Rome: Caesar’s Will

Вероятно много геймъри ще прелистят направо на следващите страници на списанието преди да прочетат за новата игра на Montparnasse Multimedia. За съжаление, quest-овете са леко замиращ жанр, особено историческите… 🙂 Но не бързайте, играта не поднася просто сухи факти. Ако има нещо, с което Rome: Caesar’s Will трябва да се гордее, това е начинът, по който са преплетени реалност и измислица. Ето за какво става дума…

Една година след смъртта на Цезар в Рим отново цари хаос. Носят се слухове, че императорът е оставил второ, неоткрито до момента завещание. Претендентите за наследници са много. Населението ежедневно се сблъсква със заговори и шокиращи интриги. Но да караме подред…

“Hercules…

Затворът Mamertine е смразяващ. Крясъците на изтезаваните кънтят в ушите ми. Обзема ме отчаяние. Телата на тези, които виждам от килията си, представляват купчина кървава плът. Страх ме е… Не ме изоставяй, дори и ако всички доказателства са против мен. Кълна ти се! Не бих могла да планирам нечия смърт. Особено на Titinius, който винаги се е отнасял с уважение към мен…”

Тук нашият главен герой Hercules прибира сърцераздирателното писмо на своята любима Aurelia в… (там, където си събира предметите :-)) и светкавично започва своето разследване. Трябва да го проведе до 40 дни, защото тогава Aurelia ще бъде екзекутирана… За какво всъщност става дума?

Почитаният римски първенец Titinius пие от златна чаша, инкрустирана със скъпоценни камъни, поднесена от неговата прекрасна съпруга Aurelia. Миг по-късно спазми и гърчове обхващат цялото му тяло… Той умира. Съпругата твърди, че това е бил любовен еликсир. Всъщност чашата съдържа бързодействаща отрова… Aurelia е обявена за виновна. Но за какво? За престъпление, извършено от ревност? От страст? Виновна, защото е обичала съпруга си и не е понесла мисълта, че й изневерява? А може би причината е

заговор от общодържавен мащаб…? Кой знае!

Няколко дни преди трагедията Titinius написва своето завещание (което изглежда е било основно занимание на древните римляни :-)) и то естествено липсва…  Може би Aurelia е получила exclusive preview на документа? Кой ли е наследникът? Дори секретарят не е присъствал, когато Titinius е писал документа… Ситуацията става още по-заплетена, когато откривате бял лист и “симпатично” мастило в кабинета на починалия. Подлагате пергамента на пламъка на някоя от многобройните факли и… Да, ама не :-(. Колкото и да кликвате с предмета върху игривите пламъчета (които сякаш изобилстват в играта, за да ви дразнят), няма да се получи… Трябва да откриете точно определения пламък… А написаното се вижда едва след като нагреете листа на лампата, която се намира на масата в къщата на покойника.

В хода на играта ще можете да се срещнете с исторически личности като Марк Антъни (Антоний де… :-)), Брут, Октавиан, Клеопатра и да направите много интересни разкрития… Ще ви спестя подробностите, за да не ви разваля удоволствието. Лично аз открих такова само в интригуващата история, но в крайна сметка това е куест… Смятам, че голям плюс на играта е, че може да накара такива като мен да научат повече за историята на Древния Рим :-). Да си призная честно наистина ми беше приятно. Французите от Montparnasse Multimedia са отделили и специално местенце в менюто за тези от вас, които имат по-задълбочен интерес към историята.

Озвучаването също е на доста добро ниво. За съжаление, то е последното добро нещо, което ми идва на ум :-(. Постигнат е нужният ефект и атмосфера. Професионални актьори озвучават героите, при това на доста разбираем английски. Дори без субтитри можете да разберете думите им идеално. Има и един доста тъповат минус… Hercules доста се озорва, докато прецени пола на своя събеседник. За по-лесно той винаги се обръща към него в мъжки род :-).

Графиката е сравнително добра. Персонажите са 3D-анимирани обекти, заобикалящата ви среда също е триизмерна (много красиво наистина!), но за съжаление е статична.

Леко дразнещ е фактът, че и водните повърхности са статични. Авторите са се опитали да замажат положението, но само са го влошили. Ако например погледате някой фонтан, веднага ще забележите, че в центъра му се мъдри тънка 2D-струйка, която не раздвижва водната маса под себе си и стои като залепена. Ще забележите също, че има само няколко движещи се вълни в най-близката част на морето… Друга интересна подробност са сенките на дърветата. Понякога те падат върху героя, а друг път го оставят да се радва на слънчевите лъчи, дори когато е стъпил стабилно под някое кичесто дръвче… Интересно е да чувате и как персонажите разговарят, без да мърдат устните си… Все пак като цяло графиката радва окото, така че не обръщайте голямо внимание на опитите ми да се заям за нещо :-). Лошо впечатление ми направи и фактът, че един и същи герой може да се намира едновременно на няколко места. Има хора, които ви пресрещат, където и да отидете.

Относно геймплея…

Той ми развали цялостното впечатление от иначе нелошата игричка :-(. Hercules се върти като гламав при всяко мръдване на мишката (респективно курсора на екрана). Гледната точка се мести твърде често, когато сменяте мястото си. В началото това може да ви звучи интересно. Като поиграете обаче, със сигурност ще се откажете от тази своя заблуда.
През по-голямата част от времето ще трябва да пътувате напред-назад из определените ви за това места в Древния Рим и да досаждате с въпроси на невинните хорица. Но това не е всичко! Вие дори не можете избирате тези въпроси сами :-(. Имате право единствено да посочите в какво настроение ще поведете разговора и после се превръщате в ням страничен наблюдател.

“И все пак трябва да има истински задачи”, казах си аз. Това все пак е quest! Бях разочарована от първата, която получих… Какво ще кажете да подредите завоюваните от Цезар територии на една карта? Оставя ви без дъх, нали?! Аз все пак не се предадох, порових в Еннциклопедия Британика и… ето! Най-после отговор! Заслужих си достойна награда… Но не я получих :-). Просто ми разказаха една историйка, за която добих бегла представа още в интрото.

Както вече разбрахте, има няколко начина за преминаване на дадена ситуация. Това обаче не води до автоматичното изключване на другите варианти. Така си губите и без това ограниченото време, за да помагате на различни хора, и в замяна получавате една и съща информация. Други действия, които ядат от времето ви, са самото пътуване по различните места и често безсмислените разговори, които водите…

Като заключение все пак ще подчертая, че играта има много интересен сюжет. Поради липсата на куестове напоследък феновете ще трябва да й се порадват. Нали знаете, като няма риба и ракът е риба :-(.

Автор: Лили Стоилова