by PC Mania
Не мога да не сваля шапка на Плесио заради доброто им желание да доставят всяка нова „играчка“ броени дни след Европейската й премиера. Пък било то и в символични количества. Самият факт, че можеш да отскочиш до магазина им и да подържиш “нещото” в ръце, вместо само да четеш седмици наред ревюта за него, си е… супер. Щем не щем, докарахме я дотам, че да се радваме и на подобни малки екстри. По някаква „странна“ причина в България се продават всевъзможни хардуерни глупости с неясен произход, но не и нещата, които са мега-хит в останалата част от света. Моята идея за „мега-хит“? Ами
до момента в света са продадени малко над 100 милиона
Nintendo DS конзоли. Само от DSi и само в Европа са били закупени 600 000 броя за първите два дни след премиерата й на 3-ти април тази година. Такива ми ти работи…
И така съвсем наскоро, в една прекрасна привечер, отскочих (за малко да си потроша краката от бързане) до Плесио, които бяха така добри да ни предоставят за пореден път гейминг хардуер за „hands-on” ревю. Така де – за да се почувстваме и ние истински гейминг журналисти, вместо да пишем разкази по картинка. Без да претендирам да съм преровил всяко кътче на България, ще отбележа, че Nintendo DSi с (с почти 100%-ова сигурност) няма да откриете никъде другаде в наш‘та скромна родина.
Накратко – не ти е нужно много време, за да се влюбиш в новото-старо гейминг бижу на Иуата сан (шефът на Nintendo, в случай че сте забравили). Не ща да се излагам с клишета като „секси“ и „елегантно“, но DSi си е точно такова. Как иначе да наречеш нещо, което не ти се иска да пуснеш и което уж небрежно слагаш на видно място, та да го забележат всички? На хартия, макар че едва ли ще го усетите веднага,
DSi е с 2,6 милиметра по тънък от DS Lite
Което си е сериозно подобрение, като се имат предвид и без друго скромните размери на предишното издание. Аз лично храня само най-топли чувства към вехтия си вече първи DS, но трябва да призная, че на фона на „Ай“-а той изглежда почти като хипопотам, „паркиран“ до арабски жребец.
Но ние сме сериозни геймъри, нали така? Не се връзваме само на едната опаковка, нали така? О, повярвайте ми, макар и само еволюция на добре познатата концепция, DSi предлага много повече от просто отлична външност. Нека започнем с камерата или по-скоро камерите, на които новият DS дължи допълнителната си буквичка (игрословица между „i” и „eye”). Макар и доста скромни като параметри, „очите“ на новото издание отварят куп нови възможности пред платформата. Да, вие имате възможност да се щракнете набързо, за да дадете шанс на куп други Nintendo юзъри да се възхитят на недоспалата ви физиономия. После можете дори да се изгаврите с лика си благодарение на инсталирания в конзолата софтуер. Можете също да направите няколко грозновати снимки с външната камера и да си припомните за зората на мобилните телефони тире фотоапарати. Но истинският купон според мен тепърва се задава.
Ключовото словосъчетание тук е „разпознаване на движението“
М-да, вътрешната камера не е с нищо по-лоша от тази на ЕyeToy на PlayStation. А вижте какво направиха (или по-скоро какво можеха да направят) Sony с този простичка джаджа! Игри за DS, които ще разбират кога им махаш с ръка (или друг някой крайник)?? Къде да подпиша?!
Добре де, ама ако човек вече си има първия DS или не дай боже DS Lite. Тогава струва ли си да се троши пара за DSi? О, да! Първо – дисплеят! Той е също толкова добър (ако не и по-добър) като този на Lite, но е видимо по-голям. С цели 17% според самите Nintendo. По-важното от процентите е, че всичко това се усеща. Веднага. При това без осезаема разлика в тежестта. Хайде сега не ми казвайте, че ви е все тая. Истински добрите новини обаче тепърва предстоят. Оказва се, че
новата Nintendo машинка си има по-добър процесор!
Не, няма да забивам в поредната доза досадни проценти и бенчмаркове. Вместо това ще ви кажа, че вече сериозно се говори за „DSi only” игри, създадени специално да се възползват от допълнителния хардуерен ресурс. И като се сети човек за заглавия като Zelda: Phantom Hourglass и GTA: Chinatown Wars, които и без друго вървят като песен на „стария“ DS, какво ли ни чака тепърва?
Но нека продължим с добрите новини. Как ви звучи
256 MB вградена памет
Нищо особено, ли? По-скоро – повече от достатъчно. Не знам дали тази памет ще може да бъде използвана за нещо като „инсталация“ – тази част е все още доста забулена в мъгла. Предполагам дори за самите създатели на DS игри. Според мен не е изключено. Основната „употреба“, за която вече говорят всички, е „downloadable content”, или с други думи – онова, което можете да си свалите благодарение на онлайн сървиса на Nintendo. Дали ще става въпрос за допълнителни елементи към вече любимите ви заглавия или за класики от каталога на издателя, това е изцяло въпрос на лично предпочитание. Просто имайте предвид, че засега България не е сред „териториите“, които могат да се възползват от тази услуга. Защо ли, защо ли…
И ако все пак сте вманиачени на тема „сторидж“ (аха-аа, прикрити РС геймъри такива :)), нека добавя, че DSi има и вграден слот за SD карти. Ще ви излъжа за максималния размер. Аз поне пробвах с 4GB-овата карта, която имах под ръка и машинката си я разпозна като песен. Вероятно вече сте отгатнали и основната причина въпросният слот да се мъдри на новата конзола. Именно –
музикален плейър
DSi си има инсталиран такъв, като по някаква странна за мен причина единственият поддържан формат е ААС. Не е болка за умирачка, като се има предвид колко безплатен софтуер за прекодиране на МР3-ки се мотае из Нета. По-скоро – дребно неудобство. По-важното е, че Nintendo май наистина са подобрили качеството на звука и на говорителите, както сами твърдят. Това поне беше моето собствено впечатление. Нека не забравяме, че още първият DS предлагаше повече от приличен звук. Сещайте се как ли звучат нещата сега.
Едничката лоша новина като че ли е свързана с
премахването на слота за GBA игри
По обясними причини, според мен. Nintendo отговарят, че ако на някой толкова му се е приискало да играе Game Boy Advance игри, то той може просто да си ги свали от онлайн магазина на издателя. След като си плати за удоволствието, естествено. Пък и ако някой има чак толкова богата GBA колекция, той вероятно си пази и добрата стара конзолка, та всичко това едва ли ще е толкова фатално за него.
И така на финала – да „ъпгрейднем“ ли до DSi или не, това е въпросът. А бе вие майтапите ли се?! Я бързо да обявявате стария DS или DS Lite за продан, докато все още не са се свършили наивниците! Майтапа настрана, DSi е страхотна нова придобивка, стига да можете да се отървете от старата си конзола. Или пък ако парите просто не са проблем. Вещоманите като мен и без друго няма да издържат, та тях няма какво да ги съветвам. Едно обаче е сигурно – и без друго добрите Nintendo DS времена току-що станаха още по-добри. И най-доброто наистина, ама наистина предстои.
Автор: Ивелин Г. Иванов