Глас народен

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Въпреки ограничените си хардуерни възможности и опита да се хареса и на хора извън геймърските среди, Wii бе доста популярна конзола с дузина чудесни ексклузивни заглавия. Достатъчно ли е това обаче, за да бъде обявена платформата на Nintendo за най-великата конзола, създавана някога?

Ако питате мнозинството от онези 2 000 участници в анкета,

проведена съвсем наскоро във Великобритания, те очевидно са съгласни с това твърдение.

Проучването е проведено по поръчка на търговската веригата GAME и от него става ясно, че повечето играчи предпочитат своя Wiimote пред всеки един джойстик, контролер или геймпад.

PlayStation 2, която по принцип се счита за една от най-успешните платформи за всички времена, остава на 4-то място, а Super Nintendo – едва на 7-мо място. Тези факти също заслужват коментар особено на фона на това, че оригиналният ХВОХ, който трудно може да се отличи с някаква особена геймърска стойност е подгласник на Wii в класацията. На трето място английските играчи са поставили PlayStation 3.

Party like it’s 1996

Другият въпрос, на който онези 2 000 анкетирани е трябвало да отговорят е бил коя година е най-знаменателна по отношение на гейминга. Мнозинството от тях се е спряло на 1996 – годината, в която излиза оригиналния Tomb Raider, Crash Bandicoot, Resident Evil, както и FIFA 96, която става първата игра от поредицата, използваща real-time 3D графика.

Подгласник на 1996 г. е 2002 г., която мнозина свързват с дебюта на Grand Theft Auto: Vice City.

“Чудесно е да видиш как заглавия от преди време продължават да носят емоционални изживявания подобно на най-новите хитове”, коментира Крейг Тинг от GAME.

И така, скъпи читатели, Wii… Това ли е наистина конзолата, която трябва да запомним с най-скъпи спомени? Успешна ли беше рецептата на Nintendo? А кои са вашите предпочитани конзоли и платформи? И може би по-интересното – коя наистина е годината, която считате за най-важна и знаменателна за гейм индустрията като цяло и за вашите собствени интереси?

Автор: Александър Рангелов