Преди много, много, ама наистина много години, ми попадна една статия с технологична насоченост в един вестник. По това време вестниците още бяха черно-бели и хората дори си ги купуваха, така че ви става ясно колко отдавна е било. В нея за пръв път се сблъсках с термина терабайт – пишеше, че това била една от най-големите мерни единици за памет и към тогавашния момент интернет е няколко терабайта. Целия интернет – само няколко терабайта.
А днес седя, закачил устройство с размери 205 х 125 х 34 мм към компютъра си, което има общ обем 1,5 ТВ. Разбира се, харддискове с такъв размер на паметта не са нещо кой-знае колко ново, но лично аз за пръв път пипам такова чудо на съвременната техника. Оттам и лиричното отклонение.
Както вече сте разбрали, TEAC HD-35PU е преносим външен харддиск с обем 1,5 ТВ, макар че на практика ще можете да ползвате само 1,36 от тях. Така и не разбрах къде точно се крият загубените байтове, защото ме заболява главата от математика, но така или иначе и това е един доста солиден размер. Ако се съди по тазмесечната ни анкета, на мнозина от вас ви се иска точно такъв.
Като изключим размера, дискът е горе-долу стандартен като характеристики – време за достъп до данните 9,5 секунди, 7200 RPM скорост на шпиндела и тегло от 1,9 кг. Устройството тежи почти колкото нетбук, но в комплекта има специална поставка, за да стои прав, ако няма да го разнасяте много. За разлика от други външни дискове, на този не му стига само токът от USB порта, а трябва да бъде включен в контакт. Говорейки за портове, HD-35PU работи с USB 2.0 интерфейс, но от любопитство го свързах с един стар компютър с USB 1.0 и там срещнах известни проблеми с разпознаването му, така че го имайте предвид.
На кутията се мъдри и един (също сравнително стандартен) надпис MTBF – 100,000 POH, което се разшифрова, грубо казано, като време до прецакване – сто хиляди часа във включено състояние. Според мен това трябва да ви стигне за предостатъчно работа, поне докато не ни се наложи да учим поредния сложен термин за обем.
Автор: Пламен Димитров