Настъпва онзи прекрасен момент от годината, в който хората масово губят десетки единици от коефициента си на интеуигентност и се хвърлят на всяка пред или пост Kоледна промоция, която хитрите джуджета от маркетинговите отдели им подхвърлят. Не само, че тогава се пускат най-много продукти, от всякакво естество (коледните вибратори с еленски рогца са върха на простотията, btw), но и самата Коледа, светият празник, се превръща в поредният добре маркетиран продукт. Xmas Factory е резултат на тази експлоатация – взимаш някаква рандъм игра, мяткаш още по-рандъм коледни мотиви в нея, преопаковаш я и я пускаш на пазара като нещо ново.
Колкото и да не ти се вярва, корените на Xmas Factory се крият в една от първите мобайл игри изобщо – онази с вълка от Ну Погоди, който събира падащи яйца. Само че вместо вълк имаш Снежанка, а вместо кокошки и яйца – джуджета и подаръци. Момичето трябва да е с много сръчни ръце, защото се налага да обслужи всяко едно от джуджетата до достигането на максималната коледна кулминация. Много благородно от нейна страна, между другото – защото добре задоволените джуджета приготвят подаръци за децата по целия свят и ако Снежанка не си изпълни дълга, някое бедно китайче може и да не получи така желаното копие на Brood War под елхата.
Уви, всичко в играта е доста плитко, стартирайки с геймплея, който успява да те фрустрира точно за пет минути. Няма кой знае каква идея в цялото занимание – връткаш се в четирите посоки, колко се може по-бързо и толкоз. Няма и мини игри, едно и също повторяемо до оглупяване действие. “камерата” е закачена на тавана, давайки ти красив поглед към ненужно грамаданските цици на коледната Мадона (то с толкова джуджета и толкова мачкане сигурно се подуват – кой знае), но тя така и не си маха нито сутиена, нито свръх късата поличка, което ме вкара в журналистически ступор и вял опит да разбера към коя точно аудитория се маркетира играта. Ако е за деца – има прекалено много цици, ако е за тийнове и подрастващи – то циците са прекалено наивни изглеждащи и нищо кой знае колко впечатляващо не се случва. Ако ти я подари някой френд за Коледа, все пак му кажи едно “тенкю”.
Автор: Георги Панайотов