by PC Mania
След като в предишната част на материала разгледахме кутията, мишката, клавиатурата и захранването на системата с марка Corsair, този път ще надникнем вътре, за да видим как се представя един SSD диск, добра идея ли е да инсталирате водно охлаждане и какви показатели можем да извадим от цялата тази страхотна конфигурация.
Поради бързината си, която многократно превъзхожда вече остарелите твърди дискове, SSD дисковете все повече се налагат като предпочитан компонент за съхранение, както при лаптопите, така и при настолните компютри. Това, което все още ги прави относително слабо разпространение обаче е тяхната цена, която ограничава и капацитета им. Няма съмнение обаче, че SSD технологията се развива изключително бързо и едва ли е далеч времето, когато те ще могат да съхраняват многократно повече информация на съвсем достъпни цени.
Corsair Force 3 SSD е solid state disk трето поколение от Force серията и първи модел, в който компанията използва едновременно контролера SandForce SF-2200 и SATA III интерфейс. Моделът се предлага в няколко различни версии – от 60GB, 90GB, 120GB, 180GB, 240GB и 480GB в зависимост от нуждите и бюджета на потреителите. При нас на разположение за тест е 60-гигабайтовата версия на модела, която има скорост на четена 550 МВ/s и скорост на писане 490 MB/s.
Първият тест е с помощта на програмата HD Tune, която измерва времето за трансфер и достъп до информация на диска, както и натоварването на процесора при същите процедури. Най-близко като капацитет и характеристики до диска на Corsair е SSD диска Crucial C300 64GB SATA III, който ще използваме за сравнение. Резултатът от HD Tune обаче е категорично в полза на Corsair Force 3 – там той постига 727 пункта, докато Crucial C300 остава далеч назад с едва 582 пункта.
Същата сериозна разлика се отчита и при диагностичните тестове с AIDA64, където Corsair Force 3 постига 562 пункта, а Crucial C300 само 372.
Крайният потребител вероятно би се заинтересовал от показателите, които отчита програмата ATTO, тъй като тя е надежден източник относно реалните скорости на четене и писане на диска. Corsair Force 3 постига 552 MB/s скорост на четене и 468 MB/s скорост на писане. При Crucial C300 показателите отново са по-скромни – 369 MB/s скорост на четене и 212 MB/s скорост на писане.
Освен тези бенчмарк програми другият начин, по който може да измерим производителността на SSD диск в реални условия е времето за зареждане на дадена програма. Най-добре това става със самия Windows 7. При Corsair Force 3 буут времето на операционната система е 17.3 секунди, докато Crucial C300 ще ви отведе от пускането на компютъра до началния функционален екран за 19.6 секунди.
Повишената производителност на SSD дисковете спрямо традиционните твърди дискове не може да се отрече. Причината, поради която технологията не е чак толкова разпространена е свързана с високата цена, но точно тук идва серията Force 3 на Corsair, която е създадена, за да осигури по-високи скорости на приемлива цена. SandForce SF-2281 контролерът е напълно достатъчен, за да направи диска конкурентоспособен на останалите SATA III SSD модели. Въпреки че показателите категорично говорят в полза на Force 3 във всяка една категория, най-голямо предимство той има при зареждането на програми в реални условия, където е по-бърз от конкурентите SSD дискове и направо отвява традиционните твърди дискове.
Без съмнение водното охлаждане е изключително интересен и специфичен елемент от конфигурацията на един геймърски компютър. Въпреки това немалка част от потребителите са скептични относно използването на такова поради две причини – високите разходи, които трябва да направите, за да се оборудвате с качествено водно охлаждане и потенциалните щети, които то може да нанесе, ако нещо се обърка. За щастие на пазара съществуват предложения от известни компании, които представляват затворени модели без реална опасност за разлив. В момента Corsair е практически едноличен лидер на пазара на фабрични водни охлаждания, като досега компанията предлагаше моделите H50 и H70. Новото Corsair H60 е точно такова водно охлаждане, чиято висока съвместимост го прави потенциална придобивка за практически всеки един процесор, който все още не е безнадеждно остарял. Охлаждането е съвместимо с Intel 775, 1155, 1156 и 1366, както и с AMD AM2 и AM3.
Подобно на всеки друг продукт на Corsair, H60 също се предлага със сериозен комплект аксесоари. В кутията откриваме самото охлаждане, един 120милиметров вентилатор, плочка за Intel процесори и скоби за AMD процесори, помпичка и стандартната документация.
Инсталацията на Corsair H60 всъщност не е толкова трудна, колкото някой незапознат с водните охлаждания би си помислил. Подобно на предните Н50 и Н70 модели, Н60 също се състои от два основни елемента: радиатор и помпа, които са свързани чрез две гъвкави тръби, по които протича течността. Заедно с това в конфигурацията влиза един 10-милиметров вентилатор с 1700 RPM, който отново е с марка Corsair и има шумова стойност от 30.2 dBA.
Самото охлаждане е доста компактно и заема много по-малко място, отколкото типични големи CPU охлаждания като Noctua NH-D14 например. Това определено е добре, тъй като веднъж инсталирано, охлаждането ще заема малко място и така няма да се налага да се чисти прекалено голяма повърхност. Горната му плоча е от черна пластмаса с логото на Corsair върху нея, а базата е медна и се държи на осем винтчета. Хубаво е, че предварително е поставена и термо паста и е защитена от пластмасово капаче. Радиаторът също е много компактен и веднага се отличава от масивните 3х120мм модели, които най-често съпътстват подобни охлаждания. От едната му страна има четири дупки за евентуален 120-милиметров вентилатор. Ако махнете пластмасовия капак на радиатора ще видите платката, от която се контролира скоростта на изпомпване в зависимост от температурните стойности.
За тестовете амбиентната температура в помещението е 22 С, а измерванията се правят след работа под натоварване в продължение на 30 минути.
Измерването на температурните стойности с AIDA64 показва, че в състояние на покой Corsair H60 държи системата до 26 С, а при натоварване стойността се покачва до 46 С. За сравнение при H50 температурите съответно са 27 С и 48 С, а при H70 – 26 С и 44 С. При фабрично охлаждане на Intel процесорът е с температура 38 С при покой и 59 С при натоварване.
Шумовите стойности на Corsair H60 отново са повече от приемливи. Охлаждането регистрира едва 29.2 dBA, докато сродните модели H50 и Н70 имат съответно 32.8 dBA и 35.5 dBA. Важно е да отбележим, че благодарение на новия си дизайн вентилаторът на H60 работи на пълната си RPM мощност.
Corsair H60 е отличен продукт, който съчетава компактни размери с изненадващо висока производителност. Охлаждането изглежда чудесно и работи по същия безупречен начин. Ресната инсталация е нещо, което заслужава специално внимание, а ниското шумово ниво трябва да бъде поощрено.
Оригиналната Corsair Vengeance памет бе доста бърза и изглеждаше много добре. За да разнообрази серията, компанията пусна още един нисковолтов модел, наречен Corsair Vengeance LP (съкращението идва от low-profile). Тази 8-гигабайтова памет (две плочки по 4GB) работи на изключително нисък волтаж, едва 1.35V, поради което не е изненадващо да видим стандартен тайминг от 1600@9-9-9-24. Нископрофилният дизайн на паметта определено е полезен, тъй като все повече хора използват огромни CPU охладители, а в случая Vengeance LP e достатъчно ниска, за да не заема излишно място в кутията.
Ниският волтаж на модела позволява оувърклокване на паметта, което ни дава допълнителна мощност. Това, което е постижимо на практика е покачването на волтажа до 1.4V, в резултат на което таймингът се променя от 9-9-9-24 на 8-9-8-24. Втори успешен опит до 1.5V вече успява да свали резултатите до 8-8-8-24, което вече е наистина добре. За сериозните ентусиасти има и една финална опция – качване на волтажа до 1.65V. Всъщност тук имате две възможности и е въпрос на лични предпочитания и съображения коя ще изберете. В резултат на това може да постигнете 1600@7-8-7-24 или 1866@10-11-10-27. Независимо от това кой вариант ще предпочетете хубавото е, че имаме SandyBridge тип памет, която може да се оувърклоква толкова добре.
Тестът с AIDA64 е доста показателен за реалните възможности на тази памет. Vengeance е на едно ниво с LP G.Skill и изостава съвсем малко от Sniper Ripjaws X, но имайки предвид, че фабричната му настройка е едва на 1.3V и че може да клокнете този волтаж за допълнителна производителност, това е повече от отличен показател. Същото се отнася и за теста под PC Mark Vantage, където Vengeance LP отново показва, че може да отстоява позициите си спрямо останалите 1600MHz модели, но при по-нисък волтаж. Латентността на Vengeance LP също е добра и изостава минимално спрямо Ripjaws X. Всичко това прави Corsair Vengeance LP 8GB много добро предложение, особено на базата на съотношението „цена-качество“.
След като подложихме на анализ отделните компоненти е време за един финален тест – този в съвсем реални условия с няколко доста взискателни игри. Конфигурацията включва всички досегашни елементи от системата на Corsair – кутия Corsair Graphite 600T, клавиатура Corsair Vengeance K90, мишка Corsair Vengeance M90 , захранване Corsair HX1050, водно охлаждане Corsair H60, 60GB Force SSD диск и 8GB Vengeance LP RAM памет – заедно с мощната AMD Radeon HD 6970.
Що се отнася до заглавията, използвани за тест, селекцията се спря на Mafia II, Battlefield 3 и Batman: Arkham City. При екшъна от трето лице на 2K Czech играта е пусната на максимални настройки и картата няма никакви проблеми с детайлното възпроизвеждане на красивия виртуален свят на Емпайър Сити. На Максималният брой кадри в секунда достига 96, а минималният – 57. Представянето е задоволително, при все че щеше да е добре, ако минималните FPS не падаха под 60, което вече започва да се оформя като стандарт дори за по-силните конзолни заглавия.
Освен че пренява милиони геймъри по цял свят, Battlefield 3 продължава да се използва често като бенчмарк за видео картите. Главната причина за това е, че енджина на играта Frostbite 2 е сред най-напредналите софтуерни продукти, които съчетават динамичен гейм цикъл, среда, която в голяма част може да разрушавате, нескриптирано AI и други ресурсоемки характеристики. На резолюция 1680х1050 и 1920х1080 и максимални настройки играта върви чудесно и няма никакъв проблем с кадрите в секунда – в първия случай максималните FPS са 142, а минималните – 93, докато във втория стойностите са съответно 130 и 84. И в двата варианта резултатите са чудесни. Решени да видим докъде се простират възможностите на Sapphire Radeon HD 6970, увеличаваме резолюцията на 2560х1600 (нещо, което практически няма да ви се наложи на стандартен 22-инчов монитор) и резултатите отново са обнадеждаващи – максималните FPS са 96, а минималните – 54.
Batman: Arkham City е една от игрите, които най-добре демонстрират възможностите на енджина Unreal 3. На 1680х1050 средната стойност на кадрите в секунда достига впечатляващите 219, а минималната – 122. Вдигайки с една степен летвата (1920×1080) отново имаме добри резултати – средните FPS са 183, а минималните 107. И в двата случая играта върви чудесно при максимални настройки.
Няма съмнение, че Corsair е един от лидерите в производството на компютърни компоненти и периферия и усърдните ни тестове в последните две седмици потвърждават това впечатление. Независимо дали става въпрос за елегантна мишка, масивна кутия за сериозни геймъри или уникално водно охлаждане, продуктите на компанията се отличават с високо качество, безкомпромисни резултати и надеждност. Част от тях могат да се ползват от всеки РС потребител, докато други са предназначени преди всичко за ентусиасти, които имат специално отношение към конфигурациите си. И в двата случая обаче няма да сбъркате, ако решите да се насочите към някой от компонентите с логото на Corsair.
Автор: Филип Станиславов