by PC Mania
Дейвид Бревик, съосновател на Blizzard North и един от създателите на поредицата Diablo, споделя смесените си чувства за тройката.
По материали от IncGamers (видео интервюто, което включва и разговор на тема Marvel Heroes, може да видите тук).
Вашето име е добре известно в света на екшън-ролевите игри. Diablo III от своя страна е може би най-очакваното PC заглавие за последните 10 години. Какво ви е мнението за финалния продукт?
Д.Б. Честно казано, според мен авторите направиха доста неща по възможно най-добрия начин, по който можеха. Това е доста различна игра. Много по-различна, от тази, която аз самия бих създал. Екипът на Blizzard South, техният талант и дизайнерските им философии, са много по-различни от Blizzard North. Те притежават свой собствен стил за разработка на игра.
Затова когато Blizzard South пое разработката на Diablo III, бе ясно какво ще се случи – те ще създадат изживяване, близко до това на Diablo, но по-концентрирано върху онова, което те харесват. Например включването на повече история и други подобни неща.
Когато Blizzard North затвори врати, те изгубиха страшно много хора с опит. Хора, които знаят защо екшън-ролевият жанр работи, кое в него го движи напред. Трудно е да се възстановиш след подобно нещо. Те просто не разполагаха с опита на хората, които познават жанра добре.
Дали според вас не привлякоха грешните хора в разработката на Diablo III? Джей Уилсън например се е занимавал предимно с реалновремеви стратегии. Според нас те просто не успяха да разберат кое кара хората да не спират да играят. Един от проблемите е типът плячка, която пада. Освен това не се вслушаха във фен базата и не анализираха онова, което прави Diablo изживяването толкова пристрастяващо. Как бихте коментирали това?
Д.Б. По въпроса със системата, свързана с плячката – те направиха някои доста по-различни от Diablo II неща. Очевидно е, че фен базата е разочарована от някои от техните решения. Например фактът, че всичките ви умения се влияят от основното ви оръжие, сините предмети са по-силни от жълтите и т.н. Също така търгът и начинът, по който работи, както и простички неща като това, че щом екипираш предмет, той се връзва към героя ти завинаги, биха променили изцяло динамиката на играта.
Странно е, че не реагираха бързо на някои от тези неща. Според мен напълно осъзнават проблемите на играта и се опитват да поправят някои от тях. Жалко е, че трябваше да си вземат поука по такъв болезнен начин.
Като създател на Diablo, имате ли чувството, че вашето наследство е до известна степен опропастено?
Д.Б. Имам изключително смесени чувства по въпроса (смее се). От една страна, тъжен съм, че хората не се наслаждават на Diablo, тъй като това е любов, страст. Очевидно е обаче, че те все още таят огромна любов и страст към играта и продължават да говорят за нея, тъй като я обичат. Това ме кара да се чувствам страхотно.
Тъжен съм, че хората са ядосани. Знаете ли, някои от взетите от авторите решения нямаше да бъдат направени от мен. Направени са промени във философията на играта, които не й се отразиха добре.
Не ми се ще да го казвам, но същевременно съм щастлив, че всичко това показва, че хората, свързани с Diablo, наистина са от значение. Щастлив съм, че стана ясно колко талантлив бе екипът, колко уникален и специален бе той. Надявам се, че (при все че се случва все по често) ще го видите и при Call of Duty и при други подобни заглавия. Когато хората напуснат даден екип, играта, върху която той работи, се променя. Става ясно колко важни са хората в тази индустрия.
Поледен въпрос – как измислихте името Diablo?
Д.Б. Идеята за играта ми хрумна още когато бях в гимназията и живеех в източната част на Сан Франциско – в град, наречен Данвил. Много харесвах планината Маунт Диабло (Mount Diablo). Именно оттук произлиза и името. Щом разбрах какво означава, си казах – страхотно! Не говорех испански, но реших, че ще го използвам като заглавие на главния злодей във видео игра.
С това интервюто приключва. Но не и “диалогът”. Не особено колегиалният отговор на Джей Уилсън – гейм директор на Diablo III, може да намерите тук. Реакцията на Gazillion не закъсня.
Автор: Петър Йорданов