by PC Mania
Като повечето гейм журналисти, аз самият съм запален геймър. Но вече съм на известна възраст и гледайки назад, виждам една неприятна тенденция, която изглежда се споделя от много геймъри на моите години. Като тийнейджър играех на всичко, което излизаше на пазара. Минавайки през 20-те години на моя живот все по-малко и по-малко заглавия ми допадаха. А последните няколко години настъпи истинска суша, нарушавана само от шепа игри.
Около “порастването” на игрите се шуми доста. Да сменим лековатите сюжети с истински житейски теми. Морални дилеми, отношения между хора и други такива. ОК, това изглежда възможно, а като имате предвид, че средната възраст на геймърите е цели 35 години, даже е наложително.
“Наистина искаме да се съсредоточим върху историята” е израз, който чуваме доста от различните разработчици. “Да направим сюжета сериозен и зрял” е друг подобен девиз. В последно време имаше и известни попадения. Да вземем например някои игри с интересни и драматични избори като Fallout 3 (да унищожиш ли с ядрен удар цял град) или Heavy Rain (как да се отнасяш с детето си). Тези заглавия сякаш изглеждат направени за по-улегнала аудитория. Ядрена война. Възпитание. Игрите накрая пораснаха. Но нещо все още липсваше.
Бих могъл да критикувам тези заглaвия от гледна точка на дизайна, на изборите, пред които е поставен играча, на драматизма и какво ли още не. Може би това, което липсва, е някакъв дизайнерски похват, който ще позволи да създадем съвършената игра. Но не мисля, че това е проблема.
Освен че играя игри, обичам да гледам филми. И веднага ще кажа, че в киното няма недостиг на качествени филми със сериозни сюжети. Вземете например “Няма място за стари кучета” или “Антихрист”. Първият – “Оскар”-ова лента със световна известност, вторият – скандален авторски проект със само двама актьори. Тогава какво отличава филмите от игрите? Опитайте се да резюмирате съдържанието на един филм в няколко изречения. Нямам предвид рекламата на задната страна на DVD кутийката (“A drug deal gone bad and a suitcase full of money”), а това каква е същината на филма. Може би ще се измъчите малко. Може би ще потърсите правилните думи. Но когато ги намерите, вече ще знаете, че сте вникнали в същината на лентата.
Ето това е онова, което липсва. Търсенето.
А как се описва една игра? Как бихме могли да я опишем в няколко думи, без да изпуснем нищо съществено? Защо в повечето случаи, след като сме я превъртели, у нас не остава нищо по-дълбоко, освен преходното удоволствие от играта?
Разбира се, има и изключения. И те не са Fallout 3 и Heavy Rain, а игри като BioShock. Последната е пътуване, тя кара играчите да търсят думи и знания, за да я опишат. Ето това е и моето искане – нека създателите на игри да накарат геймърите да се замислят малко повече над това, което току-що се е случило на екрана. Да, високобюджетните шутъри и продълженията са тези, които пълнят бюджетите на студията и издателите. Но когато правите една игра, вие влагате и част от душата си в нея. Не го забравяйте!
Автор: Иво Цеков