
Lady Popular е интересен феномен, сякаш основно предназначен за по-нежната част от геймърите. Дали наистина е така обаче?
През последния месец пред очите ми се разиграха какви ли не сценки с главен герой – браузър играта на XS Software. Двете ми сестри – близо два пъти по-малки на години от мен (а често и на акъл) – се скупчват над лаптопа вкъщи, започват да играят на Lady Popular и да издават специфични крякащи звуци от типа на – „Искам тая рокля!“, „Не – предпочитам да е без деколте!“,“Дай ми мишката!“, „Ааааа!“. В такива моменти човек няма какво друго да направи, освен да ги изгледа със съчувствен тон и да промълви едно тихо „…“.
Дори в офиса не веднъж и два пъти съм мяркал шефката ми да прави пластични операции на своя виртуален аватар в Lady Popular в опитите ми да й пробутам поредното глупаво извинение, само и само да се измъкна от работа преди 17:00.
Когато обаче видях и майка ми да се промъква на пръсти в хола, за да види каква е тая игра, в която двете й животинчета прекарват по цял ден, чашата преля. Очевидно е, че и аз няма да остана по-назад. Затворих се в стаята, пуснах райбера и щорите и написах ladypopular.bg в браузъра си.
Секунди по-късно – розова светлина обля лицето ми
Ето я играта, в която всичките ми приятели, които са (или искат да бъдат) от женски пол прекарват времето си. Най-накрая и аз ще видя на какво се дължи тази масова истерия. „Изберете вида на вашата Лейди“, подкани ме играта. Протрих доволно ръце. Големи очи – да! Големи устни – колкото се може повече! Име… Започнах да ровя в съзнанието си за възможно най-идиотските женски имена. Букетка? Не. Марулка, Семка, Сърнела, Чайка, Ягода? Не! Трябва ми нещо „по-така“, нещо секси, нещо, което да съответства на коефициента на интелигентност на три блондинки, събрани накуп. Кокона – ето го моето име! Клик!
Воала – Лейди Кокона е вече факт
Време е приключението да започне, време е да я превърна от просто селско момиче в умна, талантлива и успешна жена. Намерих й жилище, помогнах й да се изнесе от тях . Заведох я в мола на шопинг и й купих нови дрешки, позволих й да си хапне сладолед… Погледнах часовника – бяха се минали 3 часа. Лицето ми порозовя. Изключих компютъра. Добре, признавам – зарибяваща е, дори продължавам да я играя в свободното си време, развивам интелекта на Кокона, гледам да не трупа излишни килца и какво ли още не. А добрата новина е, че все още не съм почнал да се обличам в розово.
С нейните геймплей достойнства обаче няма да ви занимавам – те са описани надълго и нашироко от моя колега, Свилен Енев, в ревюто на Lady Popular. В случай, че вече сте прочели неговата статия, но все още се чудите дали да играете на тази игра, тъй като сте убедени, че тя е предназначена единствено за женската половина от геймърите, ето няколко мои прозрения, поради които и момчета могат да разцъкват Lady Popular:
– Ако имаш гадже, но искаш да се отървеш от него, за да отидеш да пориташ футбол с приятели – покажи му играта. Изчакай да видиш дали на лицето му ще се изпише характерния поглед на вманиачаване, придружен от тихото възклицание „Уууу“, след което можеш да си сигурен, че ще имаш поне няколко часа (дори дни) спокойствие.
– Ще можеш да впечатлиш жените около теб, цъкащи Lady Popular, с познания за играта, както и да им даваш ценни съвети какво да правят. Мислиш, че не можеш да намериш такива? Надникни в компютъра на Сашка в часа по информатика или се опитай да видиш какво прави колежката ти Надя, когато си мисли, че никой не гледа в монитора й, и ще се убедиш, Lady Popular манията тресе почти всяко едно момиче, имащо досег с компютър.
– Ако мъжете са от Марс, а жените – от Венера, то с Lady Popular буквално ще кацнеш на втората най-близката до Слънцето планета. Ще получиш ценни прозрения за това какво иска нежния пол, какво го вълнува, какво харесва. Ще се научиш да го разбираш по-добре!
– Или в крайна сметка – ако ти е писнало да коляш орки и елфи, да кръстосваш космоса с гигантски кораби или да редиш пасианси в офиса, винаги можеш да пробваш нещо по-различно, като Lady Popular. Зарибявка е.
Убедих ли ви? Тихо – остава си между нас. Очаквам ви на модния подиум.
Автор: Петър Йорданов