by PC Mania
Да тръгнеш да правиш задълбочен анализ на Postal Babes е все едно да се опитваш да пишеш сериозна филмова критика на епизод на Наруто. Задачата е обречена на неуспех още в самото си начало. Защото и двете – и играта, и пошлата анимацийка – имат една единствена цел. Да те забавляват, натискайки точките ти за първично удоволствие. Но докато Наруто се цели към тези, развивани в крехкото първо десетилетие на съзряването ти, то Postal Babes поема щафетата там, където разюзданите ти хормони влизат в играта.
В настъпилата сеч, обилно гарнирана със свежа дамска плът, заклещена в неприлично малки бикини, не остава много време за следене на сюжети и тинтири-минтири. Признай си – когато взривяваш главата на някой, а героинята, с която го правиш, самодоволно подрусва млечните си органи, не ти пука защо го прави, нали? Или когато изкачва стълба и с всяка извивка на гърба, седалището и грандоманските си бедра те докарва до микроинфаркт?
Все пак професионализмът рано или късно взима връх и ме задължава да ти спомена, че това е двуизмерен платформър, разработен на ъпгрейднатият енджин, използван в мобилните версии на Die Hard, Assassins Creed и други игрички, и представлява страхотен микс от зрелище и добре управляван екшън. Можеш дори да си избереш ниско ниво на кръв, но ей Богу – нямам си грам представа защо би искал да го направиш. Особено когато насреща си имаш брутално секси девойка по сутиенче, прашки и автоматична карабина.
В рамките на 12 нива ще вилнееш срещу талибани и други подивели мацки. В зависимост от ситуацията и кефа си ще можеш буквално да ги колиш с някое от оръжията за близък бой или да ги обтсрелваш, като на места автоматичният мерник отстъпва на ситуации, в които ръчно да го придвижваш към целта. А най-сладкото е, че никъде няма и помен от Уве Бол.
Автор: Георги Панайотов