Едно обикновено LAN парти

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 18 апр. 2014

През този дълъг уикенд, много от нас ще се отдадат на заслужена почивка и релакс. Един от любимите начини на геймърите за това е организирането на LAN парти. Тези събития обаче не винаги протичат гладко. В долната история са синтезирани най-честите проблемни случки, с които можете да се сблъскате при игра в мрежа в домашна обстановка. Почти всички случки от разказа са истински, но имената на участниците са сменени от съображения за сигурност.

Герои на историята са четирима приятели – Оги, Гошо, Ники и Лъчо. Познават се още от училище, което е полезно предвид факта, че всеки е наясно какво е наказанието за гледане в чужд монитор (серия съкрушителни удари в рамото). Домакин на събитието е Гошо, като единствения човек от компанията с достатъчно голяма маса, която да побере цялата техника. Освен това има познати в пожарната, които може да се окажат полезни поради огромния брой неправилно свързани към електрическата мрежа разклонители. За начало на сбирката е определен 18:00 ч. Всички са известни с точността си, така че всичко трябва да протече по план.

–––––––––––––

19:10

– Гоше, извинявай, че закъснях, започнахте ли вече?
– Влизай Оги, ти си първия пристигнал.
– Това е… доста очаквано, всъщност.
– Отвори си бира.

19:25

– Здрасти Ники, разполагай се някъде. Току що се чух по телефона с Лъчо. Каза, че идва след пет минути. На фона обаче се чуваше гласа на Юксел Кадриев, така че или идват заедно, или още си е вкъщи и телевизора е включен на новините. Оставям на вас да прецените кое е по-вероятно.
– Значи отваряме бира!

19:45

– Лъчо, точно на време, ез южуъл. Сядай, че да почваме.
– Здравейте, сори за закъснението. Ще седна, ама първо по-важния въпрос – поръчахте ли храна?
– Още не, но вече закъсняхме доста та…
– Супер, имам 28 букмарка на пицарии в района, сега ще изберем!
– … Отварям си бира значи…

20.15

– Добре, храната е поръчана, всички са седнали, викам да почваме, а?
– Окей, какво ще играем днес?
– Аз искам да предложа една много яка игричка…
– Позволи ми да те прекъсна тук! Всеки път прекарваме половината вечер избирайки игри. Обсъждаме всякакви варианти. Гледаме отзиви. Четем ревюта. Преценяваме дали ще тръгне на твоя допотопен лаптоп от времето на Мойсей. Накрая винаги играем две неща – Half-Life и WarCraft 3. Това не се е променяло от години. Не виждам как…
– Ама тя е много яка, казва се Cucumbria, значи ти си краставица, и играеш заедно с други краставици, за да…
– Не. Half-Life. WarCraft 3. Това е. Правя игра.

20:30

– Добре, всички ли сте влезли?
– Май не, само трима сме.
– Ъъъ, момчета, някой случайно да има диска?
– Играхме я преди буквално седем дни, нямаш ли я инсталирана?
– Затрила се е някъде…
– …
– Да, та ако може някой да подаде един диск…
– Свърши ти мястото за порно и я деинсталира, за да освободиш още пространство на харда, нали?

20:45

– Окей, инсталацията приключи, можем да почваме.
– Пицата пристигна!
– … Фак. Отварям си бира…

21:25

– Добре, наядохте се, сега можем ли да почваме?
– Чакаме Оги, отиде да пуши.
– Бира…

21:35

Играта вече е в разгара си. Един от играчите доминира, което кара останалите да проявят присъщото за всеки геймър бодро спортсменство.

– Лъчо, искам само да те уведомя, че си изнасилвач на порове. Не го казвам като някаква абстрактна обида с цел да те засегна. Имам го предвид съвсем буквално. Ти имаш чести нерегламентирани сексуални отношения с порове. Само исках да го знаеш.
– Ако още веднъж някой ме убие с прахосмукачката, ще стана, ще взема една лъжица и ще му я навра в ухото. Даже след това ще се предам в полицията и ще си излежа присъдата без никакви угризения.
– Кой [крайно любезен джентълмен – бел. ред.] пусна бомбата, ще му [кажа „браво“ за доброто отиграване – пак бел.ред.].

21:59

– Добра игра, добра игра. Ама малко ми се зави свят от нея вече, хайде да минаваме на WarCraft-а. Гоше, извинявай за ухото.
– Само чакаме Оги, отиде да пуши.
– Окей, отварям си…
– Ъъъ, момчета, става нещо странно с компютъра ми…
– Абе, що така помръкна изведнъж?
– Сериозно пичове, нещо ми става на компа.
– Е какво толкова му има?
– Като за начало, левитира на десет сантиметра над масата.
– Брей, много мощни почнали да ги правят тия вентилатори…

Различни предмети из стаята започват се разлитат във всевъзможни посоки. Една мишка за малко да обезглави Гошо, а един мауспад разрязва на две бутилката с бира в ръцете на Ники.

– Чакайте, чувам глас от колонките. Звучи някак… демонично. Малко като Криско.
– И какво разправя?
– Казва, че е демон от осмото пространство на шестия кръг. Идва да ни накаже за греховете ни.
– Какво си му правил на тоя компютър бе?
– Еми миналата седмица си дръпнах от торентите една много забавна игра, Goat Simulator. Като я поцъках и ми излезе съобщение, че демон от осмото пространство на шестия кръг ще дойде за мен. Даде ми и ачийвмънт, BLOOD FOR THE BLOOD GOAT. Мислех, че е майтап…
– Гайс, нещо започва да излиза от компютъра… Не че нещо, ама е доста гротескно на външен вид. Малко прилича на Криско.
– Какво? Свалил си пиратска игра? Глупак! Не знаеш ли, че ПИРАТСТВОТО ОГРАБВА?!? С тези неща шега не бива! Мамка му, сега какво ще правим?
– Да си отворим бира?

Хаосът в апартамента вече е пълен. Осветлението примигва постоянно. Демоничният глас (като на Криско, но не неговия, разбира се) изпълва цялото пространство с неразбираеми, но със сигурност скверни слова (като знаете кой). Оги влиза от балкона, където е излязъл да пуши.

– Какво става тука бе?
– Таковало си е таковата! Гони ни демон от осмото пространство на шестия кръг.
– Някой е теглил от торентите? Вие малоумни ли сте? Не знаете ли, че ПИРАТСТВОТО…
– Да, да, лоши хора сме, ама викам първо да се оправим с ДЕМОНА, А?
– Момчета, вече излиза през екрана!
– Хвана Ники за крака!
– Някой да има светена вода?
– Това е апартамент, не Францискански манастир от петнайсти век!
– Чесън тогава?
– Чесъна е срещу вампири, тъпак!
– Ще издърпа Ники през монитора!

Изведнъж се чува силно БЗЗЗЗЗЗЗЗЗТ. Всички светлини угасват.

– …
– Какво стана?
– Токът спря.
– Да де, ама защо?
– Оги си е изпуснал цигарата върху кабела на лаптопа на Ники. Стана късо.
– А демона?
– Изчезна, явно без ток не може да позесва.
– … Някой да има още бира?

–––––––––––––

И така, момчета и момичета, поуките от тази история са няколко: първо, ПИРАТСТВОТО ОГРАБВА; второ – пушенето е хубаво нещо, пушете повече; и трето, лан партитата са забавно нещо. Споделете вашите интересни случки от тях в коментарите!

Автор: Пламен Димитров