by PC Mania
След като през декември миналата година дебютира успешно на японския пазар, новата портативна конзола PlayStation Vita е на броени дни от европейските и американските геймъри. Първоначалните отзиви на критиката и феновете за нея са позитивни, но едно нещо помрачава празничното настроение, което обикновено цар, когато се появи нова хардуерна платформа.
„PS Vita е обречена от самото начало!“, казват някои. „Пазарът вече не се нуждае от отделен портативен геймърски хардуер, защото всеки има смартфон!“, бързат да обявят други. „Sony пуска динозавър от отминала епоха!“, категорични са трети.
Причината за тези изказвания е проста: с повече от 500 000 приложения и игри в App Store iPhone и iPad изглеждат готови да се превърнат в самостоятелни играчи на мобилния геймърски пазар. Същото може да се каже и за Android, чиито Market предлага на потребителите над 100 00 от същите програми. Няма спор, някои от тях са забавни, находчиви творения, които наистина ви карат да забравите, че държите в ръка едно устройство, чието първо и най-важно приложение всъщност са разговорите.
Но то не може да замени самостоятелната геймърска платформа!
Ще ви дам един пример – наскоро мой приятел стана горд собственик на Android смартфон от среден клас. Няма да споменавам марки, затова само ще ви кажа, че цената му не е много ниска, а отзивите са него като цяло са добри. Геймърът в мен веднага се пробуди и въоръжен с въпросния взет назаем смартфон, реших веднага да пробвам някое от заглавията, които се сочат за популярни сред смартфон геймърите (а има ли изобщо такова понятие?!) Свалих от Android Market общо четири игри – две безплатни и две платени – които ми се сториха интересни и… о, изненада, нито една от тях не можа да тръгне на този приличен смартфон от среден клас! Гледайки безпомощно как системата ме изхвърля секунди след стартирането на играта, осъзнах, че се чувствам петнадесет години назад във времето, когато пускането на всяка нова игра на моето РС беше дълъг и изнервящ процес, възпрепятстван от липса на съответен хардуер и софтуер, някаква несъвместимост и т.н. По дяволите, спомних си дори как в деня, в който излезе FIFA Soccer Manager 97 тичах до магазина, за да си купя още RAM, тъй като компютърът просто отказваше да подкара играта. Очевидно същото се случваше и с въпросния смартфон: може би няма достатъчно памет, може би честотата на процесора му не бе достатъчно висока, може би резолюцията на екрана не поддържа съответната игра, може би графичният му ускорител не е мощен… Все догадки, над които не възнамерявах да се задълбочавам. Истината беше една: имах в ръцете си съвсем нормален смартфон, а не може да подкарам нито една от четирите игри, които исках да пробвам.
Разбира се, не бих искал да абсолютизирам проблема, защото смартфоните по принцип са страхотни и със сигурност най-добрите от тях могат да подкарат всяка една игра от каталога на App Store и Android Market. Проблемът е, че те струват доста повече от PS Vita и не съм сигурен, че повечето потребители са готови да платят сумата само, за да пробват Shadowgun например.
От друга страна новата портативна конзола на Sony предлага на потребителите точно това, което очакват: самостоятелна хардуерна платформа, чието основно предназначение е да пуска игри. Добавете интеграцията с PS3, дебютни заглавия като новите Motorstorm : RC, Uncharted: Golden Abyss, Resistance: Burning Skies и много други и получавате пакет, който ще се понрави на почти всеки геймър. Да, PS Vita не е заместител на домашните конзоли или РС-то, но представлява отлична алтернатива, когато сте в движение или просто далеч от вашия хол.
Подобно на няколко поколения портативни конзоли преди това – дългият еволюционен процес започва от Gameboy и Atari Lynx, и минава през Sega Game Gear, Game Boy Advance, PSP и DS и много други – PlayStation Vita ясно показва, че мобилните конзоли имат своето място в света на геймърския хардуер. Дали новото начинание на Sony ще запази успеха си в следващите години е съвсем друг въпрос, но със сигурност на този етап смартфонът просто не може да бъде заместител на самостоятелната платформа.
Автор: Иво Цеков