by PC Mania
Освен за почивка на море, това лято е и сезон за избори. И у нас, и в целия Европейски съюз. Дългата кампания за места в Европарламента завърши с вота на юни. И ако голяма част от събитията бяха свързани с традиционните политически боричкания и въпроси кой с кого и срещу кого да се обедини, тези избори донесоха и още едно много интересно явление. Партията на пиратите спечели 7.13% от гласовете в родната й Швеция, което й даде право на едно място в Европарламента.
Като целия Скандинавски полуостров, Швеция е известна със своята либерална и прогресивна политика. Държавата вече няколко века поддържа политика на неутралитет при конфликти, а поданиците й се радват на завидни права що се отнася до такива иначе щекотливи теми като равенството между половете, правата на малцинствата, свободата на словото и др. Затова не бива да се изненадваме, че поредната революционна тенденция идва пак оттам.
Пиратският кораб вдига платна
Официалният сайт на Партията на пиратите стартира на 1 януари 2006 г. и обяви мащабна кампания, целяща да превърне относително голямата, но неорганизирана общност на привържениците на свободния обмен на информация в консолидирана политическа сила. Лидерите на партията изчисляват, че само в Швеция има между 800 000 и един милион потребители на торент тракери и услуги за директен обмен на файлове, известни като peer2peer sharing. Очевидно те взимат идеята на сериозно, защото само за няколко дни партията вече има над 4 000 членове, което е два пъти повече от необходимото, за да бъде регистрирана за участие в избори. Техният брой продължава плавно да нараства и през следващите месеци, като най-голяма част от членовете са във възрастовата група между 18 и 29 г. Признанието, че партията се занимава със сериозни въпроси, от които се интересуват не само младежи идва от факта, че тя се радва на подкрепата на хора между 30 и 44 г., което я превръща в четвъртата по сила партия сред тази възрастова група.
Повратен момент в историята на Партията на пиратите е полицейската акция над сървърите на тракера Pirate Bay на 31 май 2006 г. Тогава към нея се присъединяват над хиляда нови членове само в рамките на следващите няколко дни. Подобна е и реакцията през април тази година, когато шведски съд произнесе присъда за тракера – само за 7 часа броят на членовете нараства с нови 3 000. Това е особено доказателство за силата на партията, тъй като шведското законодателство изисква онези, които се подписват като членове, да обявяват името си, което пък може да им докара неприятности със закона.
Важно е да отбележим, че партията има много по-широка платформа и далеч не се ограничава до елементарни лозунги. Нейната философия се базира на виждането, че правото на лично пространство и на свободен достъп до обмен на информация са неделима част от личните права на всеки гражданин.
Патентите и монополите – враг на свободното общество?
Без съмнение въпросът за патентите и авторските права е най-проблематичният в платформата на партията. Тя се противопоставя на традиционното схващане, че патентите защитават изобретателите и инвеститорите. Вместо това партията вярва, че те задушават нововъведенията и създаването на ново знание. Причината за това се крие във факта, че те все по-често влизат в услуга на могъщите корпорации, които ги използват, за да възпрепятстват по-малките компании и да не позволяват конкуренция при равни условия. Според платформата на партията, като пазят информация за неща като програмен софтуер или файлови формати, големите корпорации създават фактически монопол и не допускат останалите играчи. В свое интервю Рик Фалквинге, лидер на партията, заявява, че победителите и губещите трябва да се отсяват чрез силата на свободния пазар, а не по изкуствен начин.
Ето защо Фалквинге се обявява за търсенето на деликатен баланс между изискването от една страна творецът да бъде припознат и възнаграден и нуждата от достъпност и свободно разпространение с обмен на информация от друга. Той може да бъде постигнат с реформиране на законите за авторските права, така че те да бъдат по-гъвкави и по-благосклонни към крайните потребители.
Големият Брат във вашия монитор
Проблемът за свободата на комуникациите в интернет не е нов. Истерията в Съединените щати след атентатите от 11 септември 2001 г. например доведе до безпрецедентни мерки за сигурност, които често пъти идваха за сметка на навлизане в личното пространство на гражданите.
Една от основните точки в платформата на Партията на пиратите е свързана именно с нуждата от неприкосновеност на личните комуникации. Обществото вече е приело такива постулати като пощенската тайна – присвояването, отварянето и подправянето на чужда кореспонденция навсякъде е подсъдно. С навлизането на електронните комуникации в живота ни обаче, е необходимо тази тайна да обхване и новите средства за общуване. Днес хората ползват ежедневно услуги като e-mail, Skype и ICQ и тяхната неприкосновеност трябва да бъде регулирана.
Директивата за запазване на информацията, приета от Европейския парламент през 2006 г., постановява, че мобилните оператори и интернет доставчици трябва да съхраняват всяка информация, предадена по телефона или чрез електронната поща между 6 месеца и 2 години. Мнозина неправителствени организации и правозащитници обявиха, че това е нова крачка към създаването на полицейска структура в интернет, която нарушава основни човешки права. Дори иначе консервативната британска общественост реагира отрицателно на тази директива. В едно изследване от април 2009 г. 58% от запитаните отговарят, че не одобряват подобни действия. Основните причини за това те виждат в твърде силната намеса на държавата в личните дела на хората, опасността от това така събраната информация да попадне в ненадеждни ръце, както и това, че в крайна сметка истинската заплаха – тероризма – няма да бъде намалена, тъй като самите терористи ще намерят начини да заобиколят ограниченията. Опирайки се на подобни резултати, Партията на пиратите се обявява за възстановяване на неприкосновеността и по-малка намеса в личните работи на хората.
Пирати от всички страни – обединявайте се
Този призив звучи шеговито, но кратък поглед върху европейската карта показва, че шведската Партия на пиратите не е единствената подобна организация. В Германия също функционира политическа партия със същото име, която се състезава на евроизборите, но получи твърде малко (около 200 000) гласове. Пиратската партия на Финландия пък се цели в парламентарните избори на страната през 2011 г. Такива организации има и в Чехия, Австрия и дори в Съединените щати. Различни по структура и с различна степен на подкрепа, те се обединяват около най-важните принципи – свободен обмен на информация и неприкосновеност на комуникациите и личното пространство.
Един от белезите на демократичното общество е, че всяка група може да изкаже своята позиция и да потърси нейната защита публично. В този смисъл появата на Партията на пиратите е нееднозначно положително явление. Абстрахирайки се от негативните нотки, които думата „пиратство” носи, тази партия е своеобразният отговор на хората срещу неадекватността на някои от държателите на авторски права и прекалената бдителност и полицейщина на държавата. Нейното формиране показва, че когато последните подхождат към потенциалните си клиенти и свои граждани като към престъпници и не са склонни да обмислят по-внимателно ценовата си политика, хората са готови да им се противопоставят и с политически средства. Поне на хартия платформата на партията звучи прогресивно и стига да не изпада в крайности, тя има силата да внесе свеж полъх и да стимулира дебата в иначе консервативната политика.
Автор: Иво Цеков