Лаптоп: HP Pavilion G7-1000EQ

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

HP Pavilion G7-1000EQ пристига в офиса в удобна и стилна опаковка тип „куфарче”, която позволява лесното му придвижване от магазина до дома ви. Отваряйки го, откриваме самия компютър, обезопасен с два странични панела, страничен картонен „джоб”, където е прибран захранващият кабел и задължителната документация. Към нея влиза CD с драйвери (всички по-нови версии може да свалите и от официалния сайт на НР), едно кратко и едно по-задълбочено ръководство за потребление.

Изваждаме лаптопа и още първото нещо, което ни прави впечатление е оригиналния златист цвят, в който е издържан. Във време, в което повечето преносими компютри са със задължителния траурен черен цвят, това златно покритие наистина привлича окото и създава усещането, че този модел е нещо по-различно.

Когато отваряме капака, добрите изненади продължават. Корпуса на G7 е изключително широк и изчистен от всякакви излишни копчета, лепенки и дизайнерски приумици. С изключение на компактната клавиатура, всичко друго блести във въпросния златист цвят. Дори тракпадът в първия момент е като невидим, тъй като почти по нищо не може да познаете, че този леко грапав правоъгълник всъщност е чувствителната на допир повърхност, чрез която може да управлявате мишката.

HP Pavilion G7-1000EQ е с процесор Intel Core i3-380M на 2.53 GHz и 3 MB L3 кеш памет. Както вероятно сте се досетили, i-3-380M е CPU за лаптопи от среден и висок клас, което се отличава от „батковците” си i5 и i7 най-вече по това, че няма TurboBoost оувърклокинг функция – нещо, което ако трябва да сме откровени, не е фатално при преносим компютър. И двете ядра са базирани на популярната архитектура Nehalem, а самият процесор е наследник на предходния i3-370M. Процесорът не отстъпва особено на по-високопоставени модели, което става преди всичко благодарение на HyperTreading функцията, която поддържа. Освен това i3-380М със сигурност е по-добър от вече поостарелите Core 2 Duo процесори. Практическият резултат от тези технически съпоставки е, че този процесор отговаря изцяло на нуждите на средния лаптоп потребител и ще задоволи в разумни граници изисквания относно производителността и бързината на машината. Важна роля за това играе и наличието на 4 GB DDR3 RAM.

С диагонал на екрана от 17.3 инча, лаптопът не е предназначен за хора, които не се разделят с преносимия си компютър където и да се намират. HP G7 не е тежък, даже напротив – без батерия се усеща като изненадващо лек – но размерите му го правят по-подходящ за заместител на неудобните настолни конфигурации, отколкото за постоянно спътник на пътуващия потребител. За сметка на това широкият LCD HD дисплей с резолюция 1600х900 е снабден с функцията BrightView. Благодарение на нея дисплея не отразява светлина, което е особено подходящо, когато работите наоткрито. Самите образи са доста силни и контрастни и картината от филмите и игрите изглежда добре. 750-те гигабайта твърд диск (5400 оборота в минута) пък трябва да са повече от достатъчно за солидна колекция от филми и музика.

За да пуснете качествени образи обаче се нуждаете и от съответната видео карта. G7 се предлага с AMD Radeon HD 6470M, която е едно от мобилните графични предложения на AMD за средния клас. Тя е базирана на Seymore-XT чип и има U?VD 3 видео декодер. ATI Mobility Radeon 6470M поддържа DDR3 памет.  В случая тя е 1 GB и за разлика от доста графични решения, които парадират, че имат голяма памет, но всъщност черпят от общата системна RAM, тази е напълно самостоятелна. Въпросният видео декодер поддържа цяла плеяда от формати: MPEG-4 AVC/H.264, VC-1, MPEG-2, Flash and now also Multi-View Codec (MVC) и MPEG-4 part 2 (DivX, xVid).

По отношение на представянето си, HD 6470M застава по средата между HD6370M и HD5650. Трябва да е ясно, че тя не е за хардкор геймъри, които искат да имат непрекъснат достъп до своя Crysis 2. Но не е и слаба карта. Всъщност HD 6470М застава в златната среда на преносимите графични решения. По-стари заглавия вървят без проблем на високи настройки, докато игри от 2010 г. насетне е за препоръчване да се пуснат на ниски настройки, но за сметка на това тогава могат да се играят без никакво накъсване.

За да подкрепим това твърдение ще направим и няколко бързи теста с популярни игри, излезли в последните две години. Понеже леко на шега споменахме Crysis 2, защо именно това да не бъде първото заглавие? Шутърът на Crytek се превърна в новия еталон за това доколко съвременна е една компютърна конфигурация. Инсталираме, стартираме и…. ами оказва се, че сме били прави. На Ultra играта практически не тръгва – ставаме свидетели на нещо като слайдшоу от бавно сменящи се кадри, които ни връщат в най-страшните кошмари на всеки геймър. Бързо променяме на High, където Fraps е категоричен – 19.5 кадъра в секунда наистина са нищо и в този си вид само можем да гадаем дали Crysis 2 е хубава игра. На Medium стойността на кадрите се покачва до 26.7, което вече може да се играе, но продължава да дразни. Принудени сме да намалим всички детайли на Low и най-сетне сме в Ню Йорк – 39.3 FPS! Ето на, чисто нова игра, която може да се играе на най-ниските детайли, но пък без проблем.

Продължаваме с Call of Duty: Black Ops. Качествата на най-бързо продаваната игра за всички времена са безспорни, но тя отнесе и известни критики заради вече поостарелия си енджин. Той не се оказва никакъв проблем за HD 6470 – шутърът може да се играе спокойно на Low (70.3 FPS) и  Medium (41.5 FPS), при все че High (28.9 FPS) и Ultra (15.6 FPS) все още изглеждат недостижими.

FIFA 11 е любимо заглавие на милиони геймъри, а освен това е известно и с ниските си хардуерни изисквания. „Това ще бъде така докато продължават да правят публиката като изрезки от вестник”, както казваше един приятел… Но целта ни е да видим дали можем да играем футбол на HP G7. Ами, можем, при това без проблем както на Medium (74.3 кадъра в секунда), така и на High (38.8 кадъра в секунда) настройки.

На този лаптоп моше още да покарате коли в NFS: Shift (44 FPS на Low), да постреляте в Battlefield 2: Bad Company (32.2 FPS на Medium) или да развиете героя си в Risen (51 FPS на Low). Заключението отново се налага от само себе си – HP G7 не е геймърски лаптоп и няма претенции за това. В същото време обаче ако сте склонни да намалите детайлите, но да играете заглавия от най-различни жанрове навсякъде, това може да бъде уредено без никакъв проблем.

Вече споменахме изчистения дизайн на модела, нали? Очевидно хората, проектирали G7 са се водили от идеята, че колкото по-малко се вижда и дразни окото и ръцете на потребителя, толкова по-добре ще се чувства той. В резултат единственото, което може да видите на корпуса на модела са две дискретни лепенки, уведомяващи ни, че това е продукт с процесор на Intel и видео на AMD.

За разлика от повечето модели, които имат колонки в горната част на корпуса си, при G7 те са разположени от двете страни на предния панел под формата на два деликатни процепа. Те са от известната марка Altec Lansing и по стандартите на преносимите компютри са доста добри.

Самата клавиатура е може би единственото слабо място на G7. Копчетата й са прекалено плоски и тънки и когато пишете, не усещате приятното натискане на клавиша, което показва, че чукването е регистрирано. Освен това четирите отделни клавиша за стрелки са доста малки и могат да създадат трудности при натискането на хора с по-големи ръце.

На левия страничен панел едни до други последователно са разположени четец на карти (поддържа всички стандартни формати, които може да имате на вашия мобилен телефон или фотоапарат), изход за микрофон и слушалки, два USB 2.0 порта, един HDMI порт и един VGA такъв. Последните два, както се досещате, са за свързване с голям монитор, но наличието на HDMI е огромно предимство, тъй като работи и в двете посоки – освен че може да вържете лаптопа към HD телевизор например, през този порт може да свържете и камерата си, за да гледате направените от вас HD клипове на преносимия компютър.

Диаметрално противоположно на десния страничен панел се намира оптичното устройство (SuperMulti DVD R/RW с поддръжка на LightScribe технология за създаване на собствени обложки директно върху дисковете), още един USB порт, вход за захранващия кабел и ключалка тип Kensington.    

Освен това лаптопът разполага с отдавна превърналите се в стандартни уебкамера и вграден микрофон.

Като цяло HP Pavilion G7-1000EQ е истинско попадение. Преценете сами – получавате страхотен изчистен дизайн, процесор, който покрива всички нормални изисквания, видео карта, с която няма да имате проблем да подкарате почти всяко едно заглавие на приемливи настройки и вече задължителния HDMI за връзка с HD уреди. Ако търсите лаптоп, който да замести вашата обемиста настолна конфигурация и в същото време да се побере в пътната ви чанта, G7 трябва да бъде сред първите ви цели.

Автор: Филип Станиславов