Лаптоп: HP Pavilion dm1-3200sa

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

 

Малките бюджетни мобилни машини като Lenovo X121 обикновено не издишват под натиска на HD видео и разполагат с екрани, напълно подходящи за изобразяването на клипове с висока резолюция. Pavilion dm1на HP е именно подобен продукт. Но заслужава ли си вашата инвестиция?

Нетбукът мисли с помощта на двуядрен AMD процесор E350, допълнен от 3 гигабайта операционна памет, видео карта Radeon HD 6310 и 320 гигабайта хард, на който върви Windows 7 Home Premium. Както и сами виждате, техническите характеристики са напълно достатъчно, за да удовлетворят ежедневните нужди на повечето потребители. 

Когато става дума за стил обаче, нещата стоят по доста по-различен начин. От една страна, машината наистина иска да изглежда елегантно със своите заоблени ъгли и различни светодиодни лампички. Веднъж щом се вгледате по-внимателно в него обаче, ще осъзнаете колко евтин изглежда на външен вид. Pavilion dm1е твърде обемен – до 3 см. Освен това е прекалено тежък за 11.6-инчова машина – 1.56 кг.

Когато отворим самия лаптоп, ще открием сребърно покритие, което се опитва да имитира метал, но крайно безуспешно. Този цвят е особено разсейващ в областта на рамката около дисплея, която и без това е по-голяма от необходимото. Черната клавиатура и тъчпад пък приличат на елементи, взети от някоя съвършено друга машина.

По отношение на свързаност откриваме стандартните портове за машина от този клас – отляво има USB 2.0 порт и HDMI, а отдясно – SD слот, жак за слушалки, още два USB 2.0 и VGA.

Gigabit Ethernet портът пък е скрит в задната част на продукта, но така или иначе повечето потребители най-вероятно ще се възползват от Wi-Fi свързаността на продукта. Възможна е и Bluetooth връзка.

По отношение на функционалност Pavilion dm1остава смесени чувства. Клавишите на клавиатурата са добре разпределени по протежението на машината и с тях се работи принципно нормално. 

Пространството, където би трябвало да си подложите своите китки, обаче е крайно неудобно най-вече поради факта, че убива ръката ви. 

Тъчпадът е малък, но отчита своевременно всяка ваша команда. Липсата на бутони обаче се забелязва.

Що се отнася до 11.6-инчовия екран, той е до голяма степен стандартен и вади добра картина с 1 366 по 768 разделителна способност. Ъглите на видимост обаче са ужасни – контрастът и цветовете се променят на мига, в който се изместите от централната позиция. 

Аудиото, което вадят двата говорителя Altec Lansing пък е доста добро, особено като се има предвид размера на самата машина. Не очаквайте обаче кой знае какъв бас или пък качество, характерно за Harman/Kardons в продукти като Toshiba NB550D.

Идва ред и на самата производителност. Ако сте решили да играете на игри, трябва да имате предвид, че ако искате да ви вървят що-годе прилично, ще трябва да ги пускате на възможно най-ниските настройки. Кратък тест, направен на TrackMania Nations Forever, показва, че играта върви с 29 к/с при средни детайли. Машината е по-подходяща за работа или за гледане на филми, отколкото за гейм-развлечения. Под PC Mark тя постига 970 точки, а под PC Mark Vantage – 2295.

Батерията пък е прилично издръжлива и докарва малко повече от 6 часа постоянна работа (въпреки че HP твърди 9). Така че ако може да преживеете всички останали минуси, ще получите една прилична машина. С малко повече пари отгоре обаче може да се снабдите с нещо в пъти по-добро. 

 

Автор: Петър Йорданов