Журналисти, които отказват да пораснат

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 сеп. 2009

За мнозина идеята за журнализъм, който отразява видео игрите, е нещо като оксиморон. Критиците сочат това понятие за съставено от две противоположни части – „сериозната” журналистика, която се занимава с важни теми от ежедневието и „несериозния” игрови елемент, който автоматично извиква в съзнанието група хлапета, които си играят на виртуални терористи, вместо да ходят на училище. Тези критици не биха могли да бъдат в по-голямо заблуждение. И сега ще се опитам да ви убедя в това.

Да започнем поред

Университетските ми години са изпълнени с много интересни спомени, голямата част от които ще получат рейтинг 18+, ако бъдат претворени в сюжет на видео игра. Но едно от нещата, които съм запомнил е, че всяка наука има своя обект. С други думи, за да има гейм журнализъм, най-напред трябва да сме сигурни, че той отразява нещо реално съществуващо, което си струва да бъде отразено. Световната гейм индустрия е своеобразен феномен в съвременния икономически и социален живот. Игрите, които преди две десетилетия се разработваха от група ентусиасти, днес се трансформират в заглавия, печелещи милиони долари. За справка, в дебютната си седмица на пазара Grand Theft Auto 4 донесе печалби в размера на 500 милиона доларa; това е повече, отколкото спечелиха за същото време Холивудския хит “Спайдърмен 3” или досегашния притежател на този рекорд Halo 3. Стойността на американската гейм индустрия за миналата година се изчислява на зашеметяващите 10.3 милиарда долара, а към тях трябва да прибавим европейските и японските гиганти. Основателят на Nintendo Хироши Ямаучи от своя страна е най-богатият човек в Япония. За кампанията на предстоящия си суперхит Modern Warfare 2 Activision пък направиха безпрецедентен в историята на игрите ход като наеха известна рекламна компания, която да изгради маркетингова стратегия и да гарантира огромни печалби. Всички тези факти показват, че гейм индустрията е изключително важна и мнозина са тези, които се интересуват от това, което ежедневно се случва в офисите на Activision, Electronic Arts и Ubisoft.

Идва ред на нашата скромна милост

Законът на търсенето и предлагането налага при наличието на определен интерес да се сформира и общност, която да работи за неговото задоволяване. Именно тук идва и същинското място на пишещите братя, които не са готови да се влеят в потока журналисти, дълбаещи около това кога ще приключи световната икономическа криза и има ли Иран ядрени оръжия. През последното десетилетие се родиха много медии, които се опитват да отразяват случващото се в гейм индустрията. Развитието на интернет пък се оказа истинско благо за тях. Всяка сутрин редовно преглеждам половин дузина от тях, преди дори да съм изпил кафето си. Правя го както от професионален, така и от личен интерес, защото игрите са любимото ми развлечение. Днес Gamespot и IGN са едни от най-авторитетните сайтове и са част от медийни конгломерати. Страници като Games Industry, Game Daily и Gamasutra редовно ни поднасят новини от „икономическата кухня”, съобщават за нови проекти, финансови резултати и назначения. Game Politics пък ежедневно ни показва колко свързани са видео игрите, политиката и законите. Ние от екипа на PC Mania също се опитваме да ви направим съпричастни към най-важното от света на игрите и електронните забавления.

Времето е на наша страна

Филмовата критика е всепризната част от съвременния журнализъм. В това няма нищо лошо, защото сагите на големия екран понякога са истински произведения на изкуството, които могат да те разсмеят, разплачат или ужасят. Но защо тогава някои хора с лека ръка отхвърлят идеята за гейм журналистика? По същия начин, по който сте склонни да прочетете филмово ревю, преди да решите дали да отидете с приятелката си на прожекцията, може да използвате информацията за дадена игра, преди да я купите на детето си или да дадете за нея спестените си пари. Освен това игрите не са само безсмислено натискане на копчетата – често в тях може да откриете интересни технологии и нововъведения, които интересуват широк кръг хора. Индустрията е машина, която включва цяла плеяда от компании, технологии, хардуер и софтуер, които непрекъснато се развиват, променят и никога не престават да ни учудват. Игрите не са виновни, че са се появили половин век след киното, но това също има своите предимства – историята е на наша страна и може да се обзаложим, че през следващите години технологията, игрите и всичко, свързано с тях ще бъдат все по-определящи за ежедневието на потребителя.

Стига да има кой да пише за тях

Гейм жураналистиката не е ядрена физика и никой от нас не е гений (освен в мултиплеъра на Call of Duty 4 или в изиграването на поредния ненормално труден куест без гайд), но не това е и нашата цел. Пишейки материалите си, ние имаме право на пристрастност, на несъгласие и дори на грешки. Това са нормални неща и никой не е застрахован от тях. Най-тиражираните вестници по света например са пълни с предположения кои актьори ще играят в следващия Batman филм, без дори той да е още официално обявен. Какво лошо има тогава в това да се спекулира кой ще бъде следващия проект на Blizzard или ще излезе ли най-сетне Alan Wake за РС?

Нека обаче оставим настрана за малко отразяването на случващото се във видео игрите и си зададем въпроса дали критиците на гейм журналистиката смятат, че получават достоверни и задълбочени новини от политикана и икономиката, гледайки CNN или Fox News? Според мен гледането и на двете си е чиста загуба на време. Те предлагат повече пълнеж, реклама и PR, отколкото реална и обективна информация. Вместо това може да погледнете новия брой на Economist или да потърсите различни гледни точки чрез Google. Ако искате да сте добре осведомен за това, което се случва около вас, трябва да положите малко усилия, за да откриете правилния източник. Абсолютно същото се отнася и за гейм журналистиката. На пръв поглед идеята за него изглежда малко повърхностна и несериозна, но ако се разровите малко, ще откриете огромно количество качествени материали, предназначени за почти всеки вкус. Преди десет години подобно нещо не би било възможно. А това вече е нещо.

Автор: Иво Цеков