Диплома от Харвард или опит в WoW

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 03 мар. 2013

За разлика от българския трудов пазар, където за съжаление са възможни най-различни неща и квалификацията и уменията не означават автоматично по-добра позиция, младите професионалисти в Съединените щати обикновено могат да се надяват на доста по-логично кариерно развитие – завърши престижен университет, ангажирай се активно в различни извън учебни дейности, вземи МВА диплома от Харвард и автоматично се превръщаш в кандидат номер едно за следващото високоплатено работно място.

Да, ама не!

Оказва се, че някои мениджъри всъщност не биха предпочели такъв кандидат, поне ако са сред хората, вслушали се в съветите на Джон Сийли Браун, учен и експерт по иновациите. Още по-изненадващо обаче е това, което Браун всъщност препоръчва – не възпитаници на едно от най-престижните бизнес училища в света, а играчи с опит в World of Warcraft.

“Бих предпочел да наема играч с висок левъл в World of Warcraft отколкото човек с МВА диплома от Харвард”, казва направо Браун в епизод от видео поредицата Big Think, където по принцип си дават среща изтъкнати учени и специалисти от различни академични и практически области.

“Защо една масова онлайн игра, която вероятно се играе от 12 или повече милиона души е толкова важна не само на индивидуално, но и на корпоративно ниво?”, реторично пита експертът и дава своята интерпретация за това.

Не игра, а социум

Според Сийли Браун World of Warcraft не трябва да бъде разглеждана само като геймплей, а като платформа за социален живот, който се развива около играта. Той изтъква, че една от причините за успеха на хората в World of Warcraft е липсата на иначе традиционната структура, основана на бонусите, около която се развиват гилдиите в играта. Основната инициатива за геймърите да играят е заради страстта им към самата игра, а не защото получават различни бонуси. Играчите проявяват висока самодисциплина като самостоятелно изучават умения и откриват предмети в една самоорганизирана “идеална структура за раждане и развиване на идеи”.

Начинът, по който се развиват отношенията в гилдиите също е показателен за успеха на World of Warcraft геймърите, твърди още Браун. “Тези гилдии са базирани единствено и само на заслугите. Дори когато групата се води в даден райд от високо ниво от лидер, той също не е защитен от критиката на останалите в края. Всеки играч е открит за пълна критика от всички останали”.

Самоинициативата е полезна

В една традиционна организационна структура ролята на мениджъра е да разработи система за измерване, оценка и поощрение на уменията на служителите. В World of Warcraft тази задача е в ръцете на самите играчи, които могат да създадат собствени системи за измерване на тяхното представяне в играта. Рисувайки визията на работната среда на 21 век, Браун е убеден, че подобно на геймърите в World of Warcraft, служителите в една организация сами трябва да разработват скали и системи за тяхната самооценка.

World of Warcraft е “невероятна среда, където съществуват мощни инструменти за обучение и хората в образования свят могат да научат страшно много от нея”, убеден е специалистът. Същото се отнася и за мениджърите и висшите управленски кадри. “Всичко отново опира до идеята за страст, до идеята за любопитство и до идеята, че това е един феномен, който се ръководи от интереса и жаждата за обучение, каквито практически не можем да си по друг начин”, завършва Джон Сийли Браун, с което си изказване до голяма степен дублира идеята на бившия главен изпълнителен директор на ЕА Бинг Гордън, че управлението на една компания е сравнимо с управлението на една гилдия в World of Warcraft.

“Смятам, че всяка компания от Fortune 500 задължително трябва да има по един геймър във висшия си управленски орган”, заяви Гордън по време на панел на SXSW. “Мисля, че гейм дизайнът е новата МВА диплома. Ако нямате такава, направо играйте на WoW – това струва 14 долара на месец вместо 40 000 на година”.

А какво е вашето мнение, уважаеми читатели? Има ли наистина логика в подобни разсъждения или те представляват прекалено екзотично виждане? Могат ли видео и РС игрите да бъдат полезни при професионалната реализация на човек или те си остават просто занимание за свободното време?

Автор: Александър Рангелов