by PC Mania
Не казвайте, че не сте го гледали поне веднъж – мускулести типове, сякаш излезли от комиксите, които се сражават помежду си с елегантни хватки и груба сила, правят невероятни изпълнения, след което стават, сякаш нищо не е било и продължават под погледа на красавиците край ринга. Не е супер реалистично, но пък е атрактивно. Професионалният кеч всъщност е доста популярна и печеливша форма на развлечение, която доскоро бе твърде слабо застъпена в България. Това обаче ще се промени със спектакъла тази неделя, когато София ще бъде домакин на първия по рода си у нас турнир на American Wrestling Rampage. Ние пък ще използваме случая, за да ви представим не по-малко интересната история на виртуалните кеч забавления, а за десерт ще получите и нещо наистина интересно – репортаж прес конференцията, която се проведе вчера.
Осем-битови юмруци
Първите видео игри на тема кеч всъщност се появяват по-рано, отколкото мнозина си мислят. По онова време лицензираните от големи федерации заглавия са малко, а самите игри са повече от елементарни. Въпреки това те скоро започват да трупат фенове, които се увеличават непрекъснато, а качествата на продуктите са на средно ниво, особено предвид стандартите на периода.
Може би първото заглавие, което си заслужава да споменем, е Tag Team Wrestling на японската компания Technos. То излиза в далечната 1983 г. и дава основите на всички по-нататъчни игри, като осигурява най-необходимото: ринг, двама противници и няколко хватки. Под ръбатата 8-битова графика обаче се крие една крайно революционна идея – възможността двама играчи да контролират двама герои в бой срещу други двама, управлявани от компютъра. След време все повече разработчици ще възприемат идеята за участие на повече от един играч и така ще бъде положено началото на онова, което сега наричаме кооперативен геймплей.
Издадената от Nintendo, игра напипва потенциална ниша и много скоро се появяват други заглавия. Tecmo World Wrestlign на Tecmo е една от първите игри изобщо, които въвеждат някаква форма на коментар чрез виртуален говорител, който обявява бойците с няколко реплики. Пак в същата игра за пръв път ще срещнем и любимите на всички асистентки от женски пол, които окуражават героите край ринга.
Играта вече загрубява
Идването на Super Nintendo и Sega Genesis вдъхва нов живот в кеч игрите. Най-напред WWF Super WrestleMania въвежда първите виртуални копия на реални кечисти, а заедно с това и на много по-усъвършенствана система за хватки. На свой ред WWF Royal Rumble, което излиза като нейно продължение през 1993 г., вдига летвата още по-високо и предлага освен едноименния турнир, уникални за всеки боец хватки и услужливо поставя край ринга различни предмети, които могат да бъдат вкарани в боя.
Нарастващата популярност на новия жанр все повече изкушава компаниите да се пробват със своя кеч версия. Така Capcom решават да опитат със Saturday Night Slam Masters. Като се има предвид останалите продукти на компанията, тази кеч игра се оказва със сериозно влияние на заглавия като Street Fighter 2 и Final Fight. Макар и причудлива, Saturday Night Slam Masters е с оригинален геймплей, който комбинира кеч елементи с такива от традиционни бойни игри. За заглавие, което практически няма никакъв лиценз, тя се превръща в хит.
Да влезе THQ
WWF in Your House на Acclaim, която се играе под DOS, се превръща в своеобразен дебют на големия кеч за РС. Дотогава собствениците на персонални компютри са гледали предимно отстрани, но с нейната поява получават възможност да се включат в играта. Продуктът на Acclaim не се приема особено добре, но границата вече е прекрачена.
Компанията THQ обаче е първата, която проявява необходимия нюх и съзира в кеч игрите продукт с многомилионен потенциал. През 1997 г. тя издава WCW Nitro, с която РС геймърите получават и нещо крайно хитово за времето си – възможността за истинска мултиплеър игра. Две години по-късно базираната в Калифорния THQ успява да подпише изгоден договор с The World Wrestling Federation и по този начин да сложи край на десетгодишното партньорство на Федерацията с Acclaim. Първият продукт на новата стратегия на компанията е WWF Smackdown!, който се появява през 2000 г. ексклузивно за PlayStation, поставя стандартите на съвременните кеч игри.
Прогресивно мислене
WWF Raw пък е готвена, за да съвпадне с дебюта на новата конзола XBOX през ноември 2001 г., но от THQ пропускат срока с два месеца. Въпреки това играта се приема добре, а нейната РС версия се отличава с това, че позволява различни модове. Някъде по същото време THQ отново съзират накъде ще задуха вятъра и пускат WWF with Authority!, която е замислена като масова онлайн игра. На върха на своята популярност, във всеки един момент играта предлага повече от 1000 живи противници, с които може да премерите сили. За съжаление концепция е твърде авангардна и мнозина не могат да приемат факта, че трябва да плащат периодично, така че когато друга игра с подобен геймплей – Magic: The Gathering Online – започва да печели популярност, сървърите на WWF with Authority!, вече са затворили.
WWE SmackDown vs. Raw пък се превръща в най-успешната поредица, след като в THQ решават, че е крайно време да престанат да търсят най-различни заглавия, а да заложат на сигурните наименования. Откакто дебютира в края на 2005 г., от серията са продадени над 47 милиона копия за цели осем платформи. РС-то за съжаление не е една от тях.
Този път съвсем на живо
За да се върнем от виртуалната реалност в непосредствените събития, ще ви пренесем в зала Универсиада, където тази неделя ще се проведе първото по рода си кеч шоу на високо равнище. Двама от участниците в събитието – Рене Дюпре и Порша Перес – долетяха предварително, за да подгреят атмосферата и да отговорят на многобройните въпроси, които журналисти от различни медии бяха подготвили. Безспорно по-колоритната фигура от тях е Рене, който преди да се присъедини към American Wrestling Rampage, е бил шампион на двойки във WWF. Едва деветнадесетгодишен по онова време, той се превръща в най-младия състезател, печелил тази титла. В последствие Рене напуска WWE, защото не е доволен от посоката, в която федерацията поема. Роден в семейство на титулувани кечисти, той не е съгласен с прекалената екстравагантност, която WWE налага. Вместо това Рене предпочита да прави това, което истински обича – да се бори.
Порша Перес също не е за подценяване, въпреки крехкия си външен вид. Подобно на своя колега, тя също произхожда от род на състезатели и по собствените й думи не би могла да си представи нещо друго, освен да се занимава с кеч.
Неминуемо повечето въпроси се въртяха около това доколко реалистичен е кечът и каква част от сблъсъците са режисирани. Видимо развълнуван от темата, Рене Дюпре разпалено говори за многобройните контузии, които е преживял в кариерата си. Сред тях са цели седем мозъчни сътресения, тежко нараняване на лявото око и много други. Това можа да е спектакъл, но натоварването, усилията и опасностите са неизменна част от него, завърши той. Порша пък добави, че днес водещи фактори в кеча са не толкова мускулите и внушителната физика, а атлетизма и техниката.
Така началото е поставено и изглежда обещаващо. А като се има предвид, че организаторите от Fleshbone са си осигурили петгодишен ексклузивен договор за кеч спектаклите, можем само да очакваме летвата да се вдигне по-високо.
Автор: Иво Цеков