by PC Mania
Преносът на даден продукт от една индустрия в друга винаги е съпроводен с определена доза риск. Любимата ви книга може да се окаже адаптирана като безобразен ТВ сериал, а марките често се използват само за бърза печалба, без да се взима предвид желанието на публиката. Връзката между филмите и видео игрите винаги е била една от най-трудните и непридвидими. Повечето игри, направени по филмов лиценз, се оказват тотални провали, но същото може да се каже и за обратния процес.
Матрицата на посредствеността
Играта Enter the Matrix бе пусната в деня, в който втората част на киносагата с Киану Рийвс се появи на екран. Но въпреки невероятната популярност на филма и факта, че неговите автори изписаха сценарий от 244 страници за играта, тя се превърна в провал. Защо?
В голямата си част игрите по филми се обречени от самата си природа. Те са преди всичко интелектуални полуфабрикати, продукт на маркетинговата стратегия на някоя компания, а не самостоятелен и стойностен проект. За да се появят навреме с филмовата премиера, те стават жертва на притискащи срокове, които нарушават целостта на работата и намаляват качеството. Бидейки първоначално продукт на чужд труд, игрите ограничават своите разработчици, които са принудени да се съобразяват с желанията на киностудиото, дори това да е в ущърб на продукта. С други думи, ако сте гледали филма, спокойно може да пропуснете играта. А с две думи – Terminator Salvation. За съжаление пренасянето на екшъна от монитора на големия екран може да е също толкова некадърно.
Бол. Уве Бол
A Boll KG Production. С появата си на екрана тези начални надписи стряскат всички трезвомислещи кинолюбители и критици. От своя дебют на големия екран през 2003 г. с The House of the Dead Уве Бол си спечели омразата на милиони хора по цял свят, но напук на това той успя да си създаде пазарна ниша, която се оказа доста печеливша.
До адаптацията на шутъра на Sega Бол води кротко съществуване като автор на няколко нискобюджетни заглавия, които няма как да сте виждали, освен ако в миг на безсъние не сте посегнали към кабелната ви телевизия. Но в тези безметежни за широката публика времена в главата на немеца постепенно узрява пъклен план. Трупайки ценен опит той успява да се представи пред наивните холивудски среди като истински режисьор и да експлоатира до край прекомерната щедрост на родината си.
Холивуд често прибягва до чужди страни, които предлагат по-благоприятни условия за снимане на филми. Затова когато Бол представя впечатляващите си планове, които са добре подплатени финансово, публиката го приема насериозно. Всъщност той използва крайно благоприятните немски закони, които предоставят сериозни облекчения на инвестиращите в киното. Според тях всеки, който иска да създаде филм, може да вземе безлихвен заем при изгодни условия, а в последствие трябва да плаща данъци, само ако филмът се окаже печеливш. Така хер Бол привлича и сам използва десетки милиони, щедро отпуснати от родината му. В замяна неговата компания е регистрирана в Германия, наема местни работници за нискоквалифицирания труд, а лентите му се водят немско производство.
След провалът на The House of the Dead обаче никой не очаква Бол да се задържи дълго на сцената; обикновено подобни ужасяващи дебюти обричат авторите си на творческо забвение. Вместо това „режисьорът” се завръща с второ заглавие по видео игра, което този път дори включва актьори, за които все пак някой е чувал. Това не пречи на Alone in the Dark да се превърне в нова катастрофа и да спечели само 5 милиона при над 20 милиона бюджет. За следващите му „проекти” дори няма смисъл да говорим.
Истината е, че Уве Бол не е лош режисьор в същинския смисъл на думата. Той просто не е режисьор. А е лош, защото дори няма намерение да направи смислен филм, да не говорим за добър такъв. Това, от което той се нуждае, са 90-минутна целолуидена лента и група инвеститори.
WoW на големия екран – мисията невъзможна
Един от лицензите, които Уве Бол отчаяно се мъчеше да получи, но не успя, бе именно този за филм по свръхпопулярното ММО на Blizzard. Изглежда шефовете на компанията трябва да приемат, че са се отървали леко и повече да не насилват късмета си. World of Warcraft може и да е хитова игра, но има поне няколко причини, които ще попречат филмовата й адаптация да постигне същия успех.
Най-напред, от появата на филма по Dungeons & Dragons изминаха вече девет години, а геймърите все още не могат да се отърсят от неприятното чувство. Това също бе високобюджетна продукция – 45 милиона долара през 2000 г. си бе сериозна сума – базирана на друга много популярна RPG игра. Въпреки това филмът се прие изключително слабо както от феновете на играта, така и от киноманите. Слабото представяне на Джереми Айрънс и компания и нелепата история, тотално несъобразена с правилата и сюжетите на играта, не помогнаха с нищо.
Втората причина е доста проста – малко аритметика. Според прогнозите продукция като WoW ще има бюджет около 100 милиона долара, а рекламната кампания може да ги увеличи значително. Дори и да приемем, че всеки един потребител на играта си купи билет от 10 долара, това няма да изкара проекта на печалба. А като се има предвид, че това е практически невъзможно, а и че част от абонатите просто не ходят на кино, потенциалната аудитория, а оттам и приходите се ограничават значително.
Най-сетне, World of Warcraft не е The Lord of the Rings, въпреки че мнозина сравняват двата продукта. Поколения наред четяха книгите на Толкин, преди да се появи адаптацията на Питър Джаксън, така че тя имаше потенциално голяма аудитория още преди да се появи. Освен това WoW практически няма сериозен сюжет, който да бъде претворен в драматична история на големия екран. Да, играта е забавна, но повечето геймъри предпочитат да се съсредоточат върху развиването на героя и битките, а многото безсмислени куестове допълнително опростяват историята. Така изглежда, че за всички ще е по-добре единственият екран, на който феновете да се наслаждават на WoW е този на домашния им компютър.
Има ли изход от това?
Изглежда, че хора като Уве Бол, който съсипват целенасочено популярни гейм марки, и недомислени проекти като D&D обричат възможността да видим качествен филм по видео игра. Това обаче не означава, че не са възможни и приятни изключения. Първият филм по Tomb Raider вече показа, че популярната игра, подплътена с хващаща окото актриса, може да привлече феновете в киносалоните.
Авторите на някои от най-популярните игри от последните години продължават ревниво да пазят своите отрочета от големия екран. Rockstar Games упорито отхвърлят идеите за филм по GTA, а от Bungie нееднократно са заявявали, че не искат марката Halo да се продаде в Холивуд. Дори в близко бъдеще да е малко вероятно да видим филм по тези игри, ако бъдат добре изпипани, подобни продукции могат да постигнат успех.
Пример за това е и флагманът на PlayStation 3 – Metal Gear Solid 4. Една от най-хитовите игри за последната година – освен със страхотен геймплей, тя се отличава и с дълга и интересна история. Авторите й предложиха над 90 минути анимирани сцени, които сами по себе си са достатъчни за сглобяването на цял филм. Хидео Коджима обаче обяви, че ако такъв се появи, това ще стане най-рано през 2011 г.
Проблемът е, че докато нещата не са напълно изпипани, най-добре е гейм компаниите да се въздържат от филмови адаптации. Лицензите за повечето игри са относително ниски и студиата в Холивуд не се колебаят много, преди да ги купят. Тъй като филмите по видео игри нямат твърдо обособена ниша, както гейм компаниите, така и киностудиата разчитат на еднократни попадения – едните предлагат продукта си без особени надежди, но пък срещу известно заплащане, докато другите са доволни, дори ако само излязат на минимална печалба. На свой ред, филмовите компании търсят бърза печалба, като отдават лицензите си за видео игри.
От всичко това обаче страдат геймърите, които на всеки няколко месеца получават нова порция холивудски бълвоч или виждат как поредната им любима игра е превърната във визуално наказание, заклеймявано от всички.
Автор: Иво Цеков