by PC Mania
Джойстиците са много интересна, но рядко срещана периферия. Всъщност Hama Outlandish е първият, който се появява в сайта, така че дори ние не се бяхме натъквали на подобна джаджа наскоро. Те все пак са много тясно специализирани и трудно намират приложение извън самолетните симулатори, които пък вече са рядкост. Това е жалко – мечтата на много хора е да могат да летят, а на останалите – да могат да летят, обковани в стомана и носейки достатъчно ракети със себе си да свалят правителството на някоя африканска държава. Outlandish поне малко ни доближава до второто желание.
Въпросният джойстик има много готин външен вид и буквално е натъпкан с бутони, клавиши и други копчалъци. Общият им брой е дванадесет и са разположени на доста удобни места. Имаме естествено спусък, бутон №2 е точно под палеца, а в горната част има още четири бутона, пак за същия пръст. Над тях пък има още по-малък джойстик с четири посоки, което май превръща Outlandish в някакъв мета-джойстик. Още шест бутона са разположени върху поставката, по три от всяка страна. Неприятното в случая е, че моделът е предназначен за употреба само с дясна ръка. Последното нещо, което можете да местите, е една “ръчка” най-отпред на основата, която може да се мърда напред-назад, точно както се стартират истинските самолети. Предполагам де, стюардесите така и не искат да ме пуснат в кабината на истински самолет, въпреки настойчивите ми молби/заплахи.
Понеже исках да се впусна в екшъна директно, а и нямах време за летателни уроци (все пак трябваше да предам статията в някакъв разумен срок, тоест за по-малко от две години), избрах за теста аркадния екшън/псевдосимулатор H.A.W.X. След инсталация на драйверите и настройка на бутоните, пуснах първата мисия. После я рестартирах няколко пъти поради поредица интимни срещи на самолета ми със земята. Но след като свикнах кое е горе и кое – долу, картината рязко се подобри.
Изумително е колко много може да се постигне с шест бутона и един мини-джойстик. Само след петнайсетина минути упражнения ще свикнете да управлявате машината плавно и ще имате възможност да изпълнявате множество функции – смяна на цели, газ, спирачка, стрелба – в бърза последователност. Лично на мен бутоните в горната част ми бяха изключително удобни. Тези върху поставката трябва да натискате с другата си ръка, като цъкането на десните може да доведе до известно оплитане на крайници. Разбира се, може и изобщо да не ги ползвате и да давате другите команди от клавиатурата.
Чувствителността на самия джойстик е доста добра, но все пак не е като тази на мишката. Съвсем фините промени на курса са трудни за постигане и стават по-скоро с рязко кратко побутване на джаджата в определена посока, вместо с леко плавно накланяне. Но от такъв модел – толкова. Все пак усещането е много приятно и дори не се налагаше да ползвам онези ERS триъгълници, за които любителите на самолети толкова се вайкат в H.A.W.X., управлението беше достатъчно лесно и без тях.
В основата има вградени две моторчета за вибрация, както и копче, с което да ги изключите, ако треперенето не ви влече. Най-голямата ми критика е свързана именно с основата – въпреки че е с гумирана долна страна, все пак е прекалено лека, за да е устойчива. Така при някой особено остър завой целият джойстик тръгва нанякъде, а това е последното, което искате да се случи, когато следите три датчика, осем цели и двайсет и пет копчета. Ако го давате по-леко, проблемът не е толкова забележим.
Няколкото недостатъка на модела се компенсират от ниската му цена, а удоволствието, което доставя, е доста голямо. Дори да не сте върл авиофен, пак си заслужава да отделите пари за джойстик, а дали ще е точно този – това си решавате вие.
Автор: Пламен Димитров