by PC Mania
Най-хубаво е да работиш онова, което най-много обичаш. Така казват някои. Те обаче, по всяка вероятност, никога не са имали „рядкото щастие“ да превърнат любимото си хоби и развлечение в работа на пълен работен ден. Като игрите.
Някога, преди много, много години, пусках дадена игра, за да се разтоваря от досадното даскало или дългия работен ден. Сега играта е част от него. Преди можех да си подбирам заглавията, само онези, които ми харесват. Сега се налага да пускам и най-глупавите. И така се минаха 11 години.
Вече имам професионално изкривяване. Веднага щом стартирам дадена игра, започвам да следя за един куп неща подсъзнателно и искам или не – да я оценявам. Добре ли са подредени менютата, каква е графиката, интересен ли е геймплеят, оригинален ли е? Как са озвучени репликите, как се движат героите – достатъчно естествено ли е? И така изведнъж целият кеф от играта се изпарява. Бавно но сигурно.
Ще ви издам една тайна. Когато трябваше да напиша ревюто за Dragon Age, играех на това велико RPG на BioWare леко насила. Налагаше се да изследвам света му от професионална гледна точка и това не ми харесваше. Дори беше леко изтощаващо. Веднъж щом натрупах достатъчно впечатления и написах статията, оставих диска в бюрото ми да залежи няколко месеца. А след това стартирах Dragon Age наново. С нов герой, просто за кеф. И тогава магията, която играта на игри носи със себе си, се разпали отново. Всяка вечер по 2-3 часа аз се завръщах в бруталния свят, изкован на BioWare. И дни наред. Над 60 часа. Кеф. Но рядко се случва. Особено, когато хобито ти се превърне в работа.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че да работиш онова, което не те кефи, е по-добре. Напротив. Просто вече от дистанцията на времето ми се струва възможно най-голямата грешка да превърнеш единственото нещо, което те кара да се отпускаш и те разтоварва от ежедневните ти ежедневия в… ами, ежедневно задължение. А годините си минават, една по една…
Автор: Владимир Тодоров