by PC Mania
В последните десетина години, водеща тенденция в гейминга са всяческите опити на разработчиците да създадат реалност за колективно преживяване и споделяне, някакъв вид multiplayer. Пример за това са както типичните MMORPG игри като WOW или MU Online, опитите за виртуална реалност – Second Life, а също така и co-op игрите като Army of Two и Watchmen и online шутъри като CS. Но докато при тях основната идея е играта да се изгради като multiplayer, то все по-често се забелязват multiplayer режими в типични singleplayer игри като God of War и Assassin’s Creed. Да не говорим за безбройните възможности за споделяне на резултати във Facebook и други социални мрежи или направо в самата игра с други участници.
Игрите са станали толкова абсурдно колективни, че даже да се опиташ да направиш рекорд на Fruit Ninja докато пътуваш в градския транспорт (това е културен пример, за да не използвам мястото, където повечето хора използват таблети и смартфони), те питат: ,,Искаш ли да споделиш резултата си?“ или „Искате ли да видите как се справят Вашите Приятели“. Защо е тази мания всичко да е масово и какви са плюсовете и минусите на този тип игра?
Това разбира се е световна тенденция започнала в съвсем други сфери на живота от развлекателния бизнес. С падането на границите между държавите, най-вече след Студената война и все по-лесния транспорт, и разбира се най- вече чрез интернет, хората започнаха все повече да споделят и да искат да преживяват нещата заедно и… да се конкурират. Естествено това не е никаква изненада, тъй като част от човешката природа е да искаме да се социализираме и, да си го кажем направо… да побеждаваме и да се хвалим, просто досега не сте имали чак такава възможност. Чрез Facebook, Twitter и другите социални мрежи, както и чрез онлайн гейминга, това вече не е така. Сега даже китаец, роден в Пекин и живеещ в САЩ може да знае, че Гошо от Почивка има резултат 20-1 на CS. И Гошо много се радва от този факт.
Това е може би най-големият плюс – възможността да се похвалиш със своя резултат. Както и възможността да разбиеш приятелите си на FIFA или Call of Duty. Да гледаш как им вкарваш поредния гол с Лео Меси – просто безценно. Това е преживяване, което няма как да получиш чрез singleplayer играта. И да победиш Real Madrid на World Class Level, какво от това, все пак винаги знаеш, че играеш срещу компютър. Друг голям плюс е усещането, че си част от отбор. Нищо не може да се сравни с перфектно изпълнена нападателна тактика на Army of Two, която сте разработили с твоя съотборник, или с победата, взета срещу вражеския отбор на Call of Duty в последната секунда.
И все пак няма как да пропуснем втората реалност, която създават някои от тези игри. Те могат да осигурят измъкване и почивка от ежедневието, защото въвличат в свят със собствена история и собствен живот. В допълнение, в multiplayer игрите, за разлика от singleplayer, твоите приятели ще бъдат с теб, ще участват в битката, ще те видят как използваш ulta на Pudge в Дота, ще те похвалят; ето това усещане, не може да получиш, ако играеш с компютър. Но, за да сме напълно честни, има два наистина много големи минуса в multiplayer игрите.
Първият е свързан с количеството игра. За да си наистина добър в една multiplayer игра са нужни много повече време и усилия, отколкото в single, защото нивото на противниците ти постоянно се повишава, защото те са реални. И тук идват крайностите от типа: ,,Бързам да се прибера вкъши след училище или работа, за да вляза в WoW, за да не изоставам. И прекарвам там двуцифрено число часове дневно“. Това е пристрастяване, което се получава в такава степен само при multiplayer игрите. Има ли някакви положителни резултати от толкова прекарано време? Сигурно да, за егото ни, но отрицателните страни са много по-очевидни.
Вторият минус, свързан с този тип игри, много често се пренебрегва. Той е свързан с липсата на завършеност. Ако изключим co-op игрите като Army of Two, които се базират на история, всички останали са безкрайни… буквално. Тогава какъв е смисълът? Не е ли целта да развиеш героя си или държавата си, или нещото, с което играеш и управляваш и да постигнеш някакъв успех в крайна сметка – постоянен успех, като да превземеш последната територия, която не е част от твоята империя или пък да спреш армиите на Мордор? Това е въпрос, на който трябва да си отговорят всички multiplayer геймъри, които играят с години WoW и никога не може да са първи и не могат да приключат играта, защото тя просто няма край. И все пак милиони го правят. Защо? Може би, защото е модерно или пък, защото е пристрастяващо и защото този тип игри ти дават малки награди – вдигане на level, нов item, които никога няма наистина да те задоволят, но те карат да продължаваш да играеш.
А каква е алтернативата? Singleplayer игрите, с постоянно намаляващия си дял, предлагат ли качествен отговор? Според мен, да и ето защо.
Те предоставят на геймърите изживяване, което се доближава и дори се равнява на качествена филмова продукция. Първо, говорим за визуално качество. За никого не е тайна, че в графично отношения singleplayer игрите предлагат много по-високо ниво, което липсва при multiplayer (за да може да се играе безпроблемно от по-голяма група хора). Да не говорим за нивото на филмчета и аудио ефекти в игри като God of War и Prince of Persia, нещо, което multiplayer игрите много рядко си позволяват, защото фокусът им е насочен към друго, към самото колективно преживяване с онлайн чатове и разговори.
Тук идва и най-големият плюс в полза на singleplayer игрите, смисълът и историята. Нито един quest на WoW не може да се сравни с преплитането на историческа достоверност и фантастика в Assassins Creed. Нито един нов взет item не може да те удовлетвори така, както да видиш финалните надписи след тежки 15-20 часа игра на Skyrim да кажем. Singleplayer игрите ти дават стимул да играеш, който е много по-удовлетворяваш от безкрайното вдигане на левели или точки за agility, и това е именно възможност да победиш, да победиш играта! Няма нещо по-човешко от борбата за победа, а тя именно е възможна само в singleplayer игрите.
В заключение, макар превъзходството на multiplayer игрите да нараства все повече, singleplayer-ът има и ще продължава да има свое място в живота на геймърите. Защо? Ами, защото предлага на играчите неща, които multiplayer-игрите никога или поне не в скоро време няма да могат. И така кой печели битката? Истината е, че двата типа игра не си съперничат за едно и също нещо, а просто добавят допълнителни щрихи към изживяването на геймърите, което няма да е пълно при липса на някои от двата стила игра. Ситуацията не е патова, а по-скоро едното има нужда от другото, за да съществува цялостно. В крайна сметка multiplayer и singleplayer са двете страни на една монета – геймърството. А как мислите Вие?
––––––––––––––––––––
Този анализ ни беше изпратен от мистериозна личност, предсавила се само като #Todevi. Няма да издаваме тайната. Това е поредната статия, създадена от читател, която публикуваме като част от новата PC Mania 2.0. Ако досегашните са ви харесали, имаме още добри попадения!
Искаш да публикуваме и твоята статия? Възможно е! Всички подробности ще намериш тук.
Автор: PCM 2.0