Когато руснаците бомбардират Чечения, са гадни комунисти. Когато американците пускат бомбички над Судан, Иран или там нещо си завършващо на “-ан”, са гадни капиталистически свине. Но когато силите на НАТО бомбардират, всички са щастливи – няма по-голяма сила от тази на положителния PR. Затова съм сигурен, че няма да имаш нищо против да седнеш в кокпита на най-доброто в авиопарка на Стария континент – Eurofighter.
Играта е толкова класически аркаден шутър, че няма накъде повече. В интерес на истината първите няколко минути, прекарани с нея, ме докараха до сълзи от умиление по ония залички с кашонизираните машинки с ръчки и процеп за монетка. Не че ми липсват задимените и прашасали дупки – не. Просто винаги, като се сетя що пари съм изтърсил в гладните пасти на аркадите, изскубнати от ученическия бюджет за баничка и боза, болно ми става. Но да се върнем към играта – концепцията й, както вече сте се досетили, е: ти си самолетчето в долния ъгъл на екрана и трябва да обстреляш всичко останало по екрана.
Проблемът при екшън игрите за хендхелд устройства винаги е бил управлението. Просто или пръстите, или телефонът стават на салата след няколко часа игра. Е, при Eurofighter са решили този препъни-камък с изключително хитър финт по тъч линията, като играта е приятна за управление и носеща кеф.
Някои от противниците пускат ъпгрейди за оръжията на самолета, но след като набарате spread gun-a, ще бягате от другите ъпгрейди като лисица от майстор-кожухар.
Няма да ви отнеме повече от два часа, за да минете през всички мисии, но винаги можете да се върнете и да се опитате да изпратите 100 процента от летящите в екранчето на GSM-ма ви гадове в рая на единиците и нулите.
Автор: Георги Панайотов