by PC Mania
Вlack Moon Chronicles (съкратено BMC) е поредната стратегическа игра, дело на французите от Cryo. Тя попада в категорията на хибридните стратегии, тъй като съчетава в себе си реалновремеви битки и елементи от класическите походови стратегии. Подобни игри често впечатляват играчите, най-вече с алтернативния си геймплей. Това означава, че независимо дали си падате по StarCraft или по Heroes of Might&Magic, си струва да пробвате и BMC. Силна страна на играта е превъзходната фентъзи атмосфера.
Древно магическо кралство е раздирано от конфликти между четирите Велики Сили – Светлината, Империята, Справедливостта и Черната Луна (на френски Lune Noire, което е и оригиналното заглавие на играта). Често в битките между тях се намесват и други играчи – елфи, джуджета, орки, гиганти. Бандити, демони, живи мъртъвци, ужасяващи дракони и гигантски фантастични чудовища тормозят изтерзаното население. В тази доста нажежена обстановка на сцената се появява Wismerhill – млад авантюрист с доста съмнителна репутация. Въоръжен с пламтящ огнен меч, той преследва слава и богатства, воювайки на страната на “силните на деня”. Wismerhill е избранник на съдбата – герой от древно пророчество, покровителстван от боговете на вятъра, хитър и безскрупулен. Сигурно вече се досетихте, че това е вашият човек. Но такъв симпатяга никога не остава без приятели и в течение на играта ще се запознаете отблизо с великана Ghorghor Bey, изгубения самурай Murata и сукубата (женски демон-прелъстител) Hellaynnea. Тази забележителна компания отново доказва старата поговорка “краставите магарета през девет дерета се намират”.
Но само добрата фабула не е достатъчна за създаване на хитова стратегическа игра. Това, което винаги е било най-важно, е геймплеят. Играчът сформира свои легиони и ги придвижва по картата, подобно на много класически походови стратегии. Вашата крепост е основен източник на армии и ъпгрейди, като за всичко това ви е необходим един-единствен ресурс – доброто старо всесилно злато. Приходите в скромния ви бюджет са най-вече военна плячка, като в хода на кампаниите често ще трябва да избирате между златото и честта (например дали да реквизирате стадата на беззащитните селяни). Интересното е, че никой не ви задължава да се правите на “добро момче” – няма да стигнете далече, ако не успеете да се вживеете в ролята на непредвидимия Wismerhill, който понякога се държи като бандит, а друг път – като благороден рицар.
Битките са реалновремеви, като играчът има единствена задача да контролира армиите си и не се затормозява със строеж на база и събиране на ресурси (подобно беше положението и в Rage of Mages). Любопитно е, че по някакъв магически начин вашите герои са навсякъде едновременно – независимо кой легион влиза в битка в някой затънтен ъгъл на картата, Wismerhill и тайфата му винаги са в центъра на събитията.
Впечатлен съм от огромните мелета, които се получават – при някои битки участват до 4000 бойни единици!!! При такава цифра дори най-мощните компютри се задъхват, но пък илюзията за кървава средновековна война е почти съвършена. Многообразието на съществата също е внушително – цифрата е 80. Стрелци, пехота, кавалерия, магьосници, обсадни кули, катапулти, дракони, симпатични зелени чудовища, балисти, тарани за разбиване на крепостни врати…
За съжаление, точно тук се появяват и доста издънки. Не е предвидена опция за fog of war и съответно отпада всякаква нужда за разузнаване и откриване на вражеските позиции. Pathfinding също явно е неприлична дума за французите – често вашите войски започват да се лутат като мухи без глави, заклещват се в някоя ливада или просто застават някъде и отказват да се включат в битката. Най-големият пропуск без съмнение е липсата на multiplayer-игра. Учудващо е, че в наши дни, когато мрежовата игра е достъпна за всички, въобще се издават single player стратегии. Точно multiplayer-ът е причина за успеха и популярноста на игри като StarCraft, които месеци наред се задържат на първите места в класациите.
Наред с тези недостатъци в BMC има и доста свежи хрумвания. Например знаменосците, които повдигат духа на бойците от собствената си армия и съответно се превръщат в най-примамлива цел за враговете. Подобно на ролевите игри, вашите армии и герои трупат experience points и повишават показателите си. Мисиите също са много разнообразни.
Предвидени са пет кампании –
въведение и по една за всяка от Великите Сили, като трудността непрекъснато нараства. Във всяка следваща кампания ще трябва да си изработите нов боен стил, съобразен със силните и слабите страни на вашите нови приятели…
Светлината – елитно войнско братство. Въпреки благородното си име те често плячкосват и грабят мирното население като обикновени бандити. Официално са в съюз с Империята, но лидерът на Светлината – Fratus Sinister има амбицията да узурпира трона. Техните магьосници владеят огнените стихии.
Империята – дори в тези кризисни времена, тя е запазила много от древната си мощ. Имперските генерали са прочути с войнските си умения и са най-опитните пълководци. Самият император Haghendorf I взема участие в най-важните битки, възседнал огромен червен дракон. Земната стихия, драконите и гигантските Левитани са най-страшните оръжия на империята.
Справедливостта – рицари-паладини, воюващи на страната на Доброто. Твърдо вярват, че Бог е с тях и никога не отстъпват пред враговете си в битка. Техен лидер е Prince Parsifal, прочут като най-великия герой на всички времена. Божествените архангели и Водните стихии са доказателство за могъществото на Братството на Справедливостта.
Черната Луна – това пък са “лошите”. Армии от съживени мъртъвци, комбинирани с орки, тролове, гиганти и всякакви същества на мрака. Предпочитат да воюват с голямо числено превъзходство пред врага и използват черна магия. Техен лидер е архимагът Haazheel Thorn – некромансер, почитан като бог от последователите си. Освен това са зелени, а това винаги е предимство…
Black Мoon Сhronicles е по-добра от Saga, но определено има много недостатъци. Все пак Cryo трябваше да направят опция за multiplayer и да премахнат бъговете в единичната игра. Можем само да се надяваме на подобаващ patch в близко бъдеще, но вероятно няма да ни огрее…
Автор: Боян Спасов