by PC Mania
В сферата на бюджетните видео карти от години съществува една истина – това е територия на AMD. Моделите от високия клас на серията Radeon R7 200, както и серията Radeon R9 270 се чувстват абсолютно в свои води в тази ниша. Тази хегемония обаче беше сериозно застрашена от новите попълнения на NVIDIA – GeForce GTX 750 и GTX 750 Ti. Те принудиха AMD да се фокусира върху модел, който да заеме ценовата ниша между двете серии, които вече споменахме. Така усилията на компанията да угоди, колкото се може повече, на потребителите доведоха до създаването на модела Radeon R7 265. Макар архитектурата на новата карта да напомня до голяма степен моделите от по-старото поколение като Radeon HD 7850, тактовите честоти на процесора и паметта са чувствително по-високи, което осигурява по-висока производителност.
Обикновено започваме ревютата с т.нар. ънбоксинг. Графичната карта е важна и не съвсем евтина част от компютърната конфигурация, затова надеждната опаковка е от голямо значение. Този път обаче не можем да ви кажем нищо по този въпрос, тъй като картата пристигна, опакована единствено в омекотяващия плик, който обикновено се намира в картонената кутия. Според традицията на Sapphire, а и според снимките в Интернет, картата би следвало да е опакована във външна кутия с рисунка на робот и описание на всички основни характеристики, под която трябва да се намира по-надеждна картонена кутия.
Комплектът не съдържа някакви съществени изненади. Освен картата в него има захранващ 6-pin PCI-Express кабел, инсталационен диск, документи за гаранцията и рекламна брошура. Макар сивите елементи около вентилаторите да поддържат обичайния за картите на Sapphire ъгловат дизайн, R7 265 Dual-X прави впечатление на доста по-скромна от гледна точка на дизайн в сравнение с други модели на фирмата, които сме разглеждали напоследък. Това обаче може да се приеме за нормално предвид разликата в класовете и съответно в цените на моделите.
Едно важно предимство на R7 265 Dual-X се крие в компактните й размери. С дължина 22 см и ширина 11,5 см, тя може да се побере без проблеми в почти всяка кутия, която намерите на пазара. Тя заема 2 слота в задната част на кутията, но за сметка на това получавате два DVI порта, един HDMI порт и един Display порт. Всички те могат да бъдат ползвани еднивременно, така че спокойно можете да играете в съраунд конфигурация с 3 монитора (колкото и пъти да го напишем, това все ни се струва извън разумните граници).
Картата разполага с CrossFire конектор, който позволява да свържете 2 карти. Трябва да имате предвид, че в тази конфигурация не е задължително да ползвате същия модел, а можете да включите добрата стара HD 7850. R7 265 Dual-X поддържа и HDMI звук. Картата е съвместима с HDMI 1.4, което включва поддръжка на HD аудио и на триизмерни Blu-ray филми.
Охлаждането на R7 265 Dual-X трудно би спечелило награда за красота, но за подобна карта е наистина внушително. Основната топлоотвеждаща плочка е медна, а от нея две топлоотвеждащи тръби пренасят топлината към гъсто наредените охлаждащи елементи. Макар и да не е симпатично на вид охлаждането си върши работата перфектно. В режим на изчакване процесорът загрява до едва 37 градуса, а при натоварване – до 60. Дори овърклокинга не даде поводи за притеснение по отношение на охлаждането – температурата се покачи едва до 65 градуса, а както знаем картите на AMD работят безпроблемно и при много по-високи температури. Един недостатък на поддържането на толкова ниски температури е шумът от вентилаторите. Доакто в режим на изчакване карта издава шум от около 25 dbA, който на практика не може да бъде чут, то при натоварване шумът се повишава до 37 dbA. Разбира се, това не е непоносим звук, но съществуват по-мощни карти, които показват същите стойности на шума. Срещу малко и съвсем безопасно повишение на работната температура, Sapphire биха могли да намалят оборотите на вентилаторите и да направят картата наистина безшумна.
Нека да обърнем малко внимание и на овърклокинга. Стандартната работна честота на процесора на R7 265 Dual-X е 925 MHz, а на паметта -1400 MHz. Максималният овърклокинг на процесота 1140 MHz (23%), а на паметта – 1670 MHz (19%). Между тези проценти се движи и повишението на производителността спрямо стандартните честоти. Тест с Battlefield 3 (при резолюция 1920 х 1080) показа, че овърклокнатата карта достига до 63,8 кадъра в секунда или малко над 21% повече, отколкото при стандартните работни честоти.
Освен всичко останало, R7 265 Dual-X е и забележително енергоспестовна. Разходът при изчакване е доста висок – около 30W, но това се компенсира от ниската пикова стойност – 103W и средна консумация от 95W. Дори максималната консумация от 132W нарежда R7 265 Dual-X сред най-спестовните модели.
След всичко това е време да споменем и реалните игрови тестове на R7 265 Dual-X. Вече споменахме за постиженията с Battlefield 3 при овърклок. При стандартните работни честоти картата също се справя съвсем задоволително – 69,4 fps (при резолюция 1600 х 900), 52,6 fps (1920 х 1080) и 30,3 fps (2560 х 1600). При същите разделителни способности резултатите за Diablo 3 са още по впечатляващи – 121,7; 104,9 и 70,1 кадъра в секунда. Не така обаче стояха нещата при Tomb Raider. Приключенията на любимата ни Лара Крофт натовариха картата прекалено много и при най-ниската резолюция тя даваше едва 32,4 кадъра в секунда. При 1920 х 1080 тази стойност спадна до 23,6, а при 2560 х 1600 – до 12,1 кадъра в секунда.
От всичко казано до тук виждаме, че Sapphire R7 265 Dual-X 2Gb дава забележителни резултати за карта от нейния клас. Възкресявайки платформата на добре познато старо поколение карти, тя се цели в бюджетния сегмент, комбинирайки качество с надеждност и ниска цена. Ако играете за разпускане и удоволствие, тази карта ще ви предостави чудесни емоции срещу минимална инвестиция.
Автор: Ивайло Йошков