by PC Mania
Преди няколко дни на страниците на сайта се оформи поредната динамична дискусия, която този път бе свързана с анонса на Lollipop Chainsaw. Стимулиран от интересните и противоречиви коментари, аз също се замислих какво наистина означава оригиналност и какви са тенденциите, които определят подхода на разработчиците както на игри, така и на развлекателни продукти като цяло, към темите и жанровете.
Откъде да започнем?
Най-напред трябва да отбележим, че “оригиналност” не значи единствено и само експлоатацията на нови концепции, чиято често пъти единствена и доста съмнителна стойност е това, че досега не са прилагани на практика. “Оригиналност” означава още тълкуването, комбинирането и модифицирането на вече съществуващи елементи по начин, който да създава качествено нов и успешен продукт с определена артистична и развлекателна стойност.
Ако погледнем към гейм индустрията зомбитата не са оригинални елементи, тъй като вече сме ги срещали в безброй игри от най-различни жанрове. Серията Left 4 Dead на Valve обаче постигна страхотен успех, гарант за който бе изпипания ко-оп геймплей и ясното съзнание, че това не е игра, която може да спечелите самостоятелно и отнасяйки се към съотборниците си като към безполезни човечета, които единствено могат да ви лишат от по-висок точков резултат. Така серията Left 4 Dead се превърна в едно от най-популярните заглавия от последните години, защото въведе интересен геймплей, смесвайки иначе до болка познати елементи като шутър от първо лице, хорър, ко-оп и…. зомбита.
Само преди няколко месеца геймърската общност изпадна в странна смесица от шок, любопитство и очакване от дебютния трелйър на новата игра Dead Island. Показващ драматична история на забавен кадър и в обратен ред, той се превърна в един от най-гледаните и обсъжданите клипове в специализирани сайтове, списания и сред феновете. Някои уважавани критици дори стигнаха до там, че да обявят все още неизлязлата игра на Techland за провал, защото “колкото и да е добра, тя никога не може да достигне емоционалното въздействие от трейлъра”. На свой ред при трейлъра на Dead Island онова, което впечатли хората и ги накара да дискутират масово новото заглавие бе неподправения и дори вцепеняващ елемент на семейна трагедия, показан на забавен каданс. А както видео клипа, така и играта, съдържат… зомбита.
Какво мисли Суда-сан?
Ако се върнем към конкретния пример от новината, можем смело да твърдим, че игра с марката Suda51 заслужава да бъде определена като “интересна” и “оригинална”, тъй като зад нея стои името и творческата визия на един от най-успешните и уважавани дизайнери от последното десетилетие. Създател на всепризнати хитове като No More Heroes, Гоичи Суда отдавна е доказал, че има нестандартен поглед и умее да вижда различното дори в тривиални елементи. Доказа го и последното му засега творение – излязлата само преди месец Shadows of the Damned. На пръв поглед и тя е игра като всяка друга – изглед от трето лице, управление на инвентара, елементи на Resident Evil (благодарение на присъствието на друг визионер като Шинджи Миками) и сериозни дози насилие. Или с други думи, нищо, което вече да не сме видели в безброй заглавия.
Онова, което обаче превърне Shadows of the Damned в успех и накара критиците да я нарекат “невероятно изживяване, което всеки с чувство за хумор и афинитет към богати като геймплей игри трябва да опитат възможно най-бързо” бе начина, по който Гоичи Суда успя да съчетае отделните елементи: хорър, екшън, сексуални намеци, уникална атмосфера, нестандартни хрумвания, блестящо озвучение, солиден геймплей и добра графика. Взети поотделно, тези компоненти трудно могат да се определят като “оригинални”, но събрани по правилния начин те могат да положат основата на успешна и пленяваща игра.
Copy/paste по холивудски
Но нека за момент да напуснем света на игрите и да се пренесем в Холивуд. Гледали ли сте филма Equlibrium от 2002 г., в чийто актьорски състав личи вече известното име на Крисчън Бейл, както и това на Шон Бийн (“Властелина на пръстените”, “Игра на тронове”? Това е една продукция, която също няма как да се определи като “оригинална”, ако критерият е единствено и само наличието на невиждани и неексполатирани досега елементи. От друга страна обаче Equilibrium е отличен пример за това как даден продукт не бива да бъде оценяван по-ниско заради липсата на оригиналност. Той представлява една интересна комбинация между филмите Fahrenheit 451 (1966), Ninteen Eighty-Four (романът на Оруел е от 1949, а филмови адаптации има през 1954, 1956 и 1984), и The Matrix (1999), плюс щипка от класиката The Wizard of Oz (1939) за цвят. Това, което обаче има значение е не колко оригинални са идеите, а колко добре е работено с наличния вече материал и как той е обработен така, че да ни каже нещо ново и да ни накара да се почувстваме по различен начин. А в Equilibrium това е направено блестящо и дори плашещо добре.
Интересна тенденция, както за гейм индустрията, така и за развлекателния бизнес като цяло е все по-малката склонност на продуценти, режисьори и разработчици да приемат нови и оригинални проекти. Ако погледнем пазара на видео и РС игри от последните 3-4 години, ще установим, че сигурно поне 80 процента от него се доминират от известни поредици и продължения, които често се отличават само по поредната цифра или подзаглавие. Това не означава непременно, че новаторското мислене е на изчерпване, защото новата версия или част също може да обогатява продукта, да му придава допълнителни качества и да го съобразява с конкретни нужди и интереси на пазара. С други думи, “оригиналността” е рядка суровина, която се добива трудно, но от която един опитен майстор може да извае най-различни образи, продукти и – в крайна сметка – печалби.
И така, какво е оригиналност?
Нима някой може да обвини Modern Warfare 3 или Battlefield 3 в оригиналност? Същото може да се каже за още десетки заглавия от различни жанрове и платформи. Но това едва ли ще попречи на милиони геймъри по цял свят да дадат парите си за предстоящите заглавия на Activision и Electronic Arts. Оригиналното не винаги се цени и често пъти посредственото става комерсиално: затова слабата Sniper: Ghost Warrior успя да реализира един милион печалби, смесвайки магически думички като “шутър”, “снайпер” и “графика”, а иновативното и стилно приключение Enslaved: Oddysey to the West се провали на пазара. Ако сте сред ценителите на “оригиналното” в най-чистия му вид, със сигурност не бихте посегнали към нито едно от тези заглавия. Но тогава вероятно не бихте играли на почти никоя игра, нито пък бихте посещавали често киносалоните. Не е възможно да откриваме топлата вода всеки ден отново и отново. Истинското доказателство за майсторството на един режисьор, писател или гейм дизайнер е как работи с идеите, как подхожда към тях по уникален свой начин, какъв прочит прави на съществуващи теми и мотиви и как ни потапя в създадения от него свят. И ако след първото потапяне се върнем отново за още и още, то значи творецът е успял в скромната си мисия.
Автор: Иво Цеков