by PC Mania
След като г-н Цеков имаше удоволствието да ни преведе през ранните години на пиратството и ни припомни за добрите стари касетки от 80-те, е време да видим какво се случва с пиратството днес. След появата на конзоли като PlayStation и разбира се – след масовото навлизане на интернета в нашия дом…
В съвременната ера на пиратството
Колкото по-популярен ставаше геймингът, толкова по-разпространено бе и самото пиратстване. Конзолите започнаха да включват все по-комплексни технологии и клонинг машините просто вече не вършеха работа…
Пиратството обаче винаги намира своя път. В случая – чрез прякото модифициране на конзолите. Подобни практики откриваме още през 16-битовата ера при SNES и Mega Drive, чиято цел бе да елиминират ограничаването на заглавията до даден регион.
Но едва с появата на първия PlayStation модификацията се превърна в необходима и широкоразпространена практика за всеки, който не желаеше да плаща за игрите, които играе. Често тя идваше под формата на инсталация на допълнителни чипове към машините. Те преодоляваха както регионалната защита, така и тази срещу копиране. Това на практика позволяваше използването на пиратски дискове с конзолите. Единственото нещо, което ти трябваше по онова време, бяха празни дискове, мод чипове и CD записвачка…
Днес ситуацията не е по-различна. С навлизането на интернет обаче компаниите получиха възможност да блокират онези потребители, които имат модифицирани конзоли и се опитват да играят онлайн. Сега можеш да се заринеш с безплатни игри, но няма да можеш да се възползваш от множеството бонуси, които получаваш, когато си онлайн. Множество ли казах? Всъщност – в случая с днешните конзоли, с малки изключения, онлайн играта не предоставя кой знае какви преимущества…
Интернетът – най-големият враг
Едва ли има нужда да ви разказвам надълго и нашироко за ефекта на торентите и финансовите поражения, които нанесоха и продължават да нанасят върху компаниите-издатели.
Изведнъж пиратските игрите можеха да се разпространяват директно от пиратите към потребителите. На мига. Посредниците бяха елиминирани. А всички знаем кои бяха те – съмнително изглеждащите типове с пухенки, висящи по сергиите на пл. „Славейков”, предлагащи кашони с безброй дискове, при това на „прилична” цена.
Днес все още може да видите някои от тях – стоят самотно в студа и упорито отказват да повярват, че техният край отдавна е настъпил.
Междувременно индустрията се опита да отговори с поредица от антипиратски защити. Някои от тях се опитват да ни ограничат в броя пъти, за които можем да инсталираме една игра. Докато други – като прословутата защита на Ubisoft – ни карат да стоим постоянно онлайн, дори когато играем на сингълплейър заглавия.
Що се отнася до мобилните конзоли
нещата не стоят по-различно. С помощта на Micro-SD карта, неофициална „касетка” за DS и достъп до интернет, човек на практика може да „притежава” всяка една игра за портативната конзола на Nintendo. Достатъчно е да свали рипнатия ROM, да го качи на SD, което пък от своя страна да влезе в касетката. А тя в DS.
След безкрайни правни битки компанията успя да прекъсне производствения процес и дистрибуцията на R4 – най-популярната пиратска DS карта – в Австралия, Великобритания и Япония. Но вече бе твърде късно – на практика целия DS каталог бе изпиратстван…
Ситуацията с PSP не е по-различна. С помощта на неофициален фърмуер, който заобикаля стандартните мерки за сигурност, човек може да подкара всяка една пиратска игра на конзолата на Sony. Компанията се опитваше всячески да пуска нови и нови ъпдейти, добавящи нови опции, които да стимулират хората да вървят в правилния път. Пиратите от своя страна не закъсняваха със своя контра-фърмуер… И така, докато през 2007 г. един от основните производители на пиратския софтуер – Dark_AleX – не се оттегли от битката.
PS Jailbreak и хакването на PlayStation 3
Конзолата на Sony бе най-яркото доказателство за това, че рано или късно всичко пада под пиратския нож. Дори PlayStation 3, която изглеждаше видимо непробиваема. Тя бе хакната с лекота, при това без необходимостта от каквато и да било модификация по нея. Достатъчно е да притежавате USB флашка, натоварена със съответния мод чип.
Каква ще бъде следващата стъпка на индустрията, която всячески се опитва да се пребори с все по-изобретателните пирати? Тепърва ни предстои да разберем. Едно обаче е сигурно – хакването на PlayStation 3 определено няма да е последната дупка в мултимилионната гейм-индустрия…
Автор: Владимир Тодоров