Графичната карта… едва ли има друг компонент на компютъра, който да вълнува запаления геймър повече от нея. Как да се любуваш на поредната уникална в графично отношение игра, ако нямаш ускорител, способен да изстиска от нея такова качество, че да ти се завие свят? А когато става дума за графични ускорители в съзнанието на много геймъри веднага блесва култувото име AMD.
Серията Radeon R9 290X на AMD беше дългоочаквано събитие. Влизащите в нея модели са оборудвани с новия процесор Hawaii GPU. Това беше първият наистина нов чип на компанията за доста продължително време – 21 месеца, ако трябва да сме точни. А период от почти две години е много дълъг за геймъра, събиращ с нетърпение всяка нова игра, която излиза на пазара.
Sapphire Tri-X R9 290X е предназначена именно за това съсловие от компютърни потребители. Тя предлага 4 Gb GDDR5 памет и възможности за овърклокинг и 4K гейминг. Картата идва в доста красива опаковка с изрисуван робот и изписани най-важни характеристики, но по-важното е съдържанието на кутията. Всъщност в нея няма кой знае какво освен самата карта – диск с драйвери, документация, един HDMI кабел и два PCI-Express захранващи кабела.
Още с отварянето вероятно ще ви направи впечатление охлаждането на устройството. Повечето графични карти на AMD винаги са били известни с два не дотам положителни факта – те са шумни и загряват. Sapphire обаче елиминират и двата проблема. Наскоро компанията ревизира модела като добави допълнителни вентилатори, които значително подобряват охлаждането на картата. Макар трите 85 милиметрови вентилатора с по 9 перки да изглеждат стряскащо ако се замислите какъв шум може да издава дори само един вентилатор, те са безшумни, и когато затворите кутията на компютъра едва ли повече ще се сетите за тях. Трите вентилатора имат общ контролер, така че се скоростта им винаги е еднаква. Наскоро Sapphire ревизира модела. Производителят добави допълнителни вентилатори, които значително подобряват охлаждането на картата.
Охлаждане
Охлаждащият елемент под тях също крие интересен факт. Всъщност интересното е, че той е само един за разлика от графичните карти на повечето останали производители, които съдържат два охлаждащи елемента. Така този единствен елемент се грижи за охлаждането на всичко – процесора, паметта и схемите за регулиране на напрежението. Охлаждащата процесора основа е свързана с пет отвеждащи топлината тръби. Две от тях се извиват на обратно в основното отделение на охлаждането, а три продължават към другата част на картата. Гъсто наредените охлаждащи елементи около тях осигуряват достатъчна повърхност за отделяне на топлина.
Част от охлаждането се осъществява и пасивно – долната част на картата няма никакъв капак. По този начин топлината не се задържа и се отделя в циркулиращия в кутията въздух. Тук трябва да направим и една забележка – добре е да си осигурите кутия с добра вентилация. Освен това кутията трябва да бъде и достатъчно дълга, защото Sapphire Tri-X R9 290X не е с особено компактни размери и дължината й е 30 см.
За качествата на охлаждането могат много добре да говорят и цифрите. Sapphire Tri-X R9 290X поддържа 36 градуса по Целзий в режим на изчакване и 73 градуса – при натоварване. При натоварване и овърклок температурата се покачва на едва 77 градуса. Трябва да отбележим, че тези цифри дават основание да се помисли, че не е невъзможно вентилаторите да бъдат направени още по-безшумни, като просто се намалят оборотите им, тъй като графичните ускорители работят без проблеми и на доста по-високи температури (около и над 90 градуса по Целзий). Все пак дори при подобно натоварване вентилаторите имат съвсем прилично ниво на шум и ако кутията е на известно разстояние от ухото ви едва ли ще чуете нещо.
Разход на енергия
За подобна карта Sapphire Tri-X R9 290X е и забележително енергоспестовна. В режим на изчакване, картата консумира едва 17 W, при работа с няколко монитора – 52 W, при работа с Blu-ray – 68 W. Средната консумация е 221 W, а най-високата – 316 W. В тази връзка трябва да споменем и други важни решения на Sapphire. Картата има двоен BIOS, който може да бъде превключва с един наистина микроскопичен ключ отстрани на картата. Това променя BIOS-а от режим за бързо стартиране към „бавен” режим за по-стари системи и обратно. Това обаче не променя нищо в софтуерните настройки на ускорителя.
Режими и овърклокинг
Картата разполага и с няколко режима на честотата на процесора, които се включват в зависимост от извършваната работа. При зареден десктоп чипът работи с честота едва 300 MHz, а паметта – със 150 MHz. При Blu-Ray тези стойности се покачват съответно на 440 и 1300 MHz, а при триизмерен гейминг – на 1040 и 1300 MHz. Така без да усещате спестявате електричество и опазвате околната среда.
На няколко пъти споменахме и овърклокинга. Sapphire Tri-X R9 290X има възможност за овърклокинг. Процесорът може да бъде засилен от стандартните 1040 MHz до 1135 MHz (около 9%), а паметта – от 1300 MHZ до 1555 MHz. Това повишава производителността на картата при 3D игрите с около 11%. Така например един бърз тест с Battlefield 3 показа, че овърклокнатата карта достига честота на опресняване 131,7 fps, докато при нормалната работна честота тази стойност спада на 118,5 fps.
Накрая да споменем няколко думи и за последния писък на модата – 4K резолюцията. Да, Sapphire Tri-X R9 290X поддържа тази гигантска разделителна способност. Ако разполагате с 30-инчов дисплей например, спокойно можете да играете с резолюция 2560 x 1600. А в някаква странна ситуация можете да използвате и 3 монитора, за да постигнете главозамайващите 5760 x 1080. Макар да не сме пробвали последното, в интернет се намират много коментари, че дори това не задъхва особено картата.
И така… Sapphire Tri-X R9 290X осигурява мечтаната перфектна графика, съчетавайки висока производителност и иновации. Така че можете да хващате последния 3D хит, да забравите всички притеснения по отношение на графиката и да се съсредоточите над идеята на играта. Защото понякога, загледани в графиката, се случва да я забравим.
Автор: Ивайло Йошков