by PC Mania
Септември е месецът на първите учебни дни, будителите и в общи линии края на лятото. С други думи – фън тайм из оувър, уорк тайм из нау! От личен опит знам колко е досадно да мъкнеш със себе си лаптоп по автобуси, автомобили и събития. От друга страна, се налага да се направи компромис с удобството, в името на висшата цел: “Комбинирай приятното с полезното”. Този латоп е поредният Intel Atom CPU базиран мини лаптоп и доста смел опит от страна на Gigabyte да се набутат в доминираната от Asus и Acer пазарна ниша. В общи линии са се справили много добре с някои дребни забележки. Идеята е, че получаваш всички РС функции, от които имаш нужда в достатъчно компактна опаковка, за да не са налага да губиш от комфорта си, независимо къде и как се намираш, без да се притесняваш за хората около себе си и самата техника, която при добро желание може да бъде набутана в джоб на суичър.
Отсъствието на оптичен драйв е нещо нормално за класа лаптопи, но пък присъствието на CD с драйвери в кутията му става малко озадачаваща. За разлика от последните модели ЕЕЕ РС и Acer One, M912 идва с голям (150 гигабайта) 2.5-инчов харддиск, 1.6 GHz CPU и 1 гигабайт RAM, който сравнително успешно успява да се справи с инсталираната Winows Vista Basic. Все пак OS-то си взема своето и лаптопът е забележимо по-бавен от XP и Linux базираните му конкуренти. Клавиатурата е стандартно QWERTY, а част от бутоните ги е хванала липсата и са дублирани от клавишни комбинации. Самите клавиши са ергономични и удобни за продължително писане, но с диагонал от около сантиметър изискват известно време за привикване. Дисплеят може да бъде завъртян на 180 градуса, а софтуерно – обърнат и с главата надолу. Закрепен е добре, въпреки че при редовно “връткане” вероятността да се прекърши връзката между РС и екран нараства драстично. С едно пълно зареждане и при максимално натоварване, батерията издържа до три часа (отсечката София-Нова Загора), което е повече от достатъчно, но при нужното желание можете да добавите и 6 клетъчна, увеличаваща живота му с още 120 минути.
Автор: Георги Панайотов