач. Може би някои си спомнят самия край на нелошия хорър F.E.A.R., в който главният герой гледа безпомощно към приближаващата се ударна вълна от атомна експлозия. Сцената е готина, но лично аз съвсем я бях забравил, което поне според мен показва, че можеше да бъде направена и още по-така. И накрая, стратегията Empire Earth ни показва как не трябва да се вкарват ядрени оръжия в игра. Там бомбите се доставяха единствено от самолет и имаха сила, съответстваща на пусната от същия самолет плюнка. С други думи – играчът е по-добре без тях. Което е вярно за истинския свят, но във виртуалния – атомките са яки.
Автор: Пламен Димитров