Видеокарта: Gigabyte GeForce GT220

Gigabyte GeForce GT220 (GV-N220OC-1GI) използва новия 40nm GT216 чип, представляващ подобрена версия на GT200b (55nm) чипа, характерен за GeForce GTX видеоускорителите. GT216 е представител на новата фамилия 40nm чипове на nVidia, която се състои от три члена с различен брой изчислителни и обработващи блокове. Засега 40nm чиповете са предназначени за продукти от нисък и среден клас. В средата на годината новите чипове се появиха в мобилните компютри (където най-силно се усеща намалената консумация на енергия вследствие от по-фината производствена технология) и в настолните модели на големите производители, а вече се предлагат и във видеоплатки за масовия потребител.

Забавянето най-вероятно се дължи на затрудненията на фабриката TSMC с осигуряването на достатъчен брой 40nm чипове. Очаква се до края на годината да се появи още един 40nm GT200 чип с производителност, близка до тази на сегашните 55nm GTX285. Чиповете от следващо поколение (40nm DX11 GT300 “Fermi”) няма да навлязат в средния и нисък сегмент преди средата на следващата година и затова дотогава се очаква GT200 серията да премине изцяло на 40nm (някои производители на видеоплатки вече се оплакват, че nVidia намалява доставките на сегашните 55nm чипове).

GT216 е изграден от 486 милиона транзистора, заемащи около 100 кв.мм площ, като платките GeForce GT220, работещи на препоръчаните тактови честоти, са с консумация около 58W (съответно без допълнителни захранващи конектори). Подобренията спрямо GT200/b са в областта на DirectX и блокът за подпомагане на видеодекомпресията. GT200b чиповете поддържат DX10 (Shader Model 4.0) плюс някои допълнителни функции, които при GT216 са доразвити до пълна DX10.1 (Shader Model 4.1) поддръжка. nVidia не отдават голямо значение на DX10.1 и се фокусират основно върху DX11 (в очакваните GT300) и своите нестандартизирани CUDA (аналог на AMD Stream и на стандартите за извършване на изчисление върху GPU – OpenCL и DirectCompute 10.x/11) и CUDA-базирани PhysX функции. Въпреки това DX10.1 поддръжката е добавена към 40nm GT200, за да не бъдат пренебрегвани спрямо конкурентните продукти на ATI/AMD (Radeon HD3/4), които го поддържат отдавна, но това ще важи само докато DX11 Radeon HD5 серията достигне ниския клас. Практическите ползи от DX10.1 спрямо DX10 не са големи и наистина съществени подобрения в графичната обработка могат да се очакват едва при DX11 приложенията. 40nm GT200 запазват поддръжката на OpenGL 3.2 и OpenCL 1.0.

Блокът за подпомагане на видеодекомпресията (nVidia PureVideo Video Processor) при 55nm GT200/b (VP2) поддържа пълно ускорение на MPEG2 и H.264 (MPEG4 Part10) и частично на VC-1 (Radeon HD4 поддържа пълно и за VC-1). G98 (PCIe 2.0 GeForce 8400GS), въпреки че излиза доста преди GT200/b, използва леко подобрения VP3 (с пълна VC-1 поддръжка), а 40nm GT200 чиповете използват VP4, в който освен VC-1 е добавена и поддръжка за декомпресия на ASP (MPEG4 Part2, използван от DivX). Никой друг GPU чип или чипсет с вграден видеоускорител няма такава функционалност, но това е от значение само за компютрите с много бавен процесор като едноядрен Atom, Sempron или Celeron. Компютрите с Atom процесор рядко използват видеоускорител, различен от този в чипсета им (евентуален 40nm Ion би бил добър „последен” чипсет на nVidia имайки предивд, че Intel не им дават лиценз за QPI/DMI интерфейсите на по-новите процесори), а в новите настолни и мобилни компютри едноядрени процесори се срещат все по-рядко – затова ползата от VP4 ще бъде главно при upgrade на по-стари компютри с по-бавни процесори. За да се активира ASP/DivX ускорението, е необходима поддръжка от драйверите и софтуера на компютъра като все още никой от тези елементи не е готов.

При 40nm GT200 е променен и начинът за предаване на звука при използване на HDMI за връзка с телевизор/развлекателна система. При досегашните GeForce продукти звукът се предаваше от дънната/звуковата платка до видеоплатката чрез SPDIF кабел, който е с ограничен пропускателен капацитет и съответно не се поддържаха всички стандарти и режими за High Definition Audio при Blu-ray/HD DVD. Radeon HD имат вграден звуков контролер (за добро или лошо от най-масовия вид – Realtek) и при работа с HDMI въобще не използват този на дънната/звуковата платка. nVidia избират различен подход – при 40nm GT200 не се използва SPDIF кабел, а звуковите данни се получават от контролера на дънната/звуковата платка директно чрез PCIe 2.0 х16 интерфейса на видеоплатката. По този начин компютърът има един-единствен звуков контролер (което улеснява настройката и елиминира някои потребителски проблеми), но за сметка на това nVidia нямат пълен контрол върху неговата функционалност и драйвери и е възможно да се появят други непредвидени несъвместимости. Засега nVidia поддържат препредаване към HDMI на звуковите формати за компресиране със загуба на информация (качество на звука) и на некомпресиран (и без загуби) 7+1 канален LPCM звук, но не и форматите за компресия без загуба на информация Dolby TrueHD и DTS-HD Master Audio (поддържани в Radeon HD5).

При GT216 oсем Stream процесора (SP) формират един изчислителен модул (Stream Multiprocessor) – също като при GeForce8/9 и GTX200. Три изчислителни модула (общо 24 SP) заедно с един текстуриращ модул (състоящ се от осем елемента за адресиране на текстури и осем за текстурни филтри – текстуриращи двойки) формират блок за обработка на нишки (TPC – Texture Processor Cluster) – също като GT200/b (TPC се състои от общо 24 SP и 8 текстуриращи двойки) и за разлика от G92 (GeForce8/9), които имат по два SM модула в TPC (т.е. 16 SP и 8 текстуриращи двойки). Броят TPC при GT216 е едва два – за разлика от десетте при GT200/b (общо 48 SP, 16 текстуриращи двойки) срещу 10 при GT200/b (общо 240 SP, 80 текстуриращи двойки).

Финализиращите блокове при GT216, също като GeForce8/9/GTX200, се състоят от 64-битов интерфейс за достъп до паметта и четири ROP модула за визуализиране на пикселите. При GT216 броят им е два (общо 128-бита; 8 ROP) спрямо осем (512-bit, 64 ROP) при GT200/b. Препоръчителните тактови честоти на nVidia за GeForce GT220 са 1360MHz за Shader процесорите, 625MHz – за останалата част от GPU-то и 790MHz/1580DDR за паметта (обикновенa DDR3 с обем 512MB или 1GB). Производителността на GeForce GT220 е по-висока от тази на GeForce 9500GT и Radeon HD4650 (с малки изключения) и по-ниска от тази на GeForce 9600GT/GSO, Radeon HD4670 и HD3850 (които в момента са по-евтини от GT220 – с изключение на изчезващите от пазара GF9600GSO).

При GV-N220OC-1GI Gigabyte използват голям вентилатор (което заедно с малката консумация на GT216 води до ниски обороти на въртене и съответно намаляване на шума), а GT216 чиповете работят на по-високи от официално препоръчаните тактови честоти (1566MHz за Shader процесорите, 720MHz за останалите модули на GPU-то и 800MHz/1600DDR за паметта). Платката е с един DVI-I изход (dual-link DVI + VGA), един VGA изход и един HDMI изход. Едновременно могат да се използват два от трите изхода. Поддържа се HDCP. Както всички GT220 и моделът на Gigabyte има няма SLI конектори и официално не поддържа верижно свързване на няколко видеоплатки. Освен PCIe x16 слота не се използват допълнителни конектори за захранване, а платката заедно с охладителя заема пространството не само над своя, а и над съседния PCI/e слот (но въздушният поток не е ориентиран да излиза извън кутията) и е дълга 17 см (което не би трябвало да представлява проблем за никоя кутия). За съжаление въпреки завишените тактови чесоти производителността на GV-N220OC-1GI не успява да достигне GeForce 9600 и Radeon HD4670.

Документацията в сравнение с тази повечето видеоплатки е доста по-подробна, но има още какво да се желае по отношение на някои подробности (за разлика от други продукти на Gigabyte). Gigabyte са направили сполучлив компромис между удобството за потребителите и екологията – основната секция в книжката е на английски и китайски, а на останалите езици (вкл. български) има едностранично описание в стил „пъхни платката в слота и диска в DVD-то” (изглежда французите са по-чувствителни, защото освен едностраничното описание получават и малко по-разширена допълнителна брошура). Освен драйвери Gigabyte са добавили и своята програмка “Gamer HUD Lite” за настройка на тактовите честоти и захранващото напрежение, наблюдение на температурата и натоварването на GPU-то. Платката идва без никакви преходници и кабели (за нормалната й работа не е необходимо нищо допълнително, а самата платка има по един от най-използваните изходи: DVI, VGA и HDMI).

Автор: Стоян Спахиев